Винаги съм поставял европейското кино поне сто летви над холивудското. Но това не означава, че не гледам холивудски филми и не следя какво става в Холивуд. Така беше и с връчването на тазгодишните "глобуси", при което се включи, разбира се, и моето любопитство "кой какво е казал". Този превод (от руски) на речта на Мерил Стрийп направих вчера сутринта, когато страстите още не бяха избухнали, след което някои наши медии, дотгава задоволяващи се само с откъси, побързаха да дадат също пълен превод. Това донякъде обезсмисли тази публикация, но реших да не се отказвам от нея. По две причини. Първата е мечопуховска - колкото повече, толкова повече. Втората е сериозна. Надявам се всеки, който прочете този текст, да подходи към него съобразно това, което съм извел като цитат в заглавието. Защото това е най-силният момент в тази реч и той е общоактуален и много болезнен. За съжаление медиите и интернет философите (едните "за", другите "против") сведоха по абсолютно клюкарски маниер същността на текста до Тръмп (той бил във фокуса на речта, писаха на едно място), с което маргинализираха и обезличиха до неузнаваемост същественото, значимото в него. Жалко. (Павел Николов)
Благодаря. Обичам ви всички. Вие трябва да ме извините. Загубих гласа си, когато виках и плаках през тези почивни дни. И загубих разума си малко по-рано през тази година, затова ще чета.
Благодаря, Асоциация на холивудската чуждестранна преса. Продължавайки това, което каза преди Хю Лори, вие и всички ние в тази зала наистина принадлежим към най-демонизираните кръгове на американското общество. Помислете за това. Холивуд, чужденци и преса. Но кои сме ние? И се замислете какво е в края на краищата Холивуд. Просто група хора от различни места.
Аз се родих, израснах и се формирах в държавните училища на Ню Джърси. Вайола [Дейвис] е родена във фермерска къща, а е израснала в Сентрал фолс в Роуд айлънд. Сара Полсън е родена във Флорида и е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е едно от седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена във Виченца, Италия. Натали Портмън е родена в Ерусалим. Къде са техните свидетелства за раждане? А красавицата Рут Нега е родена в Етиопия, израснала е в Ирландия, доколкото зная, а е номинирана за ролята на провинциално момиче от Виржиния. Райън Гослинг, като всички приятни хора, е канадец. А Дев Пател е роден в Кения, израснал е в Лондон, а сега е тук за ролята на индиец, израснал в Тасмания.
Холивуд гъмжи от аутсайдери и чужденци. Ако ги изгоните всичките, няма да имате за гледане нищо друго освен футбол и смесени бойни изкуства, които не са никакво изкуство! Дадоха ми три секунди, за да кажа всичко това. Работата на актьора е в това да прониква в живота на хората, които са различни от нас, и да ни даде да почувстваме какво е да сме като тях. През тази година имаше много-много-много силни актьорски изпълнения, които постигнаха точно този ефект. Спиращи дъха, страстни изпълнения.
Но имаше през тази година едно актьорско изпълнение, което ме порази. То заби своите кукички в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. То беше ефективно и постигна своите цели. То накара целевата аудитория да се смее и да си покаже зъбите. Това беше моментът, когато човекът, когото поканиха да заеме най-уважаваното място в нашата страна, пародираше репортер инвалид (случаят е от 2015 година!), човек, който е с по-нисък статут, не разполага с неговата власт и възможност да отговори. Сърцето ми се разби, когато видях това. И досега не ми излиза от главата, защото това не беше кино. Това беше реалният живот. Инстинктът да унижаваме другите хора, който някой поощрява от публична платформа, някой влиятелен, прониква в живота на всеки от нас, дава право и на други хора да постъпват по същия начин.
Неуважението провокира неуважение. Жестокостта поражда жестокост. Когато влиятелните хора използват своята власт, за да плашат другите, всички ние сме губещи. О`кей. Продължавайте в същия дух.
Тук искам да премина към пресата. На нас ни трябва принципна преса, която кара властта да се отчита за своите действия, която я вика да се отчита за всяка постъпка. Затова основателите на нашата страна са поставили пресата и нейната свобода в нашата конституция.
Затова моля Асоциацията на холивудската чуждестранна преса с нейните широки връзки и всички вас да се присъедините към мене и да подкрепяте комитета за защита на журналистите, защото те са ни необходими, за да се движим напред. А ние сме им нужни, за да защитават истината.
И още нещо: веднъж стоях на снимачната площадка, оплаквах се от нещо – трябваше да работим без да сме се хранили или просто да работим извънредно – и Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, а каква привилегия е да бъдеш актьор, нали?“ Да, така е. Но ние трябва да си напомняме за привилегиите и отговорностите, за да си съчувстваме един на друг.
Ние трябва да се гордеем с работата, която Холивуд чества днес. И както веднъж ми каза моята скъпа приятелка, напусналата ни Принцеса Лея: „Вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство“. Благодаря.