Мислех, че преди време съм драснал тук, в блога, няколко думи за Аки Каурисмаки, но търсачката така и не ми намери нищо.
Значи съм имал намерение да драсна нещо, но след това явно съм проспал намерението си, както често ми се случва.
Ако по името сте го помислили за японец, не е - Каурисмаки е съвременен финландски режисьор (роден през 1957 година), чиито филми (гледал съм около пет-шест, не помня точно колко) ме привлякоха дотолкова, че откровено намирам 90% от холивудската кинопродукция за неспособна изобщо да се мери с тях.
Но да кажа, че филмовите истории на Каурисмаки са нещо свръхнеобикновено, направо ще излъжа - в тях няма нищо извън ежедневието на човека.
Героите на Аки Каурисмаки са също най-обикновени, неизпъкващи със зашеметяваща превъзнесеност, техните съдби са скромни и лишени от всякаква необичайност, често съдби на отхвърлени от естествения ритъм на живота хора, но режисьорът ги движи по протежението на филма с такава подкупваща за зрителя симпатичност, че няма как да не им повярваш и да не ги обикнеш.
Последният филм на Каурисмаки „Другата страна на надеждата“ („Toivon tuolla puolen“, 2017 година) не излиза от тази рамка.
Но той внася и една много съществена житейска тема: всеки човек може да се окаже емигрант за обществото, независимо дали идва от Сирия...
...или се намира в собствената си страна.
И точно тогава е много важно да се намерят добри, човечни хора, които да протегнат приятелска ръка.
Но да не философствам много, ето рекламната ролка на филма, пък който се реши да го гледа, подтикнат от написаното по-горе, надявам се да не ми има зъб след това.
Да не забравя да кажа накрая и нещо също така важно.
Във всеки от филмите на Аки Каурисмаки има по няколко очарователни музикални изпълнения.
Ето като доказателство един запис на финландския рокпевец Томари Нурмио, вплетен като част от филма „Другата страна на надеждата“: