За седми ноември пак ще се изприказват много приказки и така трябва да бъде.
Седми ноември (двадесет и пети октомври по стар стил) 1917 година е съдбоносна дата не само за Русия, но и за света, от която и камбанария да бъде погледната: на обожателите или на отрицателите.
Та да дам и аз, както се казва, моите пет стотинки по въпроса.
Впрочем, говорейки с думите на друг.
На 29 март 1924 година нобеловият лауреат за литература (1933 г.), писателят Иван Бунин, напуснал родината си след събитията през 1917 година, чиито произведения са забранени за публикуване в родината му до 1958 година, произнася в Париж известната си реч „Мисията на руската емиграция“ ("Миссия русской эмиграции"), в която, между другото, казва:
„Изрод, нравствен идиот по рождение, Ленин яви на света точно в разгара на своята дейност нещо чудовищно, потресаващо; той разори най-голямата страна на света и уби няколко милиона души - и целият свят вече толкова се е побъркал, че посред бял ден се спори благодетел ли е той на човечеството, или не...“
Ето към този текст и три допълващи го снимки, които никой по никакъв начин не можеше да види някога, по времето, когато Руската революция от 7 ноември 1917 година се наричаше задължително „Велика“ (вгледайте се в безумния поглед на Вожда!):
 |  |  |
Тук чувам някой да казва: ама нали за революцията щеше да бъде, а то излезе за Ленин.
Не, точно за революцията е.
Преценете баща ѝ, пък си направете изводите за нея...