Преди известно време публикувах в блога сии в моята интернет библиотеканяколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.
Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.
Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.
Павел Николов
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)
Разпит на Петър Цаков от град Орхание
28 октомври 1872
– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?
– Името ми е Петър, а на баща ми – Цако. От град Орхание съм.
– На колко години си, какво е занятието ти?
– На 50 години съм, занимавам се с бояджийство.
– Гавриил ти дал някакви книжа в една тенекия, какво ги направи?
– Седях си аз в дюкяна. Дойде Йото, слугата на Христо, Гаврииловия съдружник, и ми каза: „Ела, вика те Христо!“ Отидох. Христо ми даде една тенекия и ми каза: „В нея има книжа. Вземи, занеси и дай да я скрият някъде, да не е на открито!“
– В тенекията имало много книжа.
– Не знам дали е имало много книжа. Христо каза: „Велчо ми я изпратил по брат си, и аз ти я давам. Скрий я някъде!“ Аз я взех, отнесох я и я скрих в дюкяна си. Един ден престоя в дюкяна ми. После я дадох на кожухаря Коцо [1] от Лъжене, чийто дюкян е срещу моя. Коцо я взе и я отнесе в Лъжене.
– Какво имаше в тенекията, та я криехте?
– Не знам, господине, какво имаше.
– Ето на, ние намерихме тенекията заровена у Коцови. Установихме, че това са вредителски книжа, принадлежащи на комитета. И ти знаеш, че това са такива книжа, но кажи истината!
– Когато Христо ми даде тенекията, той ми каза: „В тенекията има книжа за лоша работа. Занеси и я скрий в дюкяна си, за да не я намерят тук!“ И аз я занесох в дюкяна си и я скрих.
– Щом като Христо ти казал, че в тенекията се намират книжа „за лоша работа“, запита ли го какви са, или ти знаеше що за книжа са?
– Аз изобщо не питах Христа какви книжа имаше в тенекията. Той ми каза: „Вземи, скрий тия неща!“ И аз взех и ги скрих.
– Бидейки у теб, защо я предаде на кожухаря Коцо?
– Още когато Христо ми я предаваше, той ми каза: „Вземи, отнеси тая тенекия! Но и ти не я дръж в дюкяна си, дай я някому, да не остава тук!“
Въпроси към Христа и очна ставка с Петра
– Христо, [ти каза, че] Гавриил изпратил Петра да вземе тенекията. Ние запитахме Петра. Той твърди, че не е виждал дори и лицето на Гавриила. Изпратил си слугата да повика Петра. Когато той дошъл, ти си извадил тенекията и си му рекъл: „Вземи тая тенекия, в нея има книжа за лоша работа, дай някому да я скрие!“ Твоите думи противоречат на Петровите.
– Аз отидох при Гавриила и му казах, че Ташо е донесъл някаква тенекия, а той отвърна: „Ще изпратя Петра.“ Почаках Петра, за да му дам тенекията. Той не дойде. Стана обед. Пратих повторно слугата Йото до Гавриила. Но ето че Петър дойде. Извадих тенекията и му я предадох. Обаче не съм казвал, че в нея има „лоша работа“, а и не знаех. Очевидно, Петър е знаел, че в тенекията има лоши книжа и затова той не я държал в дюкяна си, а я изпратил в Лъжене.
– Петре, според твоите показания, Христо ти бил казал, че в тенекия- та има „лоши книжа“. Щом като си знаел това, защо приемаш тенекията и я занасяш в дюкяна си? А освен това не я държиш в своя дюкян, ами веднага я запращаш в Лъжене. Да я криеш, след като знаеш, че е нещо вредителско, и това е вина.
– Аз знаех, че в тенекията се намираха „лоши книжа“. Христо ми я даде да я премахна.
– Христо, чу ли какво говори Петър?
– Господине, Петър е запознат с тия работи.
– Христо, влиза ли и Петър в комитета?
– Това не знам. Той криеше от мен.
– Много добре! Отговорите, които дадохте дотук верни ли са, тъй ли е?
– Тъй е.
– Щом е тъй, елате да се подпишете!
– Да се подпишем.
Подписали: Петър, Христо
Разпит на кожухаря Коцо от село Лъжене
28 октомври 1872
– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?
– Името ми е Коцо, а на баща ми – Панчо. От Орхание съм.
– На колко си години? Какво е занятието ти?
– На 18 години съм, кожухар.
