АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ
Ако съдим по всичко, „руският бог“ не се справи с основните си задължения. Въпреки че мащабният му култ беше развит за ускорено време, Йехова-Исус се оказа неспособен да осигури дори такава дреболия като заместители на вноса. Да не говорим за цените на нефта и поне що-годе точното бомбардиране.
Може би трябва да сменим бога?
Трябва да напомним, че на небесния пазар на труда се мотаят стотици временно безработни, но все още достойни богове и богини. Те предлагат своите услуги както на частни лица, така и на цели народи, гарантирайки решаването на продоволствено-търговския дефицит и вечността на режима, който ги е избрал.
Сега например е абсолютно свободна древноегипетската специалистка по плодородието богиня Мут. Нейният образ би трябвало да е много близък до „руския свят“. Тя е ненаситна кръвожадна майка, която ражда възрастни войници и изяжда с усмивка техните трупове. Тя е против абортите, козметиката, астрономията и туризма. Тя има прекрасна препоръка от последното си работно място: колегите ѝ по пантеон, а също така множество папируси от пирамидите характеризират Мут като настойчива и отмъстителна извратенячка. Особено ценно е това, че красивата богиня има невероятна по размер вагина, което ще позволи да захлупи с нея остатъците от наука и промишленост в Руската федерация. И тогава нищо вече няма да попречи да се установи в страната ни тотална духовност.
Ще отбележим, че материалната страна на култа към тази богиня е съществено по-икономична от православието. Няма необходимост от километри коприна и изящна бижутерия. Но независимо от това обрядът за единение с Мут е много по-зрелищен от процесиите и литургиите.
Един път в годината върховните жреци и първите държавни мъже трябвало да се съберат на брега на „пълноводната река“ и да мастурбират публично над водите ѝ. Древноегипетските началници изливали семето си в Нил. Но ще пасне и всякаква друга акватория, като Волжката, Невската или Москва река. Никакво нарушаване на йерархията няма да е необходимо. Църковното ръководство само ще трябва да бъде обръснато и малко разсъблечено. Според уверенията на Книгата на мъртвите изпълнението на това тайнство гарантира плодородие на земите и ръст на националната валута.
Въпросът за тази древноегипетска скрепа [1] може да бъде решен в най-кратки срокове. Ако Русия се отнася сериозно към една религиозна глупост, защо да не се отнесе със същата почит и към друга?
Днес можем да наблюдаваме как зрее циреят на националното величие. И вече е ясно, че руснаците са изпълнени с решимост да го увеличат до извънредни размери и в името на този рекорд са готови на всичко. На отказ от свободи, права, продукти, медицина, курорти, развитие, благополучие и технологии. На обедняване и изолация. На пълно скъсване с цивилизацията. На тях им се иска, като се изолират от света, да смучат своята самобитност и да лелеят драгоценния цирей.
Това е несъмнено доста възвишен избор. Разбира си, той не е много оригинален. Нациите вече са отглеждали не един път нещо подобно.
За съжаление е доказано експериментално, че подобни циреи съдържат само болка, нищета, разруха, опашки и известия за убити войници. При това в такива неограничени количества, че стига за всички. И за тези, които жадуват за страдания, и за тези, които не изпадат във възторг от вестта за убитите. Нищо повече няма в подобни циреи. А и гнойта не се отличава с особена хранителност.
Наивната Русия смята, че нейният цирей ще е нещо друго. Че неговата сочност оправдава липсата на благополучие у две-три поколения. Че друсането на кокошници [2], търбуси, кръстове, бради и ръждиви ракети ще доведе до самоподкрепящо се процъфтяване и вечно общонародно щастие.
Но, както става ясно, националното величие е рядко безсмислено нещо, което няма никакво практическо приложение и никакъв смисъл. То не е способно нито да облече, нито да нахрани, нито да излекува. То може само да изстиска сълзи на възторг от физиономиите на участващите в изборите черносотници, които празнуват победата над различното мислене и презервативите.
И нищо друго. Стремежът към него е напразно губене на време, отнето от истинското развитие. Ще минат няколко години и циреят ще се спука. Разорената и рязко поумняла страна ще започне да намига пак на съседите си по свят, да им прави реверанси и да се запознава с тях отново.
Вероятно съседите ще повярват и този път и ще сложат настрани приготвените за Русия трепетликови колци. Което, между другото, е малко вероятно. Изсмукана от своя цирей, Руската федерация ще бъде така слаба и безпомощна, че съседите ѝ ще се удържат трудно от изкушението да я разкъсат окончателно. И тогава „руският бог“ наистина няма да я спаси. Цялата надежда ще бъде само в красавицата Мут и в ефективността на стария египетски обред на брега на реката.
----------------------------
1.Скрепа - духовна основа, обединяваща обществото в съвременна Русия. (бел. прев.)
2.Кокошник - старинно руско женско украшение за глава. (бел. прев.)
(Следва)
ДО ТУК:
1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"
2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК
4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I