ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.5 Sonnet
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1; 2; 3; 4 / Глава IМОЗЪКЪТ НА ИСУС И МОЗЪКЪТ НА САТАНАТА / Глава IIПОЖАР В ТЕАТЪРА НА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ / Глава IIIЗАДНИК-2 / Глава IVДЕЦА НА УЖАСА, ВНУЦИ НА КОШМАРА / Глава VМЪРШОЯД – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО / Глава VI ДИАМАНТЕНАТА ТУХЛА / Глава VII ИЗОБРЕТЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА / Глава VIII КАМЪК В ЛАПАТА / Глава IХ ДЕНЯТ НА ИЗГУБЕНАТА ОПАШКА / Глава Х ГЕНЕРАТОР НА ГЛУПОСТТА / Глава XI ПЛАНЕТАТА НА ТЪПИТЕ / Глава XII ЧЕРНАТА КОМЕДИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ПОЛУКЪЛБА / Глава XIII НАХЛУВАНЕ НА РАЗУМА / Глава XIV ПТИЧИТЕ ПРАВА НА РАЗУМА / Глава XV ДОБРЕ ОХРАНЕНА ХИМЕРА / Глава XVI ВЕЛИКАТА МОЗЪЧНА ПУСТИНЯ / Глава XVII ЖИВОТНО, УПРАВЛЯВАНО ОТ ЛЪЖА / Глава XVIII МЕХАНИКА НА ГЕНИАЛНОСТТА / Глава XIX ПОСЛЕДНИЯТ ГЕНИЙ
ПРИЛОЖЕНИЕ
АНТРЕКОТ МИХАЙЛОВИЧ ДОСТОЕВСКИЙ / РОДИНАТА КАТО УСЛОВЕН РЕФЛЕКС / МЕХАНИКА НА ВЯРАТА / ДЯДОВЦИТЕ НИ СА ВОЮВАЛИ / ПОВЕЛИТЕЛИ НА МОЗЪКА
"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА"в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"
ПРИЛОЖЕНИЕ
ОПУШЕНИ НА ДИМ ПРЕДЦИ
Разбира се, обект на култ може да стане както чистата илюзия, така и реалност, преминала през специална обработка. Виждаме това с примера на Ленин, фараоните или духовете покровители на племената в Гвинея. Да припомним, че последните се изготвят от починали роднини. Както от сушени, така и от опушени "на дим".
Реалностите понякога действат по-силно от чистите илюзии, но се обезценяват бързо. Магическата им сила не се отличава с устойчивост.
Глобалните "вери"имат съвсем други проблеми. Най-важният от тях е невъзможността да се представи божеството. Защото големите повелители на съзнанието съществуват само в думи и картинки. Трагично им липсва веществена форма.
Рано или късно публиката изисква сесия с автографи и "общо селфи". Разбира се, може да ѝ пробутат мощи на "отличници по вяра"или да я развличат с погроми.
До известна степен вярата се освежава чрез кладите с еретици или чрез величествеността на култовата архитектура. До време това работи, но не решава проблема с "реалното присъствие"на божеството. Съмненията се прокрадват и укрепват.
Култовете знаят слабото си място и имитират ефекта на "присъствие"на бога чрез производство на неговата "плът". Ацтеките го правят с цвекло, християните с хляб, папуасите – с орехи и т. н. "Плътта"се изяжда колективно с песни и танци. Има още няколко забавни похвата, но е невъзможно да се заблуждава безкрайно публиката. Часовникът цъка. Богът става негоден.
Предимството на родината се състои в това, че тя е идеален религиозен обект. Почти не подлежи на обичайната корозия.
Защо?
Защото нейното съществуване не буди съмнение у никого. Родината може да се пипне с ръце. Брезички, каньони и други декори създават илюзията за абсолютна материалност и представеност на божеството. Преди това нито една "голяма"религия не може да се похвали с нещо подобно.
Разбира се, това е подмяна. Защото хълмовете и брезичките не се разпореждат с животи и съдби. Те не водят войни и не събират данъци. Но тази подмяна е блестящо успешна. Тук трябва да свалим шапка.
Да, "родината"е направена от същия материал като останалите религиозни култове. И работи по същия рефлекторен принцип. Нищо принципно ново.
Наборът от възбудители на "високия сърбеж"е добре известен. Това са химни, клетви, знамена, паради, коронации, паспорти, гранични печати, военни ритуали, продукти на културата, дни на победата и т. н., и т. н.
На пръв поглед всичко това няма отношение към никаква "вяра". Но само на пръв поглед. Всъщност това са банални дразнители, които активират заредената реактивна маса от вълнуващи патриотични приказки.
Религията, наречена родина, е пропила напълно мозъчните полукълба и е в момента неизкоренима. Като имаме предвид известния дефект на мозъка, разобличаване засега не я грози. Тя е прекрасна и с това, че в нея е концентрирана цялата способност на човека да не забелязва очевидното и без съжаление да се разделя с крайниците си, с живота си и със свободата си.
В този култ има място за всички. За военщина, поети и рецепти за супа. Дори разпнатия са приспособили към делото. Сега той придава небесен блясък на ботушите на родината. Да отбележим, че в този занаят бившият бог е достигнал съвършенство и си е осигурил тиха, но сита старост.
Зле стоят нещата само със символа. Той трябва да бъде здрав и ясен като Ваал.
Финикийците се досетили първи, че е глупаво да пържиш жертвени дечица просто на тиган. Затова бил издигнат бронзов ококорин исполин с разтворена паст. Нажежавали ококорения. Жрецът грабвал бебето и го запращал със засилване в пастта. Вероятно това да е било рождената дата на баскетбола и на различните религиозни шоута. Така или иначе, Ваал-Цафон се превърнал за векове в уважавана марка.
Религията, наречена родина, също се сдобила с времето със символ. Но той станал не "Майката"от цирка на Балдучи, а една гърдеста лелка с меч, неясно кого и накъде зовяща [1].
Уви, този образ не е особено сполучлив. И не е съвсем правдив. По специално, скрит е фактът, че в разкошната гръд на родината млякото е по правило отровно.
БЕЛЕЖКИ
1.Авторът има предвид статуята „Родината майка зове“, издигната на Мамаев курган (рус. курган – хълм) във Волгоград, Русия.
(Следва)