Жорж Шарпак (Georges Charpak)
1 август 1924 г. - 29 септември 2010 г.
Физика
(За изобретяването и разработката на детектори на частици, по-специално на многожичната пропорционална камера.)
Жорж Шарпак е нобелов лауреат по физика за 1992 година, отличен за изобретяването и развитието на детектори на частици, по-специално на многожичната пропорционална камера. Това устройство значително подобрява скоростта и прецизността на запис на следите от субатомни частици, което го прави революционно в областта на физиката на елементарните частици.
Биография:
• Роден е на 1 август 1924 г. в село Дабровица, Полша (сега в Украйна), в еврейско семейство. През 1932 г. семейството му се мести в Париж.
• По време на Втората световна война Шарпак участва в съпротивителното движение, но е арестуван през 1943 г. от властите на Виши и депортиран в концентрационния лагер Дахау, откъдето е освободен през 1945 г.
• След войната завършва инженерство в престижното „École des Mines“ в Париж и защитава докторат по ядрена физика през 1954 г. под ръководството на Фредерик Жолио-Кюри.
Кариера и постижения:
• От 1959 г. работи в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания), където прави най-значимите си открития.
• През 1968 г. изобретява МНОГОЖИЧНАТА ПРОПОРЦИОНАЛНА КАМЕРА. Тя е детектор на частици, който подобрява значително способността за измерване на траекториите на елементарните частици в експериментите по физика на високите енергии.
Основен принцип на работа:
MWPC се основава на йонизацията, която възниква, когато заредена частица преминава през газова среда. Частицата взаимодейства с газа, създавайки електрони и йони. В присъствието на електрическо поле тези електрони се ускоряват към положително заредените жици в камерата, предизвиквайки лавинообразен ефект. Това генерира електрически сигнал, който се регистрира от електронна система.
Конструкция:
1. Множество жици: Камерата съдържа голям брой тънки, успоредни метални жици, разположени на равномерни интервали.
2. Газова среда: Камерата е изпълнена с газ (напр. аргон или смеси с метан), който служи като среда за йонизация.
3. Електрическо поле: Между жиците и металните плочи в камерата се подава високо напрежение, което създава електрическо поле.
4. Сигнална обработка: Всяка жица е свързана с електронна схема, която регистрира сигнала и определя положението на преминалата частица.
Предимства:
1. Висока скорост на регистрация: Камерата може да обработва милиони събития в секунда.
2. Прецизност: Осигурява точна информация за позицията на частицата, често с резолюция от порядъка на микрони.
3. Компютърна интеграция: Генерираните данни могат да се обработват автоматично, което е огромно предимство спрямо по-старите технологии като мехурчестата камера.
4. Широко приложение: Освен в експерименталната физика, MWPC намира приложение в медицинските изследвания (рентгенова диагностика), биологията и индустриалната томография.
Значение:
Изобретяването на MWPC революционизира физиката на елементарните частици, като прави възможно откриването на редица нови частици и по-доброто разбиране на взаимодействията между тях.
• През 70-те и 80-те години разработва нови приложения на своите детектори, включително в медицината, като създава нискорадиационни рентгенови апарати и технологии за изследване на биологични процеси.
Личен живот и наследство:
• След получаването на Нобеловата награда Шарпак активно насърчава използването на ядрената енергия за мирни цели и изследвания. Той също така се посвещава на образованието и сътрудничи с множество стартъпи в областта на биомедицината.
• Умира в Париж.
Неговите изобретения продължават да оказват влияние не само в науката, но и в други области като медицината и биологията.
РАЗКАЗАЛ: ChatGPT
РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов