Тази публикация трябваше да се появи вчера.
Но дяволът, който дебне нещастните човешки същества на всяка крачки, решил така, че денят на свети Валентин да е на един ден с деня на свети Трифон.
Няма да споря тук, разбира се, че денят на свети Валентин не бил наш празник и трябва да бягаме от него, както дяволът (за втори път го споменавам рогатия, прости ме Боже!) бяга от тамяна.
Аз съм космополит по убеждение и като такъв уважавам всеки човешки празник, от който и край на земята да идва.
Така че вчера уважих червеновинно свети Трифон, а днес за прослава на свети Валентин ви представям следните картички (валентинки), битували в човешкия живот преди повече от век и нещо. (ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY)
Преди картичките обаче - Шекспир, „Хамлет“, песен на Офелия:
„Утре е ден на свети Валентин,
ти ще ме чакаш самин
и под прозореца — млада мома, аз
твоя ще съм, Валентин.
Той ѝ отвори — в най-нова премяна
влезе тя вътре сама.
Пусна мома той да влезе при него
но не излезе мома“.
Голям палавник се оказва този свети Валентин, както изглежда...
