Автор: Васил Бикау (Васил Биков)
Превод от беларуски: Павел Николов
Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75.
(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)
76.
Както винаги през лятото, се заех да пиша "зимната"повест "Да доживееш до разсъмване". Темата ѝ като че ли звучеше доста екзестенциално, един мотив за безизходицата и разочарованието - този път в някакъв конкретен смисъл. А можеше да се разбира и в по-широк, който както го възприеме. Подобно отдръпване от идейната конкретика даваше известен простор за въображението, но и обвързваше. Както и по-рано, обвързваше с истината и с определени житейски реалии, което не беше лесно да се въплъти във военния материал. Затова всеки читател (или група читатели) разбираше дадени моменти според своите склонности и желания. Авторът не твърдеше много неща - повече изобразяваше и разказваше. Така му се струваше на автора, макар че в действителност всичко би могло да бъде иначе - по един или по друг начин, по-зле или по-добре. Понеже тази година бях печатал вече в "Новый мир", изпратих повестта в Ленинград, в списание "Нева".
Както обикновено, започнах да чакам да ме повикат за обсъждане и редактиране. Но повикването се бавеше. И изведнъж получавам от "Нева"брой с напечатаната вече повест и писмо, подписано от главния редактор Николски, който ме поздравява и ме кани за сътрудничество. Това беше нещо необикновено, не бях свикнал с такива издателски правила. (Като изпреваря събитията, ще отбележа, че "Нева"не само напечата повестта, но и я предложи за държавна награда).
По това време в издателство "Молодая гвардия" ("Млада гвардия" - бел. прев.) дойде ред да напечатат моя книга и аз отидох в Москва. Със завеждащата отдела за художествена литература Зоя Николаева Яхонтова се познавах още от времето, когато се появи "Третата ракета", отношенията ми с тази мила жена бяха най-добри. Макар че в общи линии комсомолското изд[ателство] се отнасяше към авторите и техните произведения с явно завишени изисквания, и този път ме принудиха да напиша към книгата "добавка" - статия за Хатин (село в Беларус, унищожено заедно с всичките му жители - изгорени живи и разстреляни общо 149 души - от немски наказателен отряд през 1943 година - бел. прев.). Хатин по това време спасяваше много в не съвсем лоялната наша публицистика, макар че в известно отношение се оказа блъф. (Но за това после.)
А тогава в редакцията на Зоя Николаевна се запознах с един мрачен човек, който говореше с разсъдлив басов глас и се оказа авторът на вече известните в литературата "Иван"и "Зося" - Владимир Богомолов. Покани ме да наминавам към него и ми даде адреса си. При следващото си идване в Москва наминах. Володя живееше на "Болшая Грузинская", под самия покрив на една стара къща. Семейство изглежда нямаше, майка му починала неотдавна и синът разказваше как сам я измил и погребал. Живееше бедно, нуждаеше се от пари, но беше горд по природа и винаги черпеше. Към неговия знаменит "Иван", по който заснеха филм ("Иваново детство"на Андрей Тарковский - бел. прев.), се отнасях в общи линии спокойно, но затова пък обичах неговата "Зося". По това време Володя работеше над голям роман, но не казваше за какво е романът. Веднъж в жилището му се събраха Юрий Бондарев, Сергей Смирнов, Нил Бикенин, още някои - все известни и знаменити приятели от литературата и войната. Богомолов помоли Бондарев да намери от "кремльовката" (Кремълската болница - бел. прев.), където се лекуваше, лекарство за мене - астматика, вносния "беротек", който много ми помогна. С. С. Смирнов правеше по телевизията серия от предавания за героите от Брестката крепост, беше много уморен и се чувстваше зле. Той говореше много добри неща за моите повести и за повестите на Богомолов, които, освен всичко друго, подкрепяше и в печата. Скоро обаче заболя и почина скоропостижно. Бондарев се раздели решително и рязко с Богомолов - и досега не зная защо, - а аз, напротив, се сближих. Другарувахме десет години, той идваше в Беларус, почиваше с младата си жена в Нарачи и Друскеники. Запознах го с моите приятели Матукоуски и Бураукин, с които той се сприятели. Но както всичко на света, мъжкото приятелство също има край. Свърши и приятелството ми с Богомолов.
(Следва)
Филмът „Да доживееш до разсъмване“ (на руски език):