Визия
Социално включване на всички български граждани и подкрепа за най-уязвимите. Нито един български гражданин не е социално изключен поради възраст, етнос, произход, бедност, увреждане, зависимости.
Дългосрочна цел:
• Осигуряване на възможности за социално включване на всички български граждани и подобряване качеството на живот на най-уязвимите членове на обществото. Изпълнение на ангажимента по премахване на институциите за деца.
Краткосрочни цели:
• Развитие на семейна политика, която да осигури възможности за утвърждаване на ролята на семейството и превенция на изоставянето на деца.
• Повишаване на капацитета на професионалистите, които работят в системата на предоставяне на социални услуги
• Повишаване качеството на предоставяните услуги за деца и семейства в риск.
Политики
1. Семейна политика: Необходимо е фокусиране върху политики за подкрепа на семействата, интегриран подход, превенция на всички форми на изоставяне, ранна интервенция, премахване на насилие и дискриминация, индивидуален подход и грижа за всяко дете и семейство.
• Законодателни и административни промени, които да гарантират подкрепа за семействата на всички деца (напр. Закон за децата и семейството, вкл. Министерство на децата и семейството).
• Развитие на интегрирани услуги за подкрепа на родителството и извънинституционалната грижа за децата, напр. родителски кооперативи, занимални и пр.
• Развитие и прилагане на програми за обучение и подкрепа на родители.
• Преориентиране на системата от социални услуги към семейно-центриран подход.
• Гъвкаво прилагане на финансови инструменти като семейни помощи, данъчни облекчения и др.
• Създаване на условия за прилагане на практика на законовите възможности за гъвкава заетост на родителите на деца до 12 г.
2. Качество на услугите за рискови групи
• Развитие на стандарти и критерии за качество на услугите за деца и възрастни.
• Нормативно съгласуване на всички услуги за уязвими групи с техните права.
• Създаване на институт на детския омбудсман.
• Овластяване на ДАЗД с правомощия за контрол над качеството на грижата за деца и специфичната грижа за деца в риск.
• Създаване на единна система за събиране на данни относно броя на рисковите групи и услугите, които ползват.
• Създаване на система за регулярно проследяване на качеството на услугите, вкл. оценка на тяхната ефективност, ефикасност и въздействие.
3. Деца в риск от раздяла с биологичните им семейства
• Развитие на набор от иновативни социални услуги за работа с родители в риск, които да осигурят реална превенция на изоставянето.
• Развитие на иновативни услуги за повишаване на капацитета на семейства в риск.
• Гъвкави механизми за подпомагане и повишаване устойчивостта на семейства/самотни родители в риск от изоставяне поради бедност.
4. Деца разделени от биологичните си семейства
• Развитие на набор от иновативни социални услуги за работа с родители в риск, които да осигурят реална превенция и реинтеграция.
• Продължаване на деинституционализацията на грижата за деца в посока подкрепа на семействата.
• Развитие на услуги в общността, насочени към превенция на изоставянето, реинтегриране в биологичното семейство или настаняване семейна среда на детето.
5. Деца и възрастни, жертви на насилие
• Повишаване на капацитета на системите и близките възрастни да разпознават сигналите на насилие и да реагират своевременно.
• Развитие на система от услуги за подкрепа и възстановяване на жертвите на насилие.
6. Деца с увреждания
• Създаване на нормативна база, която стимулира родителите на деца с увреждания да запазят икономическата си активност.
• Развитие на услуги за ранна интервенция на уврежданията.
• Повишаване качеството и достъпността на съществуващата мрежа от услуги. Създаване на адекватни финансиращи механизми за тези услуги, като по-голямата част от тях (физикална, говорна, психологическа рехабилитация и др.) трябва да станат органична част от системата на здравеопазването.
• Развитие на междусекторни интегрирани услуги за подкрепа на деца с увреждания (включващо образование, здраве и социални услуги), съобразени с вида и степента на увреждането, потребности и възможностите на детето.
• Нормативно регламентиране на статута на специалистите, работещи с деца с увреждания (психолози, логопеди и др.), изискванията към професионалната им квалификация и финансирането на дейността им с публични средства.
• Изваждане на финансирането на помощни средства от социалната система и прехвърлянето им в здравната. Допълване на списъка с подходящи помощно – технически средства.
7. Деца в конфликт със закона
• Законодателни промени в областта на детското правосъдие.
• Разработване и прилагане на услуги за подкрепа на деца в конфликт със закона и техните семейства.
• Разпознаване на децата в конфликт със закона като деца, които се нуждаят от закрила.
• Настаняването извън общността да бъде крайна мярка, която да се предприема след изчерпване на всички други възможности.
• Лишаването от свобода на деца да е крайна мярка, която се прилага за възможно най-кратък срок.
• Разработване на програми за реинтегриране на деца в конфликт със закона, настанени извън общността.
8. Възрастни с увреждания и стари хора
• Продължаване на процеса на законодателни промени по прилагане на чл.12 от Конвенцията за хората с увреждания – изваждане на Агенцията за хората с увреждания от рамките на Министерството на труда и социалната политика.
• Разработване на стандарти за социални услуги за възрастни с увреждания в общността.
• Квалификация на кадри, структуриране и пилотно финансиране на такива услуги.
• Стартиране на процес на деинституционализация на грижата за възрастни хора.
• Развитие на социалното предприемачество и публично-частни партньорства в заетостта на хора от уязвими групи.
9. Деца и възрастни със зависимости
• Припознаване на наркозависимостта като проблем на цялото общество и създаване на система от мерки за лечение и подкрепа.
• Развитие на услуги в общността за подкрепа на деца и възрастни със зависимости.
• Борба със стигмата; насърчаване на реинтеграцията на хора със зависимости.
10. Деца и възрастни с интелектуални затруднения или психична болест
• Развитие на система от достъпна извънболнична.
• Създаване на услуги по подкрепа, която да гарантира достоен и максимално независим живот на лицата.
• Развитие на извънболничната психиатрична грижа, осигуряваща максимална самостоятелност на лицата с психична болест и интеграцията им в общността.
11. Повишаване на капацитета на системата за социални услуги
• Децентрализация на системата за социално подпомагане.
• Създаване на условия за повишаване на престижа на професията социален работник.
• Повишаване на възможностите за обучение и дейности по подкрепа за работещите в областта на социалното подпомагане и социалните услуги.
• Въвеждане на стандарти за работно натоварване на социалните работници.
• Осигуряване на връзка между практиката по социална работа и научните изследвания.
• Повишаване на качеството и практическата ориентация на обучението по социална работа.
12. Реформа в ТЕЛК
• Овластяване на лечебните заведения с определени нива на компетентност да издават разширена епикриза, която да удостоверява актуалното медицинско състояние на човека със заболяване или увреждане.
• Създаване на система от регионални структури (вместо сегашните ТЕЛК), компетентни да дават оценка за нуждите и възможностите на човека със заболяване или увреждане.
• Подпомагането под форма на финансова помощ и услуги да цели постигане на максимална самостоятелност и включване на получаващия ги.
13. Гарантиране на равнопоставеността между жените и мъжете
• Доразвиване на нормативната база с конкретни мерки, създаващи условия за равнопоставеност.
• Създаване на мерки съвместно с работодателския сектор, за преодоляване на половата дискриминация при определянето на работната заплата.
14. Елиминиране на домашното насилие и други форми на насилие срещу жени
• криминализиране на домашното насилие;
• осигуряване на повече и по-добре финансирани услуги за жени и деца, жертва на насилие;
15. Ефективно прилагане на наказателното право в случаите на дискриминация по раса, народност или етническа принадлежност.