– Преди известно време Петър бояджията от град Орхание ти дал една тенекия, за да я скриеш. Как ти я даде, и като ти я даваше, какво каза?
– Петър бояджията дойде в дюкяна и каза: „Вземи тая тенекия, занеси я в къщи и я скрий! Тия дни аз ще дойда, ще я взема и ще я отнеса в Тетевен.“ Даже аз не исках да я взема, но майсторът ми Стоян [2] рече: „Щом като я дава, вземи, отнеси я в къщи и я скрий! Петър ще дойде след няколко дни и ще я вземе.“ И аз я взех за хатъра на майстора ми.
– Като я занесе в къщи, къде я скри?
– Зарових я у дома в градината, в дънера на една слива. Бяха ме предупредили никой да не вижда.
– Кой ти каза така да я скриеш, че никой да не види?
– Казаха ми майсторът ми Стоян и Петър бояджията.
– Когато я занесе в къщи, каза ли на някого от домашните си?
– Не, никому не казах.
– Петър на кого щял да даде книжата в Тетевен?
– Не каза. „Може, рече той, да отида до Тетевен и ще занеса там тия книжа.“
Въпроси към Петра бояджията при очна ставка с Коцо кожухаря
– Хей, Петре бояджия, когато си предавал на Коцо тенекията с комитетските книжа, за да я скрие, ти си му казал: „Вземи, занеси я в къщи и я скрий! Внимавай, никому да не казваш! Тия дни ще дойда и ще я отнеса в Тетевен!“ А и Стоян, майсторът на момчето, настоял, като му рекъл: „Вземи, вземи!“ И то я взело и я отнесло.
– Дадох я на Коцо да я скрие в къщи, само че не съм казвал, че ще ходя в Тетевен и че ще я нося там.
– Коцо, кажи в лицето на Петра това, което ни разправи!
– Петре, ти донесе в дюкяна тенекията с книжата. Не каза ли тогава: „Вземи това, скрий я в къщи, зарови я някъде! Аз ще дойда след няколко дни, ще я взема и ще я занеса в Тетевен.“
– Хей, Петре, чу ли какво каза Коцо? На кого искаше да я носиш и предаваш в Тетевен?
– Коцо разправя, само че аз не съм казвал думите: „Тия дни ще дой- да, ще я взема и ще я отнеса в Тетевен.“
– Много добре! Тая работа ще я проверим от Стояна, майстора на момчето, но после да не останеш посрамен? –
Нека дойде, да разправи, тогава вече не ще ми остане нищо какво да кажа.
– Коцо, какво представляваха книжата в тенекията?
– Не знам. Дадоха ми ги да ги скрия и ми заповядаха да не казвам никому.
– Коцо, Петър ти дал тенекията и ти казал: „Вземи, отнеси я у дома си и я скрий!“ От тия думи се разбира, че това е лоша работа. Защо тогава я взе, отнесе я и я скри?
– Умът ми не стигаше, занесох я.
– Признанията ви дотук верни ли са, тъй ли е?
– Тъй е. – Щом е тъй, елате да се подпишете!
– Да го сторим.
Подписал: Петър; [знак за отпечатък от пръст]: К о ц о
Разпит, извършен на 28 октомври 1872
– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?
– Името ми е Стоян, а на баща ми – Стамен. От Орхание съм,
– На колко години си, какво е занятието ти?
– На 25 години съм, по занятие кожухар.
– Стояне, тоя тук Петър бояджията преди известно време донесъл в дюкяна ти една тенекия, в която имало някакви книжа. Той ти поръчал да я скриеш някъде и да не казваш никому, след което заявил: „Тия дни ще взема книжата и ще ги занеса в Тетевен.“ Как стои тоя въпрос?
– Петър бояджията донесе тенекията в дюкяна и ми каза: „Вземи, занеси я и я скрий у дома си!“ Отговорих му: „Не мога да я взема.“ Той рече: „Поне момчето да вземе и да я скрие у дома си в Лъжене. Когато потрябва, аз ще отида и ще я взема.“ Тогава казах на момчето: „Вземи я!“ И момчето я взе и я отнесе.
– Момчето разправя, че когато тенекията била донесена в дюкяна ти и му била подадена да я скрие, Петър казал: „Тия дни ще дойда, ще я взема и ще я отнеса в Тетевен.“ Как стои тоя въпрос?
