Цецка Цачева обеща двойни заплати на всички учители.
Корнелия Нинова обеща двойни заплати само на младите учители, но едва ли ще остане назад в състезанието, ще обещае и тя на всички, има време.
А щастливият аз вече се виждам как в края на всеки месец от април нататък нося у дома по една торба жълтици.
Като в старите приказки.
А към българските училища – да речем, моето - се устремяват амбициозни, кадърни, знаещи и можещи преподаватели – да речем, по български език и литература – и се борят със зъби и нокти при небивала конкуренция за – да речем, моето – учителско място (когато се пенсионирам!).
Също една приказка, но съвременна.
Която обаче ще си остане само приказка, действителността ще е много по-инаква.
Да, амбициозни ще има – кой не е амбициозен да взема 1300-1600 лева заплата!
Но кадърни, знаещи и можещи – забравете!
Няма кадърен, знаещ и можещ човек, който ще се потопи доброволно в лайната на нашенската смазваща с бюрокрацията си и отчайваща с недомислията си образователна система, трябва чавка да му е изпила акъла.
Ако все пак се появи такъв, само след една година, като види за какво става дума, или ще си плюе на петите и ще избяга (ех, да бях на двадесет и пет-тридесет години, точно това щях за направя!), или ще плюе на системата и ще продължи да работи по почина „ден да мине – самун да загине“ (точно това правя аз сега, гледам си работата съвестно, но… на равнището на „санитарния минимум“!).
Илюзия е, че единствено повишаването на учителските заплати ще накара нашето училищно образование да цъфне, да върже, че и плодове зрели – а не гнили – да даде.
Няма да се получи, казвам ви го аз, който съм в тази сфера от 1979 година и съм видял и две, и двеста!
Пък и с колосалните учителски заплати също няма да се получи, защото и първолаците ще се досетят, че това са предизборни лакърдии, за които веднага след изборите ще бъде забравено.
Виж, ако някой наистина иска да спечели моите симпатии, то ще е този, който обещае гарантирано, че ще спре моментално с идването си на власт тоталното досегашно насиране, наричащо се кой знае защо образователна реформа, за да бъде огледана тази реформа много внимателно, въведена плавно и избавена от всичките онези подмолни мини, които тепърва ще има да гърмят.
Само че на кого му пука за това, на кого му дреме изобщо за българското образование!
Важното е да обещаем една торба жълтици, за да уловим балъците.
Пък след изборите – да духат супата…