АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2.
V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2.
3.
Нито един писател не е създал толкова трогателни, но без всякаква сантименталност, герои, които могат да бъдат определени с един цитат от разказа "На каруцата": "И не е ясно - мислеше си тя - защо красотата, тази приветливост, тъжните мили очи Бог дава на слабите, нещастните, безполезните хора, защо те са така харесвани". Ето стария селски сотски (нисш полицейски чин - бел. П. Н.) от разказа "По служебни дела", който се влачи верста след верста по снега с нищожни и безсмислени поръчения, които той не може и не иска да разбере. Ето младия човек от повестта "Моят живот", който напуска уютния си дом, за да стане беден бояджия, защото не може да понася отвратителното и жестоко самодоволство на малкия провинциален град с ужасните къщи, които баща му, архитект, е построил. Кой писател би устоял на изкушението да направи трагичния паралел: бащата строи къщи, а синът е обречен да ги боядисва. Но Чехов даже не намеква за това обстоятелство, камо ли да го подчертае, с което би разкъсал тъканта на повествованието. Ето в разказа "Къща с мецанин"едно крехко младо момиче, чието име е трудно за изговорим на английски, крехката Мисюс, която зъзне с тънка риза в есенната нощ, и героя на разказа, който намята на слабите ѝ рамене палтото си; а в края - нейният светещ прозорец и угасващата романтика. Ето стария селянин от "Новата вила", който не може да разбере напразната вяла доброта на ексцентричния помешчик, но благославящ го от цялото си сърце; а когато дъщерята на помешчика, малко разглезено момиче с куклена външност, ридае, почувствала враждебността на селяните, той изважда от джоба си краставица с полепнали трохи и я пъха в ръцете ѝ с думите: "Вземи краставичка, хапни си... Не трябва да плачеш, майка ти ще те набие... в къщи на баща ти ще се оплаче...", при което си създаваме точна представа за нравите, които царят в собствения му дом, макар че авторът не обяснява и не подчертава нищо. Ето селската учителка от разказа "На каруцата", чиито трогателни мечти са накъсани от дупките по пътя или от виковете на каруцаря, който грубо, макар и добродушно я нарича "Василевна". Ето Липа от най-поразителния му разказ "В оврага", кротка и наивна селянка, чието дете убиват, като плисват върху голото му тяло вряла вода. А колко е хубав предишният епизод, когато детето е още здраво, весело и младата майка си играе с него - отстъпва към вратата, покланя му се отдалече и казва: "Здравейте, Никифор Анисимич", след което се спуска, притиска го към себе си, като му говори ласкаво. А нещастният бродяга в същия чудесен разказ, който говори с Липа за своите странствания из Русия. Веднъж един пътуващ господин, вероятно политически заточеник от Москва, го срещнал някъде на Волга, видял дрипите му, изнуреното му лице и заплакал: "Ех, казва, и хлябът ти е черен, и дните са ти черни..."
Чехов пръв сред писателите отделя на подтекста важна роля при предаването на конкретен смисъл. В същия разказ за Липа и нейното дете е изобразен мъжът ѝ, мошеник, когото осъждат на каторга. Преди, когато се занимава със своите машинации, тай праща до дома си писма, написани с прекрасен почерк, като между другото отбелязва, че писмата ги пише неговия приятел Самородов. С този приятел изобщо не се срещаме, но когато мъжът е осъден на каторга, започва да праща писма от Сибир, написани със същия почерк. Повече нищо не се казва, но е съвсем ясно, че който и да е бил приятелят му Самородов, той е замесен в неговите престъпления и сега излежава същото наказание.
(Следва)
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:
БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА