Благословен да е интернетът, защото много неща научавам от него, които иначе няма как да науча, седейки си у дома, под топлия полъх на климатика и „Comment te dire adieu“ на Франсоаз Харди в слушалките.
Помня как някога, когато трябваше да правя някакви справки, след като ги изчаквах да се понасъберат в тефтерчето ми, качвах влака и заминавах за София, за да се ровя из книги, речници и справочници в Народната библиотека.
Сега това време е далече в миналото, благословен да е интернетът!
Ето, преди два дена попаднах (пак в интернет, разбира се!) на една картина:
Картината е от 1869 г., нарисувана е от Константинос Воланакис и се казва „Морската битка при Лиса“.
Честно казано, не знаех нищо нито за художника, нито за битката при Лиса (и Лиса не знаех какво е!).
Но много бързо научих, благословен да е интернетът!
Константинос Воланакис (Κωνσταντίνος Βολανάκης, 1837-1907) е гръцки художник, смятан за един от най-значимите художници маринисти (казано по бабешки: които рисуват морета, кораби и пристанища) от края на деветнадесети и началото на двадесети век.
С него има една интересна история: започнал робота като счетоводител при един търговец на захар, но в счетоводните тефтери, покрай сметките, правел скици на кораби и лодки; забелязал го търговецът, харесали му рисунките и веднага го изпратил със свои средства да учи живопис в Мюнхенската академия (Воланакис принадлежи към така наречената Мюнхенска школа в гръцката живопис).
Историята е не само интересна, тя е и твърде поучителна – за съвременните нашенски търговци, да речем.
А ето още няколко картини от Воланакис (на първата е митическият кораб „Арго“):
Що се отнася до битката при Лиса, тя става по време на Авствийско-италианската война през 1866 година край остров Лиса (днес: Вис) в Адриатическо море.
Интересни за тази битка са две неща: за първи път във военната история освен обикновени кораби там участват и броненосни ескадри (12 италиански и 7 австрийски броненосеца, но въпреки това съотношение австрийците печелят убедителна победа!) и второ, по време на битката корабните оръдия се оказват почти безсилни пред бронята и за основна ударна сила на броненосците срещу броненосците е използван… таранът.
Битката при Лиса е толкова впечатляваща, че остава паметна не само в историята, но и в картините на няколко художници баталисти (казано по бабешки: които рисуват военни сцени).
Ето ги (Антон Ромако: „Адмирал Тегетхоф в битката при Лиса“, „Адмирал Тегетхоф се насочва за таран“; Карл Серенсен (две картини с еднакво заглавие): „Битката при Лиса, 1866 година“; Едуард Незбеда: „Битката при Лиса“; Неизвестен автор: „Епизод от битката при Лиса“; Александр Кирхер: „Морската битка при Лиса, 20 юли 1866 година“; Лудвиг Рубели фон Щурмфест: „Лиса, 1866“):
А накрая отново: благословен да е интернетът!
Всичкото това горе го прочетох и видях благодарение на него…