ДО ТУК:
ГЛАВА 1.
ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"
ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА
ГЛАВА 3. "МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е."
ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX
АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.
СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ
Това, което правел Езекия, бил невиждан религиозен тоталитаризъм – и заедно с това било напрежение на всичките сили на нацията, за да оцелее.
И напрежението се оправдало. Бог – ако се вярва на Библията – спасил Езекия. И как! Когато разгневеният асириец Сенахериб наближил Ерусалим със своите пълчища, ангел Господен лично поразил в стана на врага сто осемдесет и пет хиляди души и Сенахериб се изнесъл обратно. Скоро той загинал при дворцов преврат (4 Царе, 19:35).
Въпреки това след смъртта на Езекия неговият син Манасия се обърнал към старата религия и върнал и Баал, и хълмовете, и войнството на духовете, и Ашера. Каква станало? Защо Манасия не видял толкова очевидните предимства от взаимноизгодното сътрудничество с Господ? Как можал доброволно в толкова тежки времена да се откаже от оръжието за масово поразяване в лицето на толкова впечатляващо ефективния ангел?
За да отговорим на този въпрос, трябва да се обърнем към алтернативните източници.
Еремия/Девтерономист твърди, че Сенахериб претърпял поражение и бил принуден да отстъпи от Ерусалим. Но Сенахериб разказва друга история:
„А Хизкия, юдеинът, понеже не преклони глава под моя ярем - 45 негови големи града и малки селища в техните околности, които нямат чет, аз ударих като издигнах насипи и доближих тарани и щурмови стълби, и с помощта на атакуващата пехота ги превзех; взех в плен 200 150 души, млади и стари, бедни и знатни, мъже и жени, коне, мулета, магарета, камили, едър и дребен добитък, безчет, иззех ги и ги причислих към плененото имущество. Самият него (Хизкия), като птица в кафез, в Йерусалим - неговия царски град, аз заклещих. Издигнах укрепления и стражеви кули, всички порти на града завардих и ги направих за него недостъпни, блокирах околността за да не избяга.
Завзетите негови градове отделих от страната му и предадох на царя на Ашдод Метинти, на царя на Ехрон Пади и на царя на Газа Цили-Бел“. [1].
Археологическите свидетелства потвърждават, че е прав Сенахериб. Езекия седял зад стените на Ерусалим: обстоятелство, чието значение Сенахериб несъмнено се опитва да принизи в самохвалната си пропаганда. Но страната била разорена. Град Лахис, който Езекия трескаво укрепвал, като го направил втори по значение в царството си, бил превзет и сравнен със земята, и пророк Михей обявил, че причина за това било идолопоклонничеството на неговите жители (Михей, 1:13).
Серия релефи, украсяващи двореца на Сенахериб в Нивевия и изобразяващи обсадата и унищожаването на Лахис през 701 г. пр. н. е.
Авторът на 4 Царе твърди, че Господ Бог е спасил Езекия от асирийците заради неговото благочестие; той съобщава, че ангел ги е прогонил от стените на Ерусалим, убивайки в асирийския стан 80 хиляди души. Асирийският цар Сенахериб разказва друга история: той наистина не превзел Ерусалим, но опустошил цялата страна. Вероятно именно затова Манасия, синът на Езекия, се отказал от монотеистичните реформи и се покорил на асирийците. Израел Финкелщайн смята времето на Манасия за „златен век“ на Юдея.
Опустошаването на Юдея не било просто мъст: това била старателно разчетена кампания за икономически терор, призвана да демонстрира на юдеите грешната им позиция.
И Манасия разбрал грешката на баща си: той склонил глава под ярема, покорил се на асирийците и страната по негово време отново оживяла, въвлечена в асирийския общ пазар.
Девтерономист отнася Манасия към най-черните персонажи в историята на Юдея. Манасия „вършел зло пред Господа“ (4 Царе, 21:2). Той отново устроил хълмовете, кадял на Баал, направил дъбрава и се покланял на небесното войнство. Но Израел Финкелщайн смята, че именно времето на Манасия е било време на най-големия разцвет на Юдея.
Нечестивият Манасия управлявал 55 години – абсолютен рекорд сред всички юдейски царе – и бил погребан с почит и мир. Неговият син Амон царувал две години и бил убит от заговорници. След което на трона се качил внукът на Манасия, осемгодишният Йосия.
(Следва)
БЕЛЕЖКИ
1Анналы Сеннахериба, цит. по: «Я открою тебе сокровенное слово». Пер. В. Якобсона. М., 1981.