Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година
Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов
Предишни части: ПРЕДГОВОР, ПОСВЕЩЕНИЕ, I. ГДЕ Е ИСТИНАТА?, II. ЕДИН ВЪПРОС - МНОГО ТЕОРИИ , III. ПОЛИТИЧЕСКИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ, IV. КАК ПОСТАВЯТ ВЪПРОСА ТЕСНЯЦИТЕ.
V. НАЦИЯ-НАРОД-ДЪРЖАВА
Нацията е икономическа, политическа и езиково-културна общност на група хора, живущи в дадена територия, закръглена в една или повече еднонационални или многонационални държави.
Обикновено се мисли, че там където са на лице тези четири изброени признаци - на лице е и тя. Сталин казва: „части от една и съща нация, могат да говорят на един и същ език: те стават различни нации, ако кой и да е признак на нацията (стопанска общност, територия) престане да бъде общ“, Този принцип, обаче, исторически не винаги се оказва верен, Той претърпява известни отклонения в отрицателен смисъл, налагани от колебанията и променливостта в политическата история на нациите. Има наистина случаи, когато част от известна нация, откъсната по едни или други причини от нейната общност и заживяла отделен самостоятелен живот, е придобивала напълно качествата на нова нация. Тук, за пример, се посочва Австрия, макар че тя се обособи в отделна държава, преди още да беше се родила единна немска нация от развалините на феодализма — предимно нейното основно ядро Германия и Австрия придобиха всички външни отличителни признаци на отделни нации, които дълго време враждуваха помежду си и даже водиха кръвопролитни войни. Но фактически, с новото течение за аншлуса, разбира се, възникнало под натиска на непреодолими икономически и политически причини, тези две нации признават, че не са били нищо друго освен два отделни народа, принадлежащи към една и съща нация - немската **). Това ни навежда на мисълта, че има случаи, при които откъсването не дава за резултат образуването на нова нация. De iure — да, но de facto — не, Всъщност се образува от откъснатата част само нов народ. А това е съвсем друго нещо. В това отношение. примерът с Швейцария е твърде нагледен — класически. Народът, населяващ тази страна, произхожда от два нации: немска и френска Макар че живее в една икономическа и политическа общност, той е запазил своите национални различия които карат и днес мнозина да я делят на немска и френска Швейцария. Такъв ще бъде случаят с Македония, когато един ден се освободи и обособи като държава, отделна от българската. Ще имаме на лице тогава македонски народ, както го имаме вече национално потиснат, състоящ се от отделни национални групировки {българи, турци, арумъни и пр.), но не и македонска нация, както погрешно мислят някои пролетарски среди в България, зле тълкувайки Сталин. Иначе, как могат да съгласуват своите разбирания с неговите признания в заключителната му реч пред XVI конгрес на Всеруската Компартия? „Ние — казва той — унищожихме националните привилегии и установихме националното равноправие Ние унищожихме държавните граници, в стария смисъл на думата: пограничните колове и митническите прегради между нациите в СССР. Ние установихме единството на икономическите и политически интереси на народите в СССР. Но означава ли