Ако пиян шофьор блъсне и убие детето ви, ще отидете ли да му ръкопляскате, защото е възхитителен (сложете тук каквото пожелаете - артист, спортист, музикант...)?
На този хипотетичен въпрос (не дай, боже, да стане наистина!) всеки ще отговори с категорично отрицание и ще допълни, че на въпросния шофьор мястото му е в затвора, а пък, „ако имаше смъртно наказание, дето напразно го премахнаха“... и така нататък, и все подобни...
Не се лъжете обаче и не правете основни заключения от този отговор.
Добрият българин иска справедливост, законност и правосъдие само тогава, когато ситуациите опират лично до него, в останалите случаи не му дреме на фара нито за справедливостта, нито за законността, нито за правосъдието.
Ето защо една зала, претъпкана с добри българи, ръкопляскала неистово на престъпника убиец Максим Стависки, вместо да го освирка и да го замеря с гнили домати, както му се полага - фееричен бил, прекрасен бил, незаменим бил (казват мои познати, които са били там).
Не се лъжете наистина в желанията на добрия българин.
За него е много важно да има преди всичко хляб и зрелища.
А само да беше обърнал поглед назад в историята, не за да въздиша по времето, “гат фафлата беше по пет ст`инки“, а за да съзре нещо полезно, та да не се препъва втори път в един и същи камък, щеше да съзре, че в общества, които се градят на принципа „хляб и зрелища“, мекото на хляба го ядат тези, които предлагат зрелищата, а тези, които ги гледат, дъвчат сухи корички.
Престъпниците от своя, вместо да са в затвора, се разхождат на свобода.
Често дори са и в светлините на прожекторите.
Защото са се сортачили с продавачите на зрелища по въпроса за мекото на хляба...