"Хората ни са лоши, а народът ни е добър"
(В. Войнович)
Хората, които са обсебени от грижи, проблеми и живеят във вечно бързане, стават зли и търсят повод, за да излеят накипялото им недоволство. След емиграцията си идвах три пъти в Русия - на гастроли през 1994 година и два пъти през 1996-та и 1998-ма при Тигран Кеосаян, син на знаменития режисьор Едмонд Кеосаян, постановчика на "Неуловимите". Всеки път ме поразяваше множеството намръщени и угрижени лица, от които бях отвикнал в Америка. Помня, вървят през деня няколко юноши, най-отпред момче на тринадесет години. На неговата възраст - учебните часове са свършили, сега да отиде на двора, топка да рита - животът е прекрасен, но на лицето му има такъв израз, все едно брокерът му е съобщил за срив на борсата и сега решава струва ли си да продаде стоманолеярните акции и да купи нефтени. Както каза една известна американска певица, след като посети Москва:
- Ако някой се усмихне на улицата - или е луд, или е пиян.
Последния път, когато летях със самолет на Аерофлот от Москва за Ню Йорк, до мене седеше човек - топка от нерви. Вътре в него имаше кълбовидна мълния и той беше готов да я пусне в действие. За щастие, ме позна, за кратко време се разля в усмивка, но много скоро започна отново да се оглежда наоколо с присвитите очи на Рамбо, тръгнал по пътеката на войната.
Аерофлот има прекрасно обслужване, нови самолети, очарователни стюардеси, но в неговото състояние той не се съмняваше, че целият свят е скроил заговор срещу него, а Аерофлот и стюардесите са авангардът на врага.
- Може ли да ми донесете чаша вода? - пита той стюардесата наполовина иронично, наполовина предизвикателно.
- Разбира се, сега ще ви донеса.
- Имам предвид минерална - прибавя заплашително той.
- Моля.
- И дълго ли ще трябва да чакам?
След като получи водата за тридесет секунди:
- Да, за смъртта да ви прати човек. Погледнете си израза на лицето - казва той на милата, любезно усмихваща се девойка, - с такова лице ви отива само на гробищата да работите.
И към мене:
- Не, трябва да се лети само с френски компании, в краен случай с финландски - какво обслужване има там и не държат такива вещици. А този просташки Аерофлот...
Кимах вежливо от безизходица, като се мъчех да се дръпна колкото се може по-далече от него, за да не рече изведнъж да ми отхапе ухото.
За да се развлека по някакъв начин, реших да извадя книга от чантата си в багажника и да почета. Чантата беше натъпкана до горе, тежеше двадесет килограма и се случи така, че не я удържах и тя падна право на главата му. Приготвих се мислено да умра, в ума ми премина целия мой живот и последната ми мисъл беше за наследството - на кого да оставя пижамата, шапката и халата си, но той започна неочаквано да вика:
- Проклет да е този вонящ Аерофлот! Край, няма да ме видят повече! Само френска или финландска компания!
И като се обърна към мене, със съвсем друг тон:
- Не се безпокойте, разрешете да я сложа пак горе, не си струва да се напрягате.
За първи път разбрах съвсем ясно колко е хубаво да си популярен. Какво ли щеше да стане с мене, ако не ме обичаше заради ролята ми на Буба?!
(Слeдва)
Превод от руски: Павел Николов