– Не си спомням Петър да е казал, че ще я носи в Тетевен. Той само рече: „След няколко дни ще дойда и ще я взема.“ Това добре съм запомнил.
– Какво имаше вътре в тенекията, та тъй много я криехте? Разбира се, ти трябва да знаеш. Па дори и си помагал, като си накарал момчето да я вземе.
– Казах на момчето да я вземе, да я отнесе и скрие. Обаче аз не знам какво е имало в тенекията, не попитах Петра.
Въпроси към Петра и очна ставка със Стояна
– Хей, Петре, виж, ние накарахме да повикат майстора на момчето, Стояна. Той заявява, че когато си занесъл тенекията с комитетските книжа в дюкяна му, ти си му предложил да я скрие. Това не станало. После си я дал на слугата му, като си казал: „Давам ти това, занеси я и я скрий! След няколко дни ще дойда и ще я взема.“ Ето и Стоян ти го казва. Какво ще отговориш?
– Не съм казвал, че ще дойда и ще я взема. Аз рекох: „Вземи и я скрий! Когато я поиска тоя, който ми я даде, ще дойда, ще я взема и ще я
– Разкажи, Стояне, да чуе и самият Петър! Когато той донесе тенекията, какво ти рече?
– Петре, ти донесе тенекията в дюкяна ми и каза: „Вземи, скрий я!“ И понеже аз не приех, ти я даде на момчето, като му каза: „След няколко дни ще дойда и ще я взема.“
– Чу ли, Петре, какво разправя?
– Разправя, чувам.
– Много добре! Признанията ви дотук верни ли са, тъй ли е?
– Тъй е.
– Щом е тъй, елате да се подпишете!
– Да се подпишем.
Подписали: Петър, Стоян
Разпит на Димитър мухтара от Голям Извор
– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си? –
Името ми е Димитър, а на баща ми – Крачун. От Извор съм.
– На колко години си, какво е занятието ти?
– На 40 години, кмет съм на селото.
– Теб защо те докараха тук?
– Във връзка с комитетската работа.
– Какво знаеш за комитетските хора?
– Те миналата зима стреляха върху мен. Признаха, че не ме улучили. После слагаха отрова в кафето ми, за да я изпия. Два пъти разбрах, че имаше отрова. Взех чашката, сложих я в джеба си и исках да дойда да съобщя, че са ми сложили отрова. Марин от нашето село ми каза: „Ще наредя, щом излезеш от селото, да те убият. Само не се опитвай!“ И аз се уплаших и не дойдох да съобщя. Помирих се с това, което бяха направили.
– Кой ти сложи отрова и защо?
– Марин Попов поставил в кафето отрова и накарал да ми го поднесат. А преди да ми даде отровата, той ми каза: „Дай един алтън, трябва ни!“ Извадих и му дадох. Трябвало да го дадат като награда на човека, който щял да занесе в Тетевен радостната вест, че са ме отровили.
– От кого научи, че алтъна щели да дадат като награда за добрата вест?
– След като и аз се присъединих към тях, Марин ми каза: „Алтъна, който взех, щях да го дам като награда за радостната вест.“
– На кого щели да занесат вестта за отравянето ти?
– Щели да изпратят известие на комитета в Тетевен.
– Кой е начело на комитета в Тетевен?
– Трябва да е даскал Иван, понеже отнасящите се до комитета книжа са у него. Той е и секретар на комитета.
– Какво ти предлагаха на теб, та ти не се съгласяваше?
– Аз пречех на работата им. Понеже се бояха, че, като не се съгласявах, можех да отида и да съобщя на властта за работите им, сложиха ми отрова.
– Кой е секретар на комитета във вашето село?
– Герго Стойков.
– Когато накарвали някого да влезе в комитета, те вземали от него пари и тогава го записвали. Колко гроша взеха от теб?
– За да ме впишат в комитетския списък, от мен взеха 150 гроша.
– Колко души от вашето село влизат в комитета?
– Аз зная 10 души.
– Кои са те?
– Един от тях съм аз, а другите: Марин Попов, Герго Стойков, Доко Съйков 1 , Моньо Татарчев и Дико Беров.
– Освен тия, имали и други участващи в комитета?
– Има. Обаче, тия са останали в паметта ми. Списъкът е у секретаря. Той знае кои влизат.
– Къде е комитетският списък?
– Той стои у Герго, секретаря на комитета.
– Тия хора, които изброи, дали ли са пари на комитета при записването им?
– Някои са дали, някои – не.
– Кои са дали?
– Аз дадох 150 гроша. Марин даде едно златно меджидие и Герго Стойков даде едно златно меджидие.
– Какво направихте, къде изразходвахте събраните от комитета пари?
– Това знае секретарят, той трябва да отговори.
– Изпратихте ли на Българския комитет [3] пари за оръжие и барут?
– Това не ми е известно. По тоя въпрос знае секретарят.
– Специалният ви комитетски печат у кого е и какъв е псевдонимът ви?
– Печатът ни е у секретаря, а псевдонимът ни е Сюлейманоглу Давуд. Псевдонимът на Етрополе е Бучукоглу, а на Орхание трябва да е Алцеков [4].
– Идваше ли във вашето село Димитър от Сърбия?
– Да, идваше. И той беше, който реши да ме убият.
– Когато идваше във вашето село, какво ви наставляваше?
– Той ни говореше постоянно: „Събирайте пари! Готвят се навсякъде, бъдете и вие готови!“ Той казваше: „Събирайте пари и приготовлявайте пушки, барут и други оръжия, които ще бъдат необходими! Някои от нашите хора са ходили оттатък [Влашко]. Там станало събрание и се взело решение по тия работи. Приготовлявайте се непрекъснато!“ Даже Димитър колко пъти ни е казвал: „Продават се иглянки пушки по 8 алтъна едната. Внасяйте пари за набавяне на необходимото ви количество пушки!“
– Димитър ви говорил: „Давайте пари за оръжие и бъдете готови!“ След като приготвехте оръжията и бъдехте готови, какво трябваше да правите? Какво беше намерението ви?
– „Ще стане република“ – казваше той.
– Какво значи това „република“? – След като се въоръжим, колкото данъци плащат мюсюлманите, толкова ще плащаме и ние. Иначе щяхме да се опрем.
– Щели сте да се опрете на държавата? Каква нужда? Не може ли да изготвите един общ мазхар и да го представите на държавата? Защо трябва да се опирате с оръжие?
– Това не е нещо, което аз да разбера. Те говореха така.
– Признанията ти дотук верни ли са, тъй ли е?
– Тъй е.
– Щом е тъй, ела да се подпишеш тук!
– Да се подпиша.
Подписал: Димитър
Нов разпит на Гавриила [5], произведен на 28 октомври 1872
– Тенекията с вредителските книжа на комитета, за която ти говори през деня, беше намерена в Лъжене, в една нива под царевичака, и е донесена тук. Тази ли е въпросната тенекия и това ли са книжата? – Тази е.
– В удостоверение, че това са книжата, подпиши се върху тях едно по едно!
– Да се подпиша.
– Ние преброихме писмата, на гърба на които ти се подписа. Излязоха 46 броя. Толкова ли са, няма ли още?
– Толкова са. Няма други.
– Това комитетски писма ли са?
– Да, комитетски писма са.
– Ти, който си поданик на Османската държава и брат на чорбаджията Стоян, виден гражданин на Орхание и член на околийския съвет, какво търсят у тебе вредителски книжа, дошли от Влашко и насочени против държава и народ? Не е ли срамота? Какво видя от държавата, та гласиш бунт, коя е причината?
– Димитър ни подмами да събираме пари и да му ги даваме, за да донесял оръжие. После от Влашко щели да минат хора и да завземат планините. Намеренията ни бяха да освободим страната от османската власт,
– Как тъй с двама бунтовника, които ще минат от Влашко, ще освободите страната си от Османската империя, и можете ли вие да се управлявате самостоятелно? Интересно, не остана ли поне един мюсюлманин! Какви мерки взехте по въпроса за държавна хазна? Държавата не е ли в състояние да се справи с такива две кучета? Искате да кажете, че като минат от отсреща двамата хорица като командири и вие ги последвате, ще вдигнете въстание и ще откъснете България от ръцете на турската държава?
– Като съберем пари и подготвим войска, искахме да освободим християните от ръцете на Османската държава,
– Много добре! Но Димитър, като вземе парите, които сте събрали, можеше да избяга! Вие сте имали голямо доверие в него, за да го последвате. Коя е причината [за да готвите въстание], какво ви липсва?
– Нищо не ни липсва. Измамихме се. „Да съберете парите на едно място“, каза той. А на мене рече: „Да се съберат парите и да стоят. Ако стане нужда, ще ги вземем!“
– Ти не само че си бил секретар на комитета, но си станал и негов касиер?
