Димитър Стефанов и Стерьо Николов от Костур, Егейска Македония - "Ученишка Екскурсия; Духов Ден", публикувано във в. "Вести", брой 2 и брой 4, Цариград, 1912 година
Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов
КЪМ ПЪРВА ЧАСТ
Всеки знае, че пролетта е най-приятното време през годината. През това време природата е в пълното си развиите. Благоуханна мирис изпълва въздуха и радва човешкото сърце. Хубава е пролетта, хубава е! Ала тя е особено по-хубава, когато човек се поразходи вън на полето край вълнистите ниви и подиша свежия майски въздух. Колко е приятно да се изкачиш на някое баирче и да наблюдаваш разнообразието на засмяната природа! В минута душата ти се изпълва с радост и сърцето весело тупти в гърдите ти.
С такава именно цел, а още повече да довършим нареждането на училищната сбирка, г. главният учител и преподавател по минерология ни съобщи, че ще направим още една къса екскурсия, втора по реда си, до близките села Жупанища и Маняк, където са открити каменни въглища и други руди. Весело се прие и с обща радост. Денят на тръгването ни бе определен на 14 май, Духов ден. Определеният ден дойде. По небето не се виждаше нито едно облаченце. Ясното време ни обещаваше и весела екскурсия.
Сутринта, след като си приготвихме потребните неща, нарамихме раниците си и наредени влезнахме в западната страна на града, защото пътят ни бе към запад. Дойдохме до езерото и се качихме на една лодка, за да съкратим пътя, а още повече екскурсията ни да бъде по-весела и по-приятна. Лодката заплува по гладката повърхност на кристалната езерна вода. Лек въздух полъхна откъм срещния бряг и залюля водата. Бързо плуваше лодката напред, като оставяше ясна диря след себе си. През туй време г. учителят ни разказваше интересни работи из геологията. Лодката наближаваше брега, когато за последен път хвърлихме погледа си към отдалечения град. Той оставаше на двадесет минути зад гърба ни. Излезнахме на "Чардак", минахме край ред воденици и се запътихме право към брашнената фабрика на "Хаим"по кривата пътечка, която прескача главния път, а също и отсрещния баир. Когато г. учителят ни настигна, ние бяхме се покачили вече към баира над фабриката. Тук той каза да разгледаме фабриката. Но, като се бяхме отдалечили, за да не губим време, оставихме за навръщане, ако позволи времето. Тая фабрика се управлява от двойна сила: мотор и вода. Отвън едно грамадно желязно колело бавно се движи от водна струя. Тази вода иде недалеч от фабриката, на западната страна, от подножието на една скала. Тоя извор, под името "Глава", е доста голям и кара колелата на ред воденици.
Пътят ни много криволичеше. Надпреварвайки се, ние скоро се изкачихме на самия баир "Фурка". От тук се откриваше широк хоризонт: от изток, право срещу нас, се белееше амфитеатрално разположеният край езерото Костур - стар град със седем хиляди жители. Из града стърчат няколко високи минарета, а на долната страна, къде "Пазаря", се намират развалини от старо кале, което напомва за минали времена. С тези стени Костур бил заграден откъм сушата, останалите части се миели от вода. На северната ни страна се издига невисока варовита планина от Костурската седловина. На западната и южната страна се простира широкото Костенарийско поле, низ което се зеленеят гъсти вълнисти ниви и малки като монастирчета села, потънали в зеленина. Полето е доста плодородно и се напоява от две реки: Бистрица и Белица. Далеч от запад и юг полето е заградено от Грамос планина, върховете на която още бяха покрити със сняг. От изток се издигат невисоки хълмове, които заграждат Костурската котловина.
Вървяхме на запад низ малка пътечка. Тук срещахме разни камънчета, пясъчници и питахме учителя, а той с радост ни обясняваше и напълно удовлетворяваше любопитството ни.
