Тегне ми силна умора, резултат не толкова от физическо, колкото от психическо претоварване, трудно се съсредоточавам да пиша, затова днес в блога ще има не текст, а албумче.
Албумчето е със снимки на Едит Пиаф от различни години, на някои е сама, на две е с Марлене Дитрих, на по една с боксьора Марсел Сердан, Ален Делон, Жан Кокто и Ив Монтан.
След снимките, като бонус, има и една песен.
А това е песента, „Акордионистът“ (за момичето, чийто приятел-акордеонист не се връща от фронта), първата песен на Един Пиаф, която чух много-много отдавна, толкова отдавна, че вече не помня кога, и която, въпреки че съм я слушал безброй пъти, все още я слушам като за първи път – с необикновено вълнение.