– Бях и секретар, и касиер.
– Сега, когато те разпитваме, казваш, че си бил касиер и секретар. А след като се записаха думите ти, ти размисляш и отговаряш: „Касиер беше Васил.“ Какво значи това?
– Не можах да разбера думата „сандъккяр“ [„касиер“], заради това рекох, че касиер е синът на чорбаджията Нако.
– Къде е сега той, Васил?
– Когато ме арестуваха, Васил беше в града. Но той ми казваше някога, че щял да избяга.
Председател беше затвореният тук Васил [6], който е от Тетевен, но работи в Орхание бояджийство.
– Вашият съвет колко души членове имаше и кои бяхте?
– Бяхме трима души: Васил бояджията, Васил Наков и аз.
– Вие ли организирахте бунт срещу държавата, вие ли подготвяхте българите за въстание?
– Щом Димитър дойдеше, и се събирахме. Ние вършехме всичко това.
– Кои комитети знаеш в околните села?
– Те са дело на Димитра. Той не ни разправяше за другите села. Ние знаехме само тука.
– Колко души записахте тук в комитета и от колко души взехте пари?
– Васил бояджията, Цветко кантарджията, Велчо Шунтов, Васил Наков, касиерът Марин Николов и аз. Останалите не си спомням. После ще ги кажа.
– Марин, касиерът в Орхание, колко гроша даде за комитета? Той влизаше ли в съвета?
– Не го повикахме в съвета. Той даде 6 лири.
– По комитетския въпрос сега каза истината. Заявяваш, че ще изкажеш после и останалите лица. Но, беше ли заедно с Димитра, когато той по-преди уби дякона в Орхание?
– Не бях с него. –
Защо ти, който знаеш, че Димитър е убил дякона, криеш и не съобщаваш на властта, защо си станал член на комитета?
– В началото [Димитър] не ми каза. После ми писа с писмо, че е убил дякона.
– Къде е това писмо?
– Скъсах го, хвърлих го.
– Колко пъти той идва след смъртта на попа?
– Не си спомням.
– Как нападнахте хазната?
– За нападението на хазната Димитър не ни обади. После ми казаха.
– Ти узна, че е била нападната хазната. Чу също така, че са я нападнали вашите комитетски хора. Не поиска ли от тях дял?
– Не поисках. После узнах, че те са я нападнали.
– Значи, ти си узнал, че хазната е нападната, че нападателите са комитетски хора, че това са твои другари – бунтовници, врагове на държавата. Разбрал си, че парите [ще отидат в комитетската каса], заради това ли мълча?
– Заради това мълчах.
– Влизаш ли в тукашния комитет, насочен против държавата?
– Влизам, негов секретар съм.
– За лицата, които готвят такъв бунт против държавата, има закони на турски, български [7] и гръцки езици, и се публикуват в толкова вестници! Като знаеш това и ако е на място умът ти, как се осмели да тръгнеш по тоя път?
– Постъпих така от неопитност.
– Ти заслужи наказанието, което държавата ще ти наложи съгласно закона. Имаш ли да кажеш още нещо?
– Съгласен съм със закона. Нямам какво да кажа.
– Както другите признаха доброволно, така и ти, без да си подлаган на никакви мъчения, признаваш пред тази комисия вината си.
– Да, признавам вината си. Не съм подлаган на никакви мъчения, нито дори побой.
– Признанията ти дотук верни ли са, тъй ли е?
– Верни са, тъй е.
– Щом е тъй, ела да се подпишеш!
– Да се подпиша.
Подписан: Гавриил
(Следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Коцо от Лъжене е Коцо Панчев. Турското наименование на Лъжене е Алтун таш (днес Трудовец).
2. Стоян е Стоян Стаменов Цагарски, кожухар, член на комитета.
3. Вместо Доко Съйков в тур. текст стои „Доко Чеко“.
4. Под „Българския комитет“ се разбира Българският революционен централен комитет в Букурещ, основан в началото на април 1870 година.
5. В тур. текст псевдонимът на Орхание гласи „Ел Джутов“ („Елез Джутов“), а не Алцеков.
6. Гавриил е Гавриил Генчев Брънчев.
7. Васил е Васил Петров Бояджията.
8. Вероятно Саиб паша има предвид изданието на турските закони в български превод от Хр. С. Арнаудов, от което първи том излиза при 1871 год., втори том – през 1872, останалите два тома изливат по-късно.