Домашната помощница Надя
Преди да дойде, крия всички нужни вещи, но това е безполезно: тя въпреки това ги намира и ги крие наново, плюс това така, че нито едно полицейско куче не може да ги намери. Четката за зъби, например, се крие в мръсното бельо. Бельото също се крие. А ние с Емелян се крием от нея. Ако не си се скрил, тя спира да чисти и започва да разказва дълга история на полски език. Любимото ѝ време за разказване е когато обядваме. Мисли си, че тогава най-лесно можем да запомним историята на нечие заболяване и няма да забравим всичките медицински анализи.
Емелян пише музика. Тя влиза, застава до него и го гледа със замисления поглед на одеска търговка:
- Пане Сичкин, тази музика - не мога да работя!
- Татко, махни я оттук, за да мога да работя! - вика Емелян.
Искам да отида в кухнята, а тя ме спира:
- Не отивайте в кухнята, почистена е.
- Искам да сложа чайника.
- Не трябва, котлонът също е почистен.
- Какво, за да пия чай, кухнята и котлонът трябва да са мръсни ли?
- Нека да отида аз и ще направя всичко.
У нас идва рядко. Не ни е лесно с нея, но и тя не се натиска много да работи.
Надя се приготвя да отиде за месец в Полша.
- Пане Сичкин, аз заминавам и за да не ви дадат друга домашна помощница, съм ви намерила за това време златен човек. Може всичко: чисти, пере, глади, шие, мие прозорците, може и стените да белоса. Ето ѝ името и телефона.
- Значи мога да я повикам?
- Не, разбира се! Това е, ако дойдат от офиса на проверка - кажете им колко е талантлива и как прекрасно работи.
Докато чисти, Надя пее без думи и фалшиво полски песни, за огромна радост на Емелян.
Аз, разбира се, бих могъл да сменя домашната помощница, но има опасност новата да пее същите песни, а отгоре на това и с думи.
(Слeдва)
Превод от руски: Павел Николов