Автор: Васил Бикау (Васил Биков)
Превод от беларуски: Павел Николов
Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70.
(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)
71.
Обади ми се по телефона Твардовский и с глас, който отдавна (а може би и никога) не бях чувал, ми съобщи, че напуска списанието. Обърках се и не знаех какво да отговоря на това, а той веднага ме попита дали в такъв случай ще печатам новата си повест в "Новый мир". Още повече смутен, мърморех нещо, а след това го попитах какво ще ме посъветва. Александр Трифонович отговори, както им се стори, раздразнено, че няма да ме съветва - сами решавайте. Това беше последният ми разговор с Твардовский. Повече не ми се случи да говоря с него. Борбата срещу Твардовский и "Новый мир"се водеше отдавна - изтласкваха главния редактор от списанието по всякакви начини. Макар че можеха, разбира се, да го свалят "с трясък", но вероятно ЦК искаше да направи това деликатно, с ръцете на ръководството на Съюза на писателите начело с Федин-Воронков. Те обаче се бавеха. Началството установи постоянен натиск върху самия Александр Трифонович, частично чрез някои членове на редакционната колегия на списанието. Редакцията подкрепяше самоотвержено главния редактор, почти всички заместници и отдели бяха на негова страна. Тогава ЦК разпространи слух, че ако главният се оттегли доброволно, цялата редакция ще остане в предишния си състав, Александр Трифонович ще получи солидна държавна пенсия, кремълска дажба и за своята 60-годишнина, която скоро ще настъпи - званието Герой (Герой на Съветския съюз, най-високото отличие тогава - бел. прев.). Може би това беше повлияло в края на краищата на окончателното решение на Твардовский и той беше написал заявление. (Като изпреваря събитията, ще отбележа, че нито едно нещо от обещаното не беше изпълнено, разгониха редакцията един по един, а редакторът в оставка, като загуби своята любима работа, скоро се разболя неизлечимо.)
Точно в последните дни на стария "Новый мир"дойдох в Москва и разбрах, че моята повест отива в следващите броеве. Според своя редакторски обичай - да не "разлайва кучетата"със заглавията - Твардовский я беше нарекъл "Сотников", което изобщо не ми харесваше. (Защо Сотников? Вниманието трябва да е насочено към двамата герои - Рибак и Сотников). Но ми обясниха, че така е по-добре - по фамилията на положителния герой. Главният явно възлагаше на него особени надежди - както навярно и авторът.
Звъннах на Адамович, който по това време беше също в Москва и се срещнахме в ресторант "Арагви". Дойдоха Лакшин, Сац, Виноградов, Миша Хитров. Поседяхме доста, опечалени, но шумни. Нямаше на какво да се радваме - "Новый мер"потъваше. Оставаше назад една ярка и самобитна страница от руската литература, която едва ли щеше да се възстанови някога. Това, което направи преследваното списание, някога ще бъде оценено по заслуги. Както и ролята в него на Александр Твардовский. Но кога? Някой изказа съмнение в това, защото литературата не е авангардно изкуство, което се оценява на следващия ден. Литературата е важна днес. Ако не е потрябвала днес, едва ли ще потрябва някога в бъдещето. Бъдещето ще има своя литература, свои автори и свои герои. Също както и политиката. Казах за последния си разговор с Твардовский и за явното му нежелание повестта ми да бъде напечатана при новия редактор. На това почти всички възразиха: повестта се е появила в своето време и на своето място. Разбира се, по-добре би било преди един месец при Твардовский. Но кой да знае...
Лакшин каза, че няма да се задържи дълго при новия редактор - ще отиде на друго място. Сац вече се беше пенсионирал. Другите също се разбягаха бързо. Най-дълго от всички остана в "Новый мир"неговият секретар Миша Хитров. На мене още ми беше съдено да напечатам там малката повест "Обелиск", а след това се отдръпнах от списанието за дълго време.
НА СНИМКАТА: Александр Твардовский в редакцията на "Новый мир".
(Следва)