Моето министерство е най-патриотичното министерство от всички министерства по всичките земни кълбета.
Дето се вика, пука се по шевовете от патриотизъм.
Последната патриотично възвишена идея на министерството, както знаете, е да се учат задължително народни хора в часовете по физическо възпитание – от първи, та чак до дванадесети клас.
И сега вече, ако трябва да преинача малко Христо Ботьов (вижте фейлетона "Политическа зима"), патриотизмът настина ще потече из крачолите на нашите ученици, особено на такива като мене с два леви крака и с настъпени от слон уши.
Ама може и да не потече.
Малко е!
И затова, обзет от истинска родолюбива възбуда, имам две много високопатриотични предложения до просветното министерство.
Първото ми хрумна завчера, когато отидох при един мой съселянин да натоварим на каруцата му и да откараме у дома агнето за Гергьовден.
- Сига ж`одим въз уцети – каза ми моят съселянин на чист български език, какъвто говореха още по времето, когато живеех на селото и ходех прав под масата, какъвто са говорили там и преди един век.
Та си рекох – ако тропането на копаница прави децата патриоти, по същата логика това трябва да се отнася и за говоренето на диалекти.
Затова предлагам да се премахне от учебната програма книжовния език и да се премине към интензивно изучаване само на диалекти.
Какво по-патриотично от това да говориш на този език, на който е говорила пра-пра-пра-баба ти.
Същото е като да се друсаш в танците, в които се е друсала пра-пра-пра-баба ти.
Та нали не друг, а любимия ни Вазов е рекъл: „Език свещен на моите деди…“
„На моите деди“, а не „на БАН“, чиято рожба и под чието „опекунство“ е книжовният език.
Така че зачеркваме книжовния език, започваме да учим диалекти и патриотизмът потича из крачолите.
Но… може и това да не е достатъчно.
Затова давам следващото предложение.
Така и така доста хора надигат глас за униформи в училищата – нека в края на краищата да има униформи.
Ама да са патриотични.
Като тази, да речем (давам само мъжкия вариант).
Цървули, потури (в ихтиманско – чешири), риза с народни шевици, калпак (в ихтиманско – гугла) – задължително, останалото може и по желание (демокрация сме все пак!), но отново да е нашенско в народен етнографски план.
Тогава вече патриотизмът в българското училище няма начин да не потече из крачолите.
На потурите…
------------------------------
Приписка: А моят приятел Георги Димитров (да не се бърка с Гошо Тарабата, нямат нищо общо!!!), като видя тази моя идея, ми написа: „Ама вие учителите, Павка , требе да сте с геги !
Какво пък, чудесна идея.
Може и един ямурлук по профсъюзна линия, че във Вакарел през зимата е много студено…