Предисловие на автора
Скъпи приятели!
В книгата се срещат нецензурни думи (много). Уви, те са се закрепили здраво в съвременния руски език, особено разговорния, и да се предаде без тях пряката реч е някой път практически невъзможно. Да се замèнят, както понякога се прави, с медицински термини или да се изписват с пропуснати букви е безсмислено, защото кой, например, ще попита: "За чий пенис ти е това?"А ако напишем "Тази стара к**ва", има два варианта: или някоя чиста душа няма да разбере какво е "к**ва", или обикновената душа ще прочете "Тази стара курва".
На млади години измислих такъв анекдот.
Млад човек се жени, но след сватбата жена му не го пуска при себе си. В пълно недоумение той отива при бащата на жена си и му казва:
- Вижте какво, не разбирам нищо. Ожених се официално, минаха три дена, но дъщеря ви не ме пуска в леглото, какво става?
- Ами знаете ли - отвръща бащата, - на мене ми е неудобно, но ще помоля жена си, нека поговори с дъщеря ни, все пак двете са жени.
Майката се затваря с дъщеря си в стаята, а бащата подслушва на вратата.
- Защо не му даваш? - пита майката.
- Че как да му дам, мамо: той си мисли, че съм девствена, а аз си имах и Васка, и Петка, и Гришка...
- Толкова ли си глупава, че не знаеш какво да правиш: баща ти също си мислеше, че съм девствена, а аз си имах и Васка, и Петка, и Гришка...
- За какво си говорят там? - пита нетърпеливо младият човек.
- За какво, за какво... За какво могат да си говорят две курви?!
Обявих конкурс с парична награда за този, който успее, запазвайки хумора, да замени "курви"с прилична дума. Наградата и до ден днешен не е потърсена.
Така че дръжте книгата по-далече от децата, медицински термини търсете в енциклопедията, пропуснати букви в кръстословиците и си получете удоволствието.
Често ме питат защо, след като бях популярен артист, който печелеше добре, имаше прекрасно тристайно жилище в центъра на Москва, кола, вила и пр., заминах.
През 1971 година се озовах по изфабрикувано обвинение в Тамбовския затвор. По-късно ме оправдаха, делото беше прекратено, работниците от прокуратурата наказани, но преди това лежах година и две седмици в затвора, заради което не позволиха на сина ми да постъпи в Московския университет, в продължение на две години, докато се точеше допълнителната следствена дейност, не ми даваха да работя, махнаха името ми от титрите на филма "Непоправимият лъжец", във филма "Готвачът и певицата"ме озвучиха с друг актьор и т.н. Накратко казано, разбрах, че страната ни е палава, в нея могат да направят с тебе каквото си поискат, а особено като имах предвид, че синът ми Емелян - на мене се е метнал - има дълъг език, който, както е известно, ако не го доведе до Киев [1], до затвора ще го доведе със сигурност, реших да се отдалеча от кривинделестата страна на максимално възможното разстояние. За мое щастие, след като подадох заявление, дори и да имах някакви съмнения по повод на взетото решение, до болка родните, повсеместни подлост и простащина, бързо ги развеяха.
Майката на жена ми не заминаваше с нас и, естествено, трябваше да ѝ осигурим жилище. Тя се водеше, че живее при нас, но тъй като нямаше да ѝ разрешат да остане сама в тристайното жилище, аз уговорих замяна - двустайно жилище с доплащане. Замяната трябваше да бъде одобрена на събрание на управлението на кооперацията, чийто член бях. Първи взе думата Николай Рикунин (някои вероятно си спомнят, че имаше такъв естраден "дует Шуров и Рикунин"). Той говори дълго за Родината, за непрекъснатата грижа за всеки от нас на партията и правителството, за съвършенството на социалистическия строй, за това, че да напусне такава Родина и такъв строй може само неблагодарен човек, който няма съвест и т.н. Между другото казано, Рикунин с пяна на уста, задъхвайки се от омраза към Съветската власт, ми беше разказвал, че баща му преди революцията бил помешчик край Москва, добър, хуманен човек, грижещ се за селяните, далече стоящ от политиката. Болшевиките, естествено, го разстреляли, а жена му с бебето ѝ изпратили в Сибир, където била принудена да проси милостиня, за да не умре малкият Коля Рикунин.
Като изслушах речта на Рикунин, се опитах да обясня меко, че не става въпрос за неблагодарния Сичкин, а за благодарната тъща, която не напуска Родината и има право на жилище. От първия ред стана приличащия на бащата на Демона от Врубел концертмайстор на Болшой театър Гуревич. (Тънката фигура, огъната като въпросителен знак, мъничките злобни очички и змийските устни му придаваха особена прелест.)
- Не желая да слушам изпълненията на Сичкин! - извика той. - Забранете му да говори! Аз, като патриот, не искам да чувам речите на един отцепник и предател на Родината!
- Не трябва да се вълнувате така, патриоте Гуревич - обърнах се аз към него. - Впрочем, какво беше времето в Ташкент в началото на войната?
Гуревич:
- Я вървете да си го начукате!
- Никъде не мога да отида - има събрание. Да не би да сте против моята тъща, защото е рускиня?
Гуревич онемя.
- Да, а по време на войната какво беше времето в Ташкент?
- Сичкин, вървете на путката си майчина!
- Вече ви казах: никъде не мога да отида, докато не свърши събранието. На всички е известно, че най-силно вика "дръжте крадеца!"самият крадец, но работещите в нашите органи са умни и опитни хора, на тях не им е никак трудно да определят кой е патриот, а кой е враг. Ако се съди по фалшивия ви патос, вие очевидно сте много виновен пред Съветската власт, но се успокойте: съветският съд е най-хуманният съд в света и чистосърдечното признание безусловно ще смекчи вашата вина. О, съвсем забравих, а в края на войната какво беше времето в Ташкент? - завърших аз под гръмкия смях на събралите се.
Най-много от всички се суетеше композиторът Марк Фрадкин. За разлика от Рикунин, който се изказваше, така да се каже, безкористно, просто желаейки да подчертае своя патриотизъм и своята лоялност, Фрадкин имаше конкретно виждане за моето жилище и разгърна активна дейност още преди събранието: обработваше членовете на управлението, плашеше ги с това как може да се прецени помощта, оказана на един враг на народа, ходеше по апартаментите с името на КГБ в устата, събираше подписи от наемателите срещу моята замяна, накратко казано, правеше всичко според силите си, за да попречи.
С Фрадкин по време на войната бяхме дълго време в една част, където той си заслужи званието "най-алчният евреин в Средна Русия". Мисля си обаче, че това беше явно преумаляване и той беше достоен да се издигне до всесъюзно, ако не и до международно равнище. Плюшкин в сравнение с него беше жалък прахосник. Покойният Ян Френкел, талантлив композитор и очарователен човек, ми разказваше, че Фрадкин го канел постоянно да му отиде на гости, да поседят на чашка край уникалния му бар. Един път, когато били близо до жилището на Фрадкин, той най-сетне го уговорил, но освен това му казал:
- Ян, в бара има всичко, но за да не нарушаваме целостта му, това е произведение на изкуството - сам ще се убедиш, купи бутилка водка. Мезета има много, но за всеки случай купи салам, ако искаш, кашкавал, рибка там някаква и вземи един хляб.
В крайна сметка седнали до бара, изпили водката на Френкел, замезвали си с купеното от него, а Фрадкин даже чай не предложил.
Някога Фрадкин искаше да дойде в нашата кооперация заради добрия район и заради това, че беше по-евтина от другите кооперации, но събранието беше категорично против, като се мотивира с това, че Фрадкин не е естраден артист, богат е и може да си купи жилище във всяка друга кооперация. По това време аз бях член на управлението, съобразяваха се с мене и когато жената на Фрадкин ме молеше със сълзи на очи да им помогна, аз, заради своята мекушавост, не можах да откажа и уговорих управлението да гласува за Фрадкин. По-късно историята се повтори с дъщеря им Женя, която също искаше да живее в нашата кооперация. И в двата случая членовете на управлението казваха, че не са гласували за Фрадкин, а за мене.
Но да се върнем към нашето събрание. Фрадкин го завърши, като резюмира кратко и делово:
- Другари, ние трябва да решим въпроса за замяната на Сичкин, поради това, че той изоставя нашата Родина, плюе на всичко, което страната е направила за него и иска да се прехвърли изгодно на Запад. Той ни моли да му помогнем да направи това. Нека гласуваме.
Почти всички руснаци, включително партийните членове, гласуваха за мене, а всички евреи, които бяха мнозинство, против. Така изгониха тъщата от жилището, а аз получих огромно морално удовлетворение - не греша, че заминавам.
Разбрах, че в ОВИР [2] има негласно правило да не приемат пет пъти анкетите под предлог, че са уж неправилно попълнени. Затова отидох в ОВИР и сам казах, че според мене анкетите са попълнени неправилно; по-добре ще бъде да ги препиша и да отида на другия ден. Служителката се усмихваше, кимаше и така пет пъти. На шестия ден ми приеха документите и след всичките полагащи се по-нататъшни митарства, на 23 май 1979 година пристигнахме на летище "Шереметево", откъдето трябваше да излетим за Виена. По пътя за летището минахме покрай огромен плакат, изобразяващ Ленин с каскет, с присвити очи и вдигната за приветствие ръка, който гласеше: "По верен път вървите, другари!", а на самото "Шереметево"ни посрещна транспарант: "Славя родината, съществуваща днес, но три пъти повече тази, която ще бъде!
Полетът за Виена постоянно се отлагаше - ту заради излитането на комсомолска делегация за Индия, ту на профсъюзна делегация за Мексико, ту на партийна делегация за Китай. Чух как един евреин каза на друг:
- Виж какво, ако тези всичките тези заминават, да вземем ние да останем.
(Слeдва)
БЕЛЕЖКИ
1. Авторът има предвид руската поговорка "Езикът до Киев ще те доведе" ("Язык до Киева доведёт").
2. Отдел за визи и регистрации - подразделение на Министерството на вътрешните работи в Съветския съюз, което оформя документите на напускащите страната.