Автор: Йосиф Чешмеджиев, в-к "Македония", год. I, бр. 76, София, 12 януари 1927 година
Обработил с OCR програма и редактирал: Павел Николов
Прелиствам коледния брой на сръбския в. "Време". На стр. 26 е поместена статия от Перо М. Иличпод надслов: "Стари коледни обичаи в Южна Сърбия" (Македония). Статията е придружена с 10 нотирани песни, хармонизирани за смесен хор, на три гласа и на един.
П. Илич описва обстойно произхода на старите коледни обичаи, тяхната същност и значение, а така също начина на коледуването и групирането на коледарите.
Понеже метриката у песните не допуска лесна промяна на текста, зарад туй авторът на статията забелязва, че "децата запазват народния говор". И вън от песните дава няколко примери за "народен говор": "За Коледа ке идам на гости"; "на Коледа ке облечам нови алища"; или майка казва на децата: "дури не дойде Коледа, месо и млеко нема да се ядат"и т. н. Текстът на някои песни е силно подправен. Популярната песен "От востока звезда сяе"е написана така:
"Од востока звезда сия
да осветли млад Божикя.
То не било ясна звезда,
век то *) била "подо-ли-ца".
Ра-си-пала ситна киша
на сви живи дома-кина. **)
Мелодията на същото песен е невярно доловена и погрешно хармонизирана. Записана е в такт 4/4, вместо в сложния неправилен 9/3 такт (2/3+2/3+2/3+3/3). Песента е записана и хармонизирана в Dur тоналност (F dur), а народът я пее в moll тоналност (в случая най-подходяща гама е A moll) еолийскиявид (с g вместо gis). Така както е записана и хармонизирана от П. Илич, поменатата песен изгубва истинския си образ до неузнаваемост и добива алафрангахарактер. Също е песента "Отворите врата сребрена и златна"трябва да бъде записана в девет осми такт, протълкувано в moll и при по-бавно темпо. Нито една от поменатите песни не е предадена вярно, с изключение на двете песни - речитативни, quasi parlando. Една от тях е популярната:
"Коледо, ледо,
утепало дете,
дете се мачи,
баба го квачи
со четири яйца,
гускини шаткини.
Днеска е бадник,
утре е Божик.
П. Илич се отнася с голяма любов към македонските песни. Това личи от цялата статия. Поместените песни са майсторски хармонизирани, с хубави набеги (модулации) и умело водене на гласовете. Той не казва какви са тия "народни песни". Не ги нарича сръбски, защото, сам той сърбин, не ги разбира. А не ги назовава български македонски, защото е сърбин. А те са чисти български македонски песни. Тях всеки македонец знае. Но те не са и най-характерните коледни песни.
Имам на ръка разни сръбски сборници от македонски песни, записани и разработени от видните сръбски компонисти Мокранац, К. Манайлович, В. Джорджевичи др., обаче никой от тях не ни дава истинския образ, нито чара на македонската песен. Защото тя е чужда за тях.
Статията на П. Илич идва да потвърди, че всеки опит за представянето ѝ пред несведущите като "сръбска"ще бъде само една фалшификация на българската македонска песен.
*) Вместо "най е било"...
**) По технически причини текстът е предаден с българска ортография, но верен фонетически на сръбската редакция и граматическото ѝ невежество.
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.
2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.
3. ЗА АВТОРА: Йосиф Чешмеджиев (1890-1964) е български композитор и диригент. Учи музика при Атанас Бадев в Солун, в Българската духовна семинария в Цариград и в Лайцигската консерватория. Гимназиален учител във Видин, Ямбол (1914¬-20) и София (1920-¬27; 1930-¬32). Образцов учител при ДМА (1921-¬24). Сътрудник-записвач на народни песни в отдел “Народна музика” при Народния етнографски музей (1928-¬31). Музикален редактор на вестник “Македония” (1925¬-33) и редактор на музикална библиотека “Пантеон” (до 1934). Ръководи македонския смесен хор “Шар” (от 1926), смесения хор “Юнак” (от 1933). Има широка просветна дейност за музикално ограмотяване сред турското население в България. Пише детски и училищни песни, песни за смесен хор, обработки на македонски и турски народни песни и др. Автор е на: 2 симфонии и пиеси за оркестър; инструментални пиеси; песни за глас и пиано; масови и естрадни песни и др.