Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година
Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов
Предишни части: ПРЕДГОВОР
ПОСВЕЩЕНИЕ
Настоящата брошура бе издадена за пръв път през 1939 г. Нейното предназначение бе да покаже несъстоятелността на поддържаната теза от страна на тесняците [1], че македонското население представлява от себе си една нова македонска нация — отделна от българската, въпреки че до 1934 год. признаваха българският характер на Македония.
Предлаганото второ, подправено издание, се наложи не само поради пълното изчерпване на първото. То се наложи и поради факта, че този въпрос все още представлява известен интерес - сега вече за една част от младежта в освободена Македония. Живяла дълго време откъснато от майката - отечество България, тя е предразположена към възприемането на подобни заблужде¬ния — възприети, впрочем, от нея още преди освобождението, без да има възможността да ги разсее поради тежките условия на робството. В това отношение, за да бъдем обективни, ще трябва да дадем някои предварителни обяснения.
От създаване мира сега, до злополучната за тесняците 1934 г., никога и от никого не е бил повдиган въпрос подобен на този за съществуването на македонска нация. Нито при създаване на първото българско царство, нито през второто или робството под гърците и турците, нито през третото българско царство до посочената от нас по-горе година, нито най-сетне в историята на балканските или европейски народи се среща такава жестока провокация със страданията на македонските българи. И забележете: в поробена Македония, той не бе сложен така, както го сложиха тесняците в старите предали. В Македония възникна „Македонството“ - не Македонската нация, и то не като цел, а като тактика в борбата за освобождението на потиснатите. След безуспешните четнически акции на ВМРО, замрели към 1925 г., след ликвидацията на българската интелигенция в Скопския процес през 1927 г. и почти пълната изолация на Македония от политическия, революционен и духовен живот на свободното Царство, нямаше друг изход за спасение, освен във възприемането на един нов път, допустим за условията, съществуващи тогава в Югославия. Така се дойде до безобидното „Македонство“, което много по-малко дразнеше сърбите и гърците, а от друга страна развързваше ръцете на борещите се за българщината. Така се дойде до култивирането на македонските диалекти, до списанието „Лъч“, излизащо в Скопие, докато поробителите от Белград и Атина не се досетиха накъде духа вятърът и забраниха всичко македонско. Списанието спря, а неговите инициатори и сътрудници бяха вписани в черните списъци.
Идеята, обаче, се прихвана в последствие от по-малките поколения, родени и израснали в робство и минали чуждите училища и конспирации, не като средство за борба и тактика, а като цел. До известна степен, тя стана за тях чувство и съзнание за една действителност, каквато обективно не съществуваше, тъй като останалото население в своето огромно мнозинство продължаваше да живее със съзнанието за българската си принадлежност, но към която, в желанието да извоюват свободата, те се стремиха с всички сили, без да може някой да им отвори очите за истината.
Истината е, че нация не се създава за двадесет и четири часа, нито за двадесет и три години. Две, три или повече млади поколения не са нищо пред дългия низ от поколения през вековете, които са създали и затвърдили основите на българската нация в Македония и така обезпечили нейното безсмъртие. В понятието нация не влизат само младите поколения от живите, но и останалите от всички възрасти, които се чувстват чистокръвни българи. В понятието нация влизат и мъртвите — тези, които са живели и са се борили за общото ни обединено отечество България. Гоце, Даме, Пере, Тодор Лазаров, Мише Развигоров, Тодор Александров, Панчо Михайлов и хилядите именни и безименни борци за освобождението на Македония, заедно с жертвите, дадени в Илинденското въстание и в трите войни за обединение на българите в Македония и старите предели, обрисуваха контурите на едно славно минало, което никой не може да отрече и заличи с перспективите за каквото и да е ново бъдеще. Нация без минало не съществува. И напразно ще бъдат усилията на всички, които, пренебрегвайки нашето минало, ще искат да градят бъдещето върху почвата на теоретическите построения, навети от един вече пропаднал навеки потиснически режим. Доколкото пък тези теоретически построения представляват реалност за известна част от македонската интелигенция, говори за отстъпление от националният фронт. Затова, разбира се, ние не обвиняваме подалата се младеж. Всеки друг на нейно место, лишен от здрава национална храна дълго време, би се поддал и потърсил пътища за задоволяване на естествената потребност от цел в живота, особено пък такава, която цели под една или друга форма самосъхранението на народа — в случая „македонското“, или, ако искате, „македонската нация“.
Но когато вече тежките условия, създали предпоставките за отклонение от общонационалния ни фронт, вече са премахнати, каквото положение имаме от освобождението насам, дълг се налага на тази младеж да се коригира и върне към извора на нашата истинска национална същност - българщината. И колкото по-рано разбере това, толкова по-безболезнено ще изживее духовното си обновление и ще влезне в пътя на общобългарските национални идеали. Те ще ѝ дадат възможност да обмисли своя живот, да работи, да твори и ако се наложи, да умре за тях. Така, тя отново ще се свърже със съдбата на деветте милиона българи и ще бъде полезна на себе си, на изстрадалите си семейства, на Македония, на общобългарското ни отечество България и на света.
С тези думи, аз ѝ посвещавам второто издание на настоящата брошура.
Скопие, 12.XI.1943 год.
Авторът
1. Теснящината или тесняци идва от теснячество — тесни, привърженици на така наречения „тесен социализъм“ в България, обособил се в 1903 г. в отделна партия и приел по късно наименованието БКП. Вътрешно партийно, обаче, е сбора на всички недъзи, съпътстващи раждането и развитието на социализма в България: сектантство, кариеризъм и др., а по националния въпрос пълно невежество и пораженство. (бел. авт.)
(следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.
2.
2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.
3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.