ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Claude 3.7 Sonnet Think
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2
В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“
БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“
(продължение)
ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ
„Романите завършват с това, че героят и героинята се женят... Да описваш живота на хората така, че да завършиш описанието с женитба, е все едно, когато описваш пътешествието на някой човек, да прекъснеш описанието на мястото, където е нападнат от разбойници."
Лев Толстой. Дневник
Не зная дали в случая Лев Николаевич е прав, но друго, по-известно негово изречение на същата тема е стопроцентово вярно: за нещастните бракове е много по-интересно да се разказва, отколкото за щастливите.
Няма да обяснявам сега защо се задълбочих в темата за неуспешните бракове. Наложи ми се да проуча най-впечатляващите брачни неуспехи на коронованите особи. За един от тях ще ви разкажа. (Впрочем, тази поучителна история е добре известна, дъвчат я и я мачкат вече почти двеста години.)
Когато през май 1821 година от далечния остров Света Елена пристигнала вестта за смъртта на Наполеон Бонапарт, министърът на външните работи лорд Каслри се втурнал в двореца да зарадва краля: „Господарю, вашият най-зъл враг вече не съществува!"
Джордж IV възкликнал във върховен възторг: „Как? Нима е мъртва?!"Той си помислил, че става дума за съпругата му, кралица Каролина.
Този мил брак се осъществил при следните обстоятелства.
Докато бил наследник на престола, Джордж лудувал много, натрупа куп дългове (около 40 милиона британски лири днешни пари) и на всичкото отгоре се оженил тайно за католичка. Парламентът обещал на принца да изплати дълговете му и да увеличи издръжката му, ако негово височество престане да се криви и се ожени за протестантка от августейши произход, а предишния си брак сметне за недействителен.
Предложението било интересно, затова принцът на Уелс се съгласил бързо, като възложил на правителството да му избере съпруга. Навярно решил, че за толкова пари може и да не е придирчив.
Съпруга намерили, ръководейки се от държавни съображения. Англия воювала по онова време с Франция и се нуждаела от плацдарм на континента, а Каролина, дъщерята на херцога на Брауншвайг, била вече във възраст за женене.
За първи път своята годеница принцът видя едва в навечерието на сватбата. Тя му се сторила грозна и от нея се носел дъх на нечисто бельо. (Каролина не била виновна – новомодната концепция за лична хигиена не успяла да стигне все още до малките немски дворове.)
„Какво сте ми избрали за жена?"– казал кралят. После със слаб глас произнесъл: „Трябва да пийна бренди"и се оттеглил.
Принцеса Каролина също не хареса никак годеника си. "Та той е дебел! И изобщо не е такъв красавец като на портрета!"– оплакала се тя. (На портрета всъщност, както може да се види, също не е много красив.)
Брачната нощ все пак се състояла, защото едно от условията на сделката с парламента било да се роди дете. За храброст принцът се напил така, че според свидетелството на принцесата, по-голямата част от нощта прекарал търкаляйки се под леглото. Въпреки това след девет месеца се родило момиче. Веднага след раждането на детето принцът на Уелс състави завещание, според което законната му съпруга в случай на смъртта му трябвало да получи един шилинг.
Дама с характер
Под един покрив принцът и принцесата не просъществували дълго. Каролина се преместила в едно имение, където живеела на воля. Джордж също не си отказвал от нищо. А когато Наполеоновите войни приключили, нейно височество замина от скучната Англия за Италия и заживяла още по-весело от преди. Тя не придавала значение на условностите и изобщо била дама с характер.
Влюбила се например в един слуга италианец и не криела отношенията си с него. Купила му баронска титла, за да зарадва красавеца.
Относително мирният съпружески живот на безопасно разстояние един от друг приключил, когато принцът на Уелс станал внезапно крал.
Тогава и на Каролина ѝ се приискало да бъде кралица. За ужас на новоизпечения величество, тя започнала да се подготвя за път към Лондон. Предложили ѝ компенсация – отказала.
Тогава кралят предизвикал спешно бракоразводен процес, който се водел в Камарата на лордовете.
И започна шоу а ла Андрей Малахов.
За такава душица нищо не се жали
Публиката научила множество пикантни подробности за интимния живот на ищеца и ответницата. На улицата се събирали ту ликуващи, ту негодуващи тълпи. Народът не обичал краля, но отчаяната Каролина се харесвала на хората, посрещали я шумно (приблизително както принцеса Даяна през деветдесетте). Разбирайки, че нещата само ще се влошават, лордовете прекратили разследването. Разводът не се състоял.
Но Каролина останала кралица само по име. На коронацията не я пуснали, въпреки че тя блъскала ту по едни, ту по други врати на Уестминстърското абатство, крещяла, тропала с крака. Кралят със сигурност чувал тези стъпки на командора и треперел от ярост.
Именно през тези скандални дни лорд Каслри въвел Негово величество в сладостна заблуда.
Адвокатът на нейно величество обвинява негово величество
Всъщност, след това Каролина не мъчила дълго любимия си съпруг. От обидата и стреса се разболяла и починала. Успяла само да остави последно нареждане: да издълбаят на гробницата ѝ надпис "Каролина, оскърбената кралица на Англия".
Всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин.
Коронацията на Джордж IV
Следва