Превод: Claude 3.7 Sonnet Think
Редактор: Павел Николов
ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН
В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“
ДО ТУК
ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3
Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5
Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;
Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;
Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;
ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2
„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“
ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО
(продължение)
ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО
По време на Вавилонския плен и след завръщането от него редица пророци продължили своята дейност. Сред тях се отличават Езекиил и авторът, когото наричаме Исая Втори (написал гл. 40-55 от Книгата на пророк Исая), както и някои от Малките пророци. Сега ще разгледаме техните произведения поред.
Езекиил
Вече говорихме за двама велики пророци: Исая от Йерусалим (VIII в. пр. н. е.) и Еремия (VI в. пр. н. е.). И двамата живели в Юдея, и двамата предсказвали, че Господ ще унищожи народа с нашествие от чужда сила. Езекиил бил по-млад съвременник на Еремия и, също както него, бил първоначално свещеник в Южното царство. Той бил първият, когото изпращат във Вавилон по врем е на първото пленничество през 597 г. пр. н. е., вероятно защото бил от аристократичен произход. За разлика от другите, той пише от Вавилон. Неговата служба като пророк започва през 593 г. пр. н. е., ако вярваме на това, което съобщава сам за себе си ("На петия ден от месеца, а годината беше петата от пленяването на цар Йоахин" (1:2). С други думи, седем години преди окончателното разрушаване на Ерусалим от Навуходоносор през 586 г. пр. н. е. Той продължил своята пророческа дейност до 571 г. пр. н. е., 15 години след разрушаването на Ерусалим и окончателната загуба на държавността.
Така че Езекиил е изключително необичайна фигура на преходния период, пророкувал и преди, и след падането на Юдея. Както може да се предположи, неговите пророчества предсказват неизбежни нещастия: Вавилон ще унищожи страната му. Но по-нататък неговите проповеди приличат повече на упования, че Господ, както вярва пророкът, ще възстанови Своя народ: след страданията хората могат да се надяват на възраждане и светло бъдеще.
Структура на книгата
За разлика от другите пророци, които вече разгледахме и чиито проповеди били облечени предимно в поетична форма (еврейската поезия ще разгледаме в следващата глава), Езекиил пишел почти винаги в проза. Но колко образна е тази проза! Книгата започва с внушаващо трепет, недостъпно за разума видение, изобразяващо Всемогъщия и Неговата небесна свита, което е трудно да се осъзнае, да не говорим за това да се обясни (гл. 1). Пророкът вижда Господа на трон, заобиколен от ангелоподобни създания, чийто облик е доста странен. Пророкът се опитва да накара думите да покажат това, което фактически никой никога не е виждал. Думите идват, но те са несръчни и тромави, не защото авторът е неопитен писател, а защото самото видение е всъщност невъзможно да бъде описано. Освен всичко друго, този пасаж, началото на книгата, трябва да предаде идеята, че Господ е нещо абсолютно Друго, Той не е това, което изпитваме в нашето всекидневие, а нещо възвишено, величествено, нещо извън нашето въображение, внушаващо трепет, Той е Всемогъщ. Реакцията на Езекиил е единствено възможната: той пада по очи от ужас или от почитание, или и от двете.
Ерусалим и неговите стени по времето на Неемия (в сравнение с размерите му през Средновековието)
След въведението книгата може да бъде разделена на следните ясно очертани части:
♦ наближаващото разрушение на Юдея и Йерусалим (гл. 2–24);
♦ пророчества с упрек към народите (гл. 25–32);
♦ предстоящо Възраждане (гл. 33–39);
♦ новият Храм и новият Йерусалим (гл. 40–48).
Призоваване за пророческа служба (2: 3–3: 3)
Докато Езекиил, след като вижда Господа, седящ на трон, все още лежи по очи, чува гласа Господен, който му казва да стане и да слуша. Господ му разкрива, че Го изпраща „при размирни народи, които се разбунтуваха срещу Мене" (2: 3). Това несъмнено е Юдея. Гласът казва, че тази мисия може да не даде плодове (нека да си спомним призоваването на Исая (Исая, 6), когато Господ бил дори по-пряк: никой няма да приеме неговото пророческо послание). Но гласът говори, че ако пророкът произнася проповеди, насочени с упрек към хората, те няма да имат оправдание, ако не се подчинят.
След това се разказва как Господ дава символично един свитък на Езекиил, изписан от двете страни „и написано на него: „плач и стон, и мъка" (2: 10). На Езекиил е заповядано да изяде свитъка, и „беше в устата ми сладко като мед" (3: 3). Смисълът на този доста странен епизод е, че Езекиил е усвоил словото на Господа, което трябва да проповядва. Вероятно посланието е горчиво, но тъй като идва от Всемогъщия, за пророка е сладко на вкус. Той е готов да предаде вече Неговото пророческо отричане от народа на Юдея.