На пътя срещнахме едно бачило. Любезните стопани - между които бе и учителят от с. Жупанища г. Т. Тишков - ни посочиха към юг един трап, дето ние намерихме каменни въглища. В самото долченце, край жилата от каменните въглища, намерихме добри екземпляри от окаменели морски животни и креда. Избрахме няколко от тях и от въглищата и се завърнахме при бачилото, където ин приготвиха сладка закуска. Поблагодарихме на добрите хора и се запътихме право на запад към Жупанища. Заедно с нас дойде и жупанският поляк, когото намерихме на бачилото. Полякът ни заведе до главните жили от каменни въглища. Те се намират в един доста дълбок трап на изток от Жупанища. Тук г. учителят ни показа различни напластявания, разместване и прекатурване на пластове. Откъртихме няколко късчета от въглищата и зехме да се връщаме назад. Въпреки желанието ни, времето не позволяваше да идем до самоот село, където имало още по-чисти въглища, според думите на поляка.
Вървяхме, вървяхме надоле и най-после слезнахме на полето, до самия път, който води за Жупанища, Сливени, Дъмбени и др. села. Тук се позапряхме до "Дядова чешма"да си отпочинем и да се нахраним, понеже пладне отдавна бе минало. В това време нашият водач, полякът, се завърна. Обедът бе твърде весел. След почивката тръгнахме на югоизток към с. Маняк - имаше да разгледаме една открита хромова руда. Далечният запад бе се покрил с гъсти черни облаци. Вървяхме край по-зелени ниви. Много хора се връщаха от пазаря и ни се радваха, като ни гледаха облечени по войнишки. Близо до самата пътека се намира хълмче с големи варовити камени. Водата е преобърнала тия камени в пещерни дупки. Учителят ни каза да вървим по-скоро, защото дъждът бе наближил. Весело вървяхме, когато дъждът изполека почна да хлади сочните треви. Вятър духаше срещу нас и пропъди дъжда татък на запад. Сега вече вървяхме край зелени ливади, изпъстрени с разни цветя. Няколко извори край пътя напояват ливадите. Изведнъж г. учителят каза да се поспрем, за да почакаме двама от другарите си, които бяха хванали горната пътека. Поседнахме на зелената трева, край липови дървета. Отпред ни се откриваше гъстият Манякси орман. На близките дървета бяха кацнали няколко птички, които весело пееха, а зад нас до самите облаци се издигнала чучулига и весело чурулика. Всичко е приятно и весело! Дишаш, дишаш и не можеш да се надишаш. Скритото зад облаците слънце се промъкна и разля животворните си лъчи над природата. Безброй буболечки запълзяха около ни, а веселите пеперудки ту кацваха на някой цвят, ту се гонеха, изгубваха се отпред очите ни и пак се явяваха. Когато дойдоха и останалите ни другари, заедно тръгнахме право към Маняк. Рудите са по-наляво от селото, но при все това ние отбихме се и заобиколихме го. Маняк е малко селце с 15 къщи - българи екзархисти. То е чифлик на костурски бегове, намира се на югозапад от Костур, до левия бряг на р. Бистрица. Рудите ни бяха на пътя. Разгледахме леглото, разположението на рудите, прибрахме няколко парчета и пак тръгнахме, но вече към града. Преминахме близкото хълмче и скоро се озовахме на "Чардак". Тук отпочинахме добре. После наредени минахме през града и се прибрахме в училището.
Колко приятно е човек да се разхожда пролетно време! Още по-приятно е човеку, когато се учи и с разходките запечатва по-дълбоко своите познания. Неизличими, приятни следи и дълбока любов към природата ще оставят в нашите сърца направените екскурсии!
Костур, май 1912 г.
Стерйо Николов,
ученик от III клас
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.
2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.
3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".
4. ЗА АВТОРА: Официалният орган на Българската екзархия в. "Вести"в специалната секция "Дописки"години на ред редовно публикува писма на останали под османска власт българи от Македония и Одринска Тракия.