ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.5 Sonnet
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
Глава IМОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА
Глава IIПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
Глава IIIЗАДНИК-2
Глава IVДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА
Глава VМЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО
Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА
Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА
Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА
Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА
Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА
Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ
Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА
Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА;
Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА;
Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА;
Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ;
Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА
Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА
Глава XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ
ПРИЛОЖЕНИЕ
АНТРЕКОТ МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИЙ
ДЕНЯТ НА ЗВЕЗДОНОСЕЦА ИЛИ ИДЕАЛНАТА РЕЛИГИЯ: РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФЛЕКС
"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА"в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
ПРИЛОЖЕНИЕ
МЕХАНИКА НА ВЯРАТА
Ще припомним, че всички религии са конкуренти. Побеждава тази, която умее да се приспособи най-добре към особеностите на мозъка на homo.
Това не е трудно. Създавайки мозъка на бозайниците, еволюцията не се е напрягала особено. Затова крайният продукт има един интересен дефект. Без специална подготовка той не може да различи истината от лъжата.
Но! Лъжата е по правило по-проста и съответно се усвоява по-лесно. Нещо повече, тя е дошла първа и чрез митовете и изкуството е установила всички правила на играта.
Ще припомним, че първоначалните представи за света и човека са били редки безсмислици. Други просто нямало, защото науката все още не съществувала.
Това първородство се оказало мощен фактор. В резултат от това лъжата станала съдържание на културата и главен диригент на условните рефлекси.
Малко по-късно многообразието от първобитни глупости било обобщено ефектно в "бог".
Дефектът имал множество последствия. Но днес ни интересува само едно от тях. А именно тази лекота, с която религията завладява човешкия мозък.
Технологията на завладяването е отработена. Във всички култове тя е сходна. На човека трябва да му се внуши, че натрапените му усещания и представи са негови собствени. Нещо повече - че те са част от неговата "личност"и "душа".
Разбира се, отначало клиентът трябва да бъде убеден, че има "душа". Никакъв проблем. Това е постигнато още в палеолита. Оттогава от поколение на поколение homo предава грижливо тази химера на първобитното мислене. А в допълнение "душата"се оказала и добър бизнес.
Развъдили се множество специалисти по нейното спасение, изучаване и запълване.
Към "душата"хората се отнасят също толкова трепетно, колкото собствениците на "йоркшири"към своите кученца. Те имат неудържимо желание да разкрасяват своята забава, както и да я разнасят по изложби и чифтосвания. Но ако на кученцето му е достатъчен само сресване и панделка, то "душата"изисква малко повече.
Разбира се, еднократни "чифтосвания"ѝ осигурява културата.
"Душата"винаги може да "вдигне опашка"и да се подложи на роман, филм или шоу програми. Проникването е дълбоко, но фрикциите са крайни и изваждането е неизбежно. А мимолетният оргазъм не решава проблема.
На "душата"ѝ е необходим постоянен, активен пълнител от разширяващ се тип. Най-евтино такава услуга оказва религията.
Методиката е проста. Използва се условно-рефлекторната схема, обозначена още от Иван Петрович.
Нека поясним.
В паметта на клиента се зарежда набор от драматични истории. Те са маркирани като нещо "най-важно". Това е реактивна маса. Тя влиза лесно и се разполага, но до определен момент остава пасивна.
За да бъде активирана, е нужен набор от специални дразнители.
За такива служат иконите, тотемите, кръстовете, тюрингите, мощите, символите, както и специални миризми, думи и пеене. Които могат да се прилагат поотделно или в комбинация. Само те умеят да възбуждат масите от заредените асоциации. Точността на действие на подобни възбудители върху реактивната маса е отработена от поколения попове и шамани.
При контакт между дразнителя и масата се осъществява рефлекторна реакция. В мозъка "проблясват"няколко милиарда неврони. Историите и прилежащите към тях емоции оживяват чувствително.
Как?
Елементарно.
Еднократната активация на подобно количество клетки на паметта осигурява силно неврологично усещане. Това е банална физиология. Тя има същата природа като всеки друг сърбеж. Но привидната липса на външна причина ѝ придава невероятен драматизъм.
С други думи: "душата се преизпълва".
В момента на реакцията у клиента се отделя "слюнка на вярата". Това са различни външни прояви: поклони, сълзи, ритуални жестове и звуци.
"Слюнката"има важна функция. За наблюдателя тя свидетелства за пълнота на рефлекторния изблик. А за клиента работи като вторичен възбудител, удължавайки и повтаряйки реакцията.
Целта е постигната: магическото проникване е дълбоко, а фрикциите са безкрайни. Духовният живот е успешен. Homo е развълнуван. Той дори не подозира, че неговият "вътрешен живот"е организиран отвън.
Всички детайли на този "живот"са откровено импортирани в неговия мозък. Върху всички стоят отпечатъците от познати пръсти. Връзката на детайлите с външните дразнители е несъмнена. Множеството електрохимични събития в кората на мозъчните полукълба имат най-обикновено "павловско"обяснение. Но очевидността на всички тези факти не безпокои homo.
Той упорито смята религиозните преживявания за продукт на своята "личност"и на начин за връзка с "духове", "бог", родина или други илюзии. Религията придобива статут на стопанин, който разполага с ключовете за пускане на "най-важните"преживявания.
Това качество на човека е безценно. Именно то позволява да се прави с него каквото и да е. "Включете"в него вярата и homo ще строи пирамиди, ще гори вещици и ще умира за родината.
Изисква се съвсем малко: да се създаде мираж за участие във важен, но непостижим процес. Което и прави религията, използвайки известния дефект на мозъка. Ако това се получи – работата е в кърпа вързана: тогава човек е способен да предаде истинските си интереси.
(Следва)