Шон О'Конъри
Популярните хора на Запад се задъхват от натрапчивостта на репортери, фотографи, поклонници и поклоннички, безкрайни автографи и прибягват до всевъзможни трикове, за да се изплъзнат от тази натрапчивост: след концерт излизат през черния вход, гримират се, отиват си с друга кола, а със своята лимузина, около която ги чакат и т. н. В Съветския съюз, където има непрекъснати трудности - с храната, хотелите, билетите за влак и самолет - популярността е спасение. Благодарение на популярността тази трудности могат да се преодолеят. Американският киноактьор Шон О'Конъри, който стана невероятно популярен, след като изигра ролята на Джеймс Бонд, пристигнал със самолет в Москва за снимките на американско-съветския филм "Червената палатка". Той не знаел, че в Съветския съюз филми с негово участие не се прожектират и не се съмнявал, че го чакат същите трудности с папараците и поклонниците като на Запад.
- Значи така - казал той в самолета преди кацането на съпровождащия го съветски администратор, - вие слагате моята шапка, излизате, сядате в лимузината и тръгвате бързо, за да не могат да видят подмяната. Аз ще изляза след петнадесет минути с перука и ще тръгна с другата кола.
Администраторът го погледнал, както се гледа луд, но не казал нищо. Когато след петнадесет минути Шон излязъл с перуката и прегърбен от зданието на летището, за свое учудване не открил нито тълпи поклонници и фоторепортери, нито лимузина, нито друга кола - само администраторът с неговата шапка, застанал до уличния телефон, викал в слушалката:
- Какво значи няма места - чешка профсъюзна делегация?! Трябва да го настаня някъде! Какво легло в Дома на селянина?! Той е американец!
След един час най-сетне дошла грамадна раздрънкана кола и ги откарала в хотела на ВДНХ [1], където настанили Джеймс Бонд в занемарен едностаен апартамент. Свикнал да се движи с лимузини с размерите на линеен кораб и да живее в президентски луксозни хотелски стаи, О'Конъри отначало изгубил леко съзнание, но след това наивно решил, че това е част от конспирацията. Отначало по инерция се гримирал, сменял перуки, излизал през черния вход, но бързо му станало ясно, че никой не го познава, че не е нужен на никого, и започнал да тъгува. На Запад по време на снимки предоставяли на Шон О'Конъри огромна каравана с гостна стая, спалня, гримьорна, естествено, с всички удобства; ядене във всякакво количество му доставяли от най-добрите ресторанти. Условията по време на снимките в Москва били обичайно съветски - нечовешки. Студ минус двадесет градуса, всичко на улицата, ядене няма, обществена тоалетна през четири квартала. Несвикнал да яде на закуска, обяд и вечеря сандвичи със салам за две рубли и двадесет копейки, О'Конъри поискал месо, плодове и сок. След като хората наоколо се успокоили от неудържимия смях, администраторът на филма го съжалил, отишъл в някакъв колхоз и помолил да му дадат една кокошка, като си послужил с името на Савелий Краморов [2]. От любов към Краморов колхозът заделил една неоскубана кокошка, която администраторът лично обръснал, сварил и поднесъл на Шон. Изгладнелият О'Конъри изял бръснатата кокошка с апетита на човек, намиращ се в обсадения от немците Ленинград.
С течение на времето Шон узрял за полов живот. На Запад жени от всякакви възрасти се търкалят на камари в краката му, но в Съюза, въпреки че пъхал отчаяно на всички под носа снимките си и разказвал колко е знаменит, момичетата не му обръщали внимание и живеели с артистите от масовката. Накрая, след дълго търсене, съумял да уговори бюфетчийката леля Зина, но не успели да влязат в хотелската стая, когато, без да чука, се намъкнал един стар плешив евреин, администратор от Москонцерт [3], и отвлякъл принцесата на Джеймс Бонд.
Говорят, че Шон О'Конъри е единственият актьор в Холивуд, който не се крие от поклонници и раздава с удоволствие автографи.
Странно...
БЕЛЕЖКИ
1. Изложба на постиженията на народното стопанство.
2. По това време киноактьорът Савелий Краморов (1935-1995) е изключително популярен. По-късно изпаад в немилост и емигрира в САЩ.
3. Москомско учреждение за организиране на културни прояви.
(Слeдва)
Превод от руски: Павел Николов