Обвинително послание
Посланието на Езекиил, както и на пророците преди него, е обвинително послание за предстоящо разрушение. Той е загрижен за редица прегрешения срещу Господа, но по-голямата част от тях са свързани със сериозни нарушения на култа: култовите практики на хората са отвратителни за Бога. Това има смисъл, защото основната грижа на свещеника е такава.
Езекиил е особено възмутен от това, че религиозните водачи са "осквернили"още в Ерусалим светилището, иначе казано - Храма (5:11). Осквернили са го, като са внесли идоли на други богове в неговите свещени предели и са започнали да почитат чуждоземни божества. В глава 8 пророкът получава видение, рисуващо Храма в Йерусалим. Той вижда там идоли от всякакъв вид (8:10) и водачите на Юдея, предвождащи тяхното почитане (8:11). Вижда жени, "плачещи за Тамуз". Този обичай е заимстван от езичниците, покланящи се на месопотамския бог Тамуз, бог на плодородието, иначе казано - божество, асоциирано с реколтата, за което се смятало, че като реколтата умира всяка година; последователите на неговия култ "оплаквали"с печал ежегодната му кончина. Господ обещава да порази тези идолопоклонници сред Своите народ (9:4-6).
След това Езекиил вижда вътрешния двор на Храма и двадесет и петима мъже, покланящи се на слънцето, когато изгрява от изток. Тук проблемът не е просто в идолопоклонничеството. Другите прегрешения са отклонения от етичен характер: "Видя ли, сине човешки [така се обръща Господ към Езекиил в цялата книга]? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват?" (8:17). Всички водачи и самият народ са станали покварени, което е показано особено ясно в глава 22. Лидерите са отнели човешки животи и от алчност са присвоили това, което не им принадлежи (22:25); свещениците са извратили учението на Господа и са осквернили Неговите светини (в Храма; 22:26); официалните лица са пролели кръв заради собствена изгода (22:27); пророците са възвестявали лъжливи видения и с лъжа са прикривали истината (22:28); хората проявявали насилие и грабели, и потискали бедните и нуждаещите се (22:29). Казва се, че положението е безнадеждно.
С помощта на ярък образ, напомнящ видяното в Книгата на пророк Осия, Господ сравнява Юдея с покрита с позор блудница. Той отглеждал Юдея, когато била още млада, къпел я, обличал я, възхищавал ѝ се, за да стане прекрасна (16: 9–13). Но след това тя започнала да използва красотата си, за да привлича любовници, и им се отдавала. Тези "други любовници"били, разбира се, другите богове. Юдея започнала да почита боговете на Египет, Асирия и Вавилон (16: 15–29). Тя станала всъщност дори по-лоша от блудница, защото не получавала нищо в замяна на своя разврат. Затова нейните любовници ще се отвърнат от нея и ще я покрият с позор, ще я унищожат, ще я убият с камъни, ще я нарежат на парчета и ще изгорят къщите ѝ (16: 35–41). Това ще бъде ужасният край на позорния живот.
Отговорът на Господа
И така, начинът, по който Езекиил си представя ответните действия на Господа, е изключително сходен с мнението на неговите предшественици. Ще има масово унищожение на хората и страната. Както и на други пророци, на Езекиил е наредено да "разиграва"сюжета на посланието чрез нагледни уроци. Така в глава 4 трябва да вземе тухла, да нарисува върху нея изображение на Ерусалим и да изобрази около него обсадни съоръжения, военни лагери и тарани. След това трябва да лежи на лявата си страна 390 дена и на дясната си страна 40 дена. Всичко това е, за да покаже, че Ерусалим ще бъде обсаден и унищожен. Наказанието на Северната държава Израил ще продължи 390 години (това, разбира се, не е вярно, защото Израил не бил възстановен), а на Юдея – 40 години (тази цифра също не съдържа информация за това, което се случило по-късно).
В глава 5 на е казано да обръсне брадата и косата на главата си и да раздели космите на три части. Една трета трябва да изгори, втората трета да удари с меч, а последната трета да разпръсне на четирите страни, оставяйки в запас само малка част. Така ще бъде и с народа на Ерусалим: една трета ще умре от глад, една трета ще бъде посечена, а още една трета ще бъде разпръсната сред другите народи.
Нещо повече, след като светилището е осквернено, Господ го напуска и по този начин напуска и Своя народ. В глава 10 Езекиил има видение, което почти напълно (но не изцяло) съвпада с поразителното видение от първата глава, с което е тясно свързано. В новото видение небесната свита се състои от херувими, седящи върху ковчега на Завета. Те са изобразени като крилати същества, които са се издигнали над Храма и са взели със себе си Господнята слава. В това се съдържа важно послание. Богът на Израил не е ограничен от определено място. Той може да пребивава в Ерусалим, но ако реши да си отиде оттам, може да напусне Ерусалим и Своя народ, и то по чудотворен начин. Идеята, че Господ – и Неговият култ – не бива да бъде ограничаван с Ерусалим, е трябвало да придобие значение в юдаизма, защото повечето юдеи, като се започне от Вавилонския плен, не живели в близост до светите места в Ерусалим. В юдаизма, в рамките на по-нататъшното му развитие, Господ не е просто бог на местен народ. Той е Господ над всичко, Когото можело да почитат там, където вярващите в Него живеят и се събират.
Още един важен аспект на посланието на Езекиил: в неговите проповеди повече, отколкото при другите разгледани от нас автори, се подчертава, че грехът и наказанието не са толкова колективни, а са и (дори главно) индивидуални. В глава 18 Езекиил цитира древна поговорка: "Бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха" (18: 2). Тази пословица означава, че греховете на бащите ще паднат върху децата им, че бъдещите поколения ще трябва да платят за прегрешенията на живелите преди тях. Подобно учение намираме още в Десетте заповеди, където ни казват, че Господ е "Бог ревнив, Който наказва децата за вината на бащите до третото и четвъртото поколение на онези, които Го мразят" (Изход, 20: 5). Но Езекиил подкрепя друго мнение. Сега вече греховете, които човек е извършил, са негови лични, за които ще плати самият той, а не бъдещите поколения: "душата, която съгрешава, ще умре" (Езекиил, 18: 4). И така, праведният човек, обърнал се към злото, ще загине от това; лошият човек, започнал праведен живот, ще бъде спасен (18: 26-28).
Пророчества за възраждането
Тъй като Езекиил пророкува не само до окончателното разрушаване на Йерусалим през 586 г. пр. н.е., но и през следващите 15 години, не е изненадващо, че много от неговите пророчества се отнасят до възраждането на народа, който бил наказан за своите грехове. Дори сред предсказанията, открити по-рано в тази книга, има указания, че след наказанието народът на Юдея ще бъде възстановен в земята Израилева. Земята по това време ще бъде очистена от всяка нечистота. А народът ще бъде обновен от самия Господ: "И ще им дам едно сърце и ще вложа вътре във вас нов дух. И ще отнема каменното сърце от плътта им и ще им дам сърце от плът, за да ходят в наредбите Ми и да пазят правилата Ми, и да ги вършат. И те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог" (11: 19-20; повтаря се 36: 26-27).
Езекиил предсказва по-специално, че цар, подобен на Давид, ще управлява отново народа. Страната ще живее като в приказка, без да се страхува от диви зверове и нападения на врагове, с обилни дъждове и богати реколти. "И ще познаят, че Аз, Господ, техният Бог, съм с тях и че те, израилевият дом, са Мой народ, заявява Господ Бог" (34: 30).
Именно това обещание за нов живот на народа придава смисъл на един от най-известните откъси в Книгата на пророк Езекиил, видението сред полето с кости (37: 1-14). Във видението на пророка е показано поле, пълно със сухи кости. Господ го пита: "Сине човешки! ще оживеят ли тези кости?"Езекиил отговаря, че не може да знае това, и Бог му дава указание да пророкува над костите, заповядвайки им да се върнат към живота и да се покрият с мускули, плът и кожа, да приемат в себе си дух и да оживеят. Езекиил прави каквото му е заповядано, и така и става. Костите зашумяват, събират се заедно и се покриват с мускули, плът и кожа, а след това в тях влиза дух и те оживяват.
Това е впечатляващ образ. Читателите често мислят, че той символизира възкресението на мъртвите в края на времената. Тези, които са умрели и чиято плът е изгнила, така че е останал само скелетът, ще се върнат в резултат от възкресението, за да се наслаждават на вечен живот. Езекиил със сигурност не е имал предвид това при своите обстоятелства, показва ни го самият автор. Господ му казва така: "Тези кости са целият дом Израилев" (37: 11). Народът е мъртъв, в него няма живот, като на това поле, пълно с кости. Но Бог ще върне хората към живота и те ще заживеят отново като народ, предан на Бога и воден от Неговия дух.
На този наново възстановен народ ще бъде дарен Храм и нов Ерусалим, в който ще пребивава Господ. С изключителни подробности (толкова разтеглен ред от глави ще оцени само архитект, който е фанатик в своето дело) се разказва за облика, размера, величината и характеристиките на обновените места (гл. 40-48).
(Следва)