ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ChatGPT
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
Глава IМОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА
Глава IIПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
Глава IIIЗАДНИК-2
Глава IVДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА
Глава VМЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО
Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА
Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА
Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА
Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА
"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА"в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
Глава XI
ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ
Малко по-горе написах „фатален порок на мозъка“. Това е некоректна, дълбоко погрешна формулировка.
Няма никакъв „порок“. Има естествени свойства на човешкия мозък.
Уви.
Сами по себе си неговите рационални потенциали не могат да осигурят нищо друго освен идиотщини. А всеки самостоятелен техен продукт ще бъде, като минимум, абсурден.
Работата е в това, че мозъкът изобщо не е способен да установява причинно-следствени връзки. Да различава „добро“ и „зло“, „лъжа“ и „истина“.
Не защото е „сляп“ или „лош“. Не. Просто еволюцията го е създала съвсем не за това.
За пример нека вземем стерилни от всякакви точни знания, здрави, пълноценни мозъчни човешки полукълба.
И да да ги подложим на изпит: да им предложим да решат няколко дребни проблеми.
Например, проблеми на плодовитостта, контрацепцията и болестите.
Какви отговори ще получим?
Започваме с плодородието.
Да попитаме „чистия“ човешки мозък: как да се осигури отглеждането на тикви.
Той ще поскърца с извивките си и ще отговори, че оптималният начин за отглеждане на тикви е кожата на момиче на 23 години. Одрана от него изцяло, в момент на агония. А момичето трябва да бъде заклано и одрано не къде да е, а в храма на богинята Чикомекохуатл, в специален ден. Разбира се, с песни и танци.
Ако процедурата по дрането бъде проведена правилно, никаква суша няма да погуби тиквите.
Връзката между кожата на момичето и зреенето на тиквите не изглежда разумна. Но следвайки съответните препоръки на своя мозък милиони ацтеки и маи се опитвали именно така да повишат реколтата. Не година или две, а много столетия наред. И съвсем не в пещерната епоха, а през XIII-XVI от нашата ера. По времето на Коперник, Бруно и Галилей.
Да.
Да преминем към контрацепцията.
Задаваме въпроса: какво може да предпази жената от нежелана бременност?
„Трябва да пие своята менструация“ – уверено отговаря човешкият мозък.
И след малко размисъл добавя: „Може да я разреди с вода от седем потока“.
Така постъпвали руските крепостни момичета. Пиели, миличките. Понякога разреждали, понякога не.
Не било особено вкусно и не било много ефективно. Но селянките не смеели да оспорват мъдростта, която пълнела черепите на техните баби и майки. Затова веселият кръговрат на дамските течности продължавал осем века подред (приблизително до 20-те години на XX век).
Да завършим нашия диалог с мозъка с въпрос за лечението на епилепсия.
Как да се избавим от това заболяване?
О, мозъкът няма да се затрудни и ще ни предложи следната методика: за да се излекуваме от епилепсия, трябва да се заколи новородено момче албиносче, да се смели и се използва кашата за намазване. В Танзания до ден днешен следват тези указания на своите мозъци.
Както виждаме, изпитът е провален. Няма нито един верен отговор.
Ацтекските, руските и танзанийските примери можем да припишем на крайното варварство на тези народи.
Добре, да го припишем.
И да погледнем към Европа, която има репутацията на напълно просветена старица.
Да разгледаме не нейния див десети век, нито дори лудия шестнадесети, а самия XIX век.
Да, това е векът на Максуел, Клод Бернар и Пастьор. Векът на научните прозрения.
Но всички индивиди, които не са пряко свързани с точните науки, демонстрират умствени акробатики, равни на руските или танзанийските.
Например.
Незадържането на урина в Нормандия се лекувало с пепел от къртица. Къртицата, разбира се, трябвало да бъде изгорена жива.
В Ардените се опитвали да се отърват от псориазис, като удушавали къртица с дясната ръка.
Във Вогезите използването на дясната ръка се смятало за глупаво суеверие. Смачкването на жива къртица ставало само с лявата.
И в селска Бретаня също не обичали къртиците.
Там селяните се покривали толкова бързо и гъсто с брадавици, че жените преставали да познават мъжете си, а децата – майките си. Единственият начин да се избавят от брадавиците се смятал за отрязването на лапичките на жива къртица. С тях трябвало, като постепенно ускоряват темпото, да „ходят“ по лицето на пациента, напявайки 37-ми псалм (козметичен).
В Париж нещата били малко по-различни. Не случайно го смятали за прогресивен град.
Париж не вярвал в лечебната сила на къртиците и се подигравал на народните глупости.
За сметка на това вярвал, че удавник може да бъде възкресен, като му се вдухва тютюнев дим в ануса.
Дивни сцени на надуване на покойници можели да се наблюдават почти всяка сутрин по бреговете на Сена.
Вдуханият дим, като правило, излизал обратно. А ако нямало вятър, се издигал на равни кръгчета над мокрия задник на трупа. Ако имало ветрец, тютюневите кръгчета се смесвали с тамяна от парижките църкви. Там християните, напявайки, се хранели с месото на своя отдавна починал бог.
Заключението е тъжно.
Виждаме, че независимо от времето и мястото на раждане, ако човек не е Пастьор или Клод Бернар, то той, като правило, е пълен идиот.
(А ако е Бернар, е частичен.)
Летописите на човечеството са претъпкани с милиони примери за карикатурни грешки на „чистия“ мозък.
Достатъчно е да лишим този „тайнствен и велик орган“ от достъп до систематизираното научно знание – и той започва да измисля пълни глупости.
Запознавайки се с всички перли на мозъка за 5200 години, можем да простим на човешката история нейното изключително уродство. Всичко би могло да бъде и още по-лошо.
Мозъкът не е виновен.
Той никога не е претендирал, че е „космическо явление“ или „обладател на тайни“.
Тази легенда е измислена от културата, която слабо разбира какво представлява човешкият мозък.
От културата не може да се иска много.
Надявам се да помним, че ако науката е истината за човека, то културата е лъжата за него. И културата може да съществува само в напълно лъжливи представи. Колкото по-абсурдни са те, толкова по-ярки са нейните цветове.
Изобразявайки човека, културата и науката рисуват две напълно различни същества, които нямат нищо общо помежду си.
Така културата залепила върху древния черепен къс от мазнини етикетите „любопитство“, „стремеж към знания“ и „безкрайна любознателност“.
Нищо подобно няма в действителност.
Това е художествена измислица.
Или, ако предпочитате, детайл от културната легенда, която вече три века възхищава човечеството.
Всички „тайни“ на мозъка започват с погрешна оценка на този беден орган.
С опит да изследваме не самия мозък, а легендата за него, създадена от културата. Тогава наистина започват загадките.
Уви.
Мозъкът има само една тайна.
Той е непроходимо глупав.
Просто поради своето физиологично предназначение и еволюционна история.
Нека не забравяме, че всички поеми, формули и симфонии са случайни резултати от работата на орган, предназначен за съвсем други цели.
Разумът дори не е второстепенна функция. И изобщо не е свойство на мозъка. А само страничен ефект от неговите възможности.
Това са отпадъците от невронната активност на някои области на кората.
При определени обстоятелства този страничен ефект се създава и homo може да го използва.
Обяснявам.
Да, мозъкът на homo е (приблизително) 85 милиарда неврона.
Несъмнено, това е много сериозно число.
Има с какво да се похвалим дори пред свинята с нейните два милиарда и дори пред горилата с тридесет и три.
И това е прекрасно.
Но! Изобилието от неврони и връзките между тях нямат, за съжаление, почти никаква връзка с разума и мисленето.
(Следва)