Много обичам снимките.
И да ги правя, и да ги гледам – мои и чужди.
На моите се възхищавам, защото съм ги правил аз, а на чуждите завиждам, защото не съм ги правил аз.
Но това е страничен въпрос.
Помислих си просто, че ходейки из Мрежата и срещайки фотографии, които са ми направили впечатление, мога да ги публикувам и в блога със съответния коментар: мой, оригинален, оригинален преведен или втория или третия с мои прибавки и уточнения.
Все на някого, надявам се, това ще му бъде интересно.
Така че – ето първата серия.
1. Харисън Форд (крайният вдясно) като дърводелец при строежа на звукозаписното студио на Сержио Мендес (бразилски пианист и композитор), 1970 година.
2. Същата снимка, ама малко по-иначе…
3. Библии, притиснали здраво от двете страни „Уроци по атеизъм“ на Александр Невзоров (снимката, разбира се, е на… Александр Невзоров).
4. Чубака си почива на снимачната площадка.
5. Намирам войната за най-отвратителното „изобретение“ на човечеството, но има много военни снимки, от които извира безгранична човечност, и те са ми особена слабост. Британски войник се здрависва с котенце, Ньолет, Франция, 1917 година.
6. В библиотеката на дядо ми на село имаше много стари детски книжки и списания отпреди правописната реформа на ОФ-то (с "ъ"накрая, както казвахме ние, децата). Някъде из тях в ранното си предучилищно битие съм виждал ето това.
7. Джон Кондон. Най-младият британски войник през Първата световна война. Ирландец. Убит едва четиринадесетгодишен през 1916 година. В родния му Уотърфорд през 2014 година е поставен своеобразен обелиск в негова памет.
8. Джими Хендрикс, 1968 година.
9. Бирманки в Лондон, 1935 година.
10. „Ролинг стоунс“ след телевизионния им дебют през 1963 година. Време за по цигара.
11. Автомобилна катастрофа във Вашингтон, 1921 година. Снимката е оцветена в наше време.
12. Зад Владимир Гундяев (Кирил, „патриарх на цяла Русия“ не по божия, а по КГБ милост) пише всъщност „памидор“, което означава „домат“. Но така е застанал патриархът, че се чете „пидор“, което означава „педеруга“. Може и монтаж да е, ама си е право в целта.
13. В Англия през XVIII век някои петиции се подписвали в кръг около текста. За да не се знае кой е подписал първи и да бъде посочен като организатор.
14. Германия, 1945 година. Напълно разрушен от бомбардировките градски район. Ама я вижте улицата – прашинка няма.
15. Краят на XIX век. Ани Оукли стреля с помощта на огледало по цел, поставена зад гърба ѝ. И това не е единственият покоряващ публиката номер на участничката в шоуто на Бъфало Бил „Дивият Запад“, прочула се като виртуозен стрелец. А пронизването с изстрел на ябълка, поставена върху… главата на съпруга ѝ?! Какво да говорим повече?..
Все още в зората си, кинематографът не пропуска да увековечи Ани Оукли и в едно съвсем кратко (за нашите, но не и за тогавашните стандарти) филмче.
16. В Ерусалим.
17. Студенти от Императорската художествена академия, Санкт Петербург, 1913 година.
