В Америка нашите емигранти, слава богу, не всички, смятат за свой дълг да я ругаят.
"Продуктите тукне са вкусни, пълна химия".
Съвсем вярно (там, между другото, също е химия, същите пестициди, хербициди и нитрати, при това в значително по-големи количества, само че, за разлика от Америка, това не се казва на никого). Има невкусни неща, доматите в супермаркета са като гумени, много продукти са наистина пълна химия. Само че в Америка можеш да купиш продукти от всички страни по света, включително вкусни и без химия, и в най-забутания район има магазини за чиста храна, където се продават само естествени продукти без следи от каквато и да е химическа намеса. В Америка, между другото, има най-строгите в света правила, засягащи качеството на продуктите, и ако видиш етикет "натурален", това означава най-малко, че през последните три години на земята, където са отгледани тези плодове и зеленчуци, пасат крави и т. н., не се употребяват никакви химически торове и самите крави, телета и кокошки се хранят с естествени продукти, а не със смесени фуражи, да не говорим за антибиотици и хормони. На витрината на един магазин видях следната табела: "Нашите кокошки ходят с краката си и кълват това, което поискат".
Между другото, в Съюза, ако изпиех 500 грама водка, опиянението ми биваше мрачно, във всеки случай не си струваше да се отдалечавам от тоалетната и след това още два дена ме болеше главата. А тук гътнеш 700-800 - и настроението ти е приповдигнато, ставаш галантен, търсиш жена, а главата ти на сутринта е като на Алберт Айнщайн.
Любимото изречение на много емигранти е: "Всички американци са тъпи". През цялото време ми се иска да ги попитам - кои американци? По правило кръгът на общуването с американците на тези, които казват това, започва и завършва с продавача в супермаркета. Плюс стандартния имигрантски английски език. Комплектът е скромен: моргидж, паркинг, шопинг и псувните до съвършенство. Как успявате да определите степента на тъпотия на американците, ако разбирате приказките им оттук-оттам и самите вие не можете да вържете две думи?
Изобщо, забелязал съм, че равнището на тъпотия на американците е обратно пропорционално на знанието на езика от имигрантите - с подобряването на английския им език американците започват стремително да поумняват.
За двадесет години в Америка жена ми запомни 5-7 английски думи. За съжаление, като запомни думите, забрави да запомни значението им, но въпреки това се старае колкото се може по-често да ги вмъква по време на разговор. Например, Галя говори по телефона с една американка, която плюс това знае руски език, говори с нея на руски, поздравява я с някакъв празник и завършва:
- Мери, ние сме ви много благодарни, от цялото ни семейство огромен шарап!
Имам един близък познат, някогашна знаменитост в Москва, който се научи да получава от носталгията практическа полза. При среща винаги казва, че сме дошли напразно, американците са тъпи, жените не са като жени, демокрацията му омръзнала и така нататък по темата. За водката, наистина, нито една лоша дума - явно няма проблеми. И ето че за всички тези недостатъци, смята той, Америка трябва да плаща. При това именно на него. Сумата на пенсията, която Америка му дава неизвестно защо, смята за възмутителна и покрива разликата в супермаркетите, което в превод означава, че взема оттам основно скъпи продукти, но плаща само за евтини. Въпреки импозантността му - гъста побеляла грива, благородна осанка и гордо вдигната глава - периодично го хващат. Опитваше се да сменя супермаркетите, но го познават практически навсякъде. Той обаче е повярвал дотолкова, че Америка има пред него вечен дълг и изнесените от супермаркета продукти даже приблизително не покриват този дълг, че когато го хванат, не само не се изчервява и не се смущава, но и се възмущава искрено от наглостта на тези, които се опитват да го лишат от това, което смята за законна, макар и недостатъчна облага. Да го накараш да плати откраднатите продукти или да ги остави в супермаркета, е изключено.
Лично присъствах на една такава сцена. Намираме се в един супермаркет. Той поставя пред касиера пакет мляко, дузина яйца, плаща няколко долара и тръгва към изхода, но управителят го спира:
- Извинете, но вие взехте ядки, а не ги платихте.
- Разбира се, че не ги платих, нямам пари.
- Тогава защо ги взехте?
- Синът ми обича ядки.
- Разбирам, но ако нямате пари, не би трябвало да вземате ядките.
- И какво, синът ми да остане без ядки? Чувате ли се какво говорите?!
- Вие не взехте само ядки. Взехте шоколад...
- Синът ми обича шоколад.
- О, Господи! Вие взехте сьомга, маслини, каперси...
- Правилно, ще готвя рибена чорба.
- Не платихте сьомгата...
- Естествено, даже нямам намерение да плащам.
- Не платихте маслините и каперсите, макар че са много евтини.
- Обяснявам ви на разбираем език - нямам пари.
- Ако нямате пари, не би трябвало да ги вземате - повтаря с безнадеждни нотки в гласа управителят.
- Той какво, тъп ли е? - обръща се моят познат към тълпата в супермаркета. - Ти какво, тъп ли си? Можеш ли да мислиш? Как се сготви рибена чорба без маслини и каперси? Колко са тъпи американците!
- Трябва или да платите продуктите, или да ги оставите в супермаркета - прави последен опит управителят.
Моят познат се вглежда известно време в нахалния управител, неспособен да повярва в ставащото, и възкликва:
- Ако знаех, че тук е такъв бардак, можех изобщо да си остана в Европа!
Избутва управителя настрани и се отдалечава, излъчвайки благородно възмущение.
След известно време супермаркетите се примириха с неговото съществуване и започнаха да го възприемат като неизбежно зло - нещо подобно на местен змей, който, за щастие, взема само натурален данък. Естествено, всеки супермаркет се опитваше да го прехвърли на своите конкуренти.
Срещам го на улицата. Страшна жега, около 40 градуса, а той с костюм.
- Слушай - казвам му, - защо си облякъл в тази жега сако?
- Оле - усети се той, - добре, че ми напомни.
Сваля сакото, а в панталона му около кръста риба, езици, шоколад, пакети с ядки, разбира се - синът му ги обича. Подобен патрондаш е имал по време на Гражданската война матросът партизанин Железняк.
- А къде е телешкото? - питам. - Ти обичаш телешко.
- А - отговаря той, - щом влязох, дойде при мене управителят и каза, че в супермаркета на "Кресчент"са докарали прясно телешко филе; ще намина там малко по-късно.
(Слeдва)
Превод от руски: Павел Николов