Международна служба за бежанците "Нансен" (Office International Nansen pour les Réfugiés)
(1930-1939)
Нобелова награда за мир, 1938 г.
(За хуманитарната ѝ дейност.)
Международната служба за бежанците "Нансен" (МСБН) е учредена, за да продължи работата на Върховната комисия за бежанците към Обществото на народите. Комисията е създадена през 1921 г. под ръководството на норвежкия полярен изследовател Фритьоф Нансен. Авторитетът на Нансен в различни страни по света, неговите организационни способности и научният му начин на мислене, хуманизмът му, ярко изразен след запознаването с ужасите на Първата световна война, изиграват огромна роля при помагането на бежанците.
Нансен поддържа горещо идеята за създаване на Обществото на народите и става първи представител на Норвегия в него. Осъщественото от него репатриране на 500 000 военнопленници, намиращи се в Русия, е първият забележителен успех на Обществото. Нансен се стреми също така да облекчи участта на руските емигранти, които бягат от революцията през 1917 г., да смекчи последствията от глада. в Съветска Русия през 1921 г, успява да организира обмен на бежанци между Гърция и Турция след войната през 1922 г. Друг сериозен проблем на Комисията за бежанците стават разприте между турците и арменското малцинство.
Понеже идват от страни, които са престанали да съществуват след Първата световна война, много бежанци нямат паспорти и се скитат от една страна в друга без всякаква надежда за репатриране или приют. През 1922 г. Нансен решава проблема с международното признаване на специални лични удостоверения, наречени "нансенови паспорти". Постепенно тези документи са признати от петдесет и две страни.
Нансен, удостоен с Нобелова награда за мир, предава наградата за помощ на бежанците. Той продължава своята работа до смъртта си през 1930 г. В края на същата година Обществото на народите учредява МСБН, която започва да работи в Женева на 1 април 1931 г.
Макар че Нансен прави за бежанците извънредно много, новата институция се сблъсква с множество проблеми. До края на 1935 г. то преселва повече от 40 000 арменци в Сирия и Ливан, а още 10 000 - в Ереван. През същата година в Парагвай намират приют 4 000 души, бягащи от Саар, след като районът е даден на Германия.
Но преместването на хора не решава само по себе си проблема. Властите често се отнасят невнимателно към бежанците, които фактически се изключват от икономическия живот на страните, в които се намират. Службата "Нансен"помага на бежанците да се противопоставят с по-голяма увереност на всекидневните трудности. Представителствата на институцията в най-големите държави изпълняват ролята на консулства за притежателите на "нансенови паспорти". От скромните си средства МСБН дори изплаща на нуждаещите се парични помощи. Основен източник за финансиране са 250-те норвежки крони, получени от Фритьоф Нансен. До 1938 г. е оказана помощ на 800 000 бежанци. Не малка роля институцията изиграва за това четиринадесет страни да приемат през 1933 г. Конвенцията за бежанците.
МСБН е удостоена с Нобелова награда през 1938 г. Представителят на нобеловия комитет Фредерик Станг отбелязва в своята реч: "Работата, осъществена от Службата "Нансен"за годините активна дейност, е мащабна. Не е трудно да се види, че огромно влияние върху нея са оказали традициите от времето на Фритьоф Нансен. Характеризират я две качества, които рядко се срещат заедно, но в лицето на Нансен бяха щастливо свързани: високи идеали и практически способности". Станг добавя, че "дейността на организацията е послание към тези политически лидери, които сеят вражда и жънат омраза".
На церемонията по награждаването организацията е представена от Михел Хансон, норвежки специалист по международно право, който е и неин председател от 1936 г. В своята Нобелова лекция той разказва историята на институцията и говори за нейната работа. Хансон отбелязва, че когато започва дейността си през 1920 г., Нансен е уверен, че проблемът с бежанците ще може да бъде решен след десет години. Но, пояснява Хансон, световната икономическа криза от началото на 30-те години нанася удар най-вече върху бежанците. Антисемитската политика на националсоциалистическа Германия предизвиква нова бежанска вълна - еврейската. През 1933 г. Обществото на народите учредява комисия за бежанците от Германия, която се занимава с този проблем специално. През 1935 г. се предприемат стъпки за обединението ѝ със Службата "Нансен" (на чието съществуване нейните учредители дават още десет години). Под егидата на Обществото на народите е създадена нова Върховна комисия за бежанците, която постепенно заменя двете организация. С началото на нейната работа на 1 януари 1939 г. дейността на МСБН е прекратена.
Източник:http://n-t.ru/nl/mr/nior.htm
Превод от руски:Павел Б. Николов
До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:
1902 | 1903 | 1904 | 1905 | 1906 | 1907 | 1908 | 1909 | 1910 | 1911 | 1912 | 1913 | 1914 | 1915 | 1916 | 1917 | 1918 | 1919 | 1920 | |
1921 | 1922 | 1923 | 1924 | 1925 | 1926 | 1927 | 1928 | 1929 | 1930 | 1931 | 1932 | 1933 | 1934 | 1935 | 1936 | 1937 | 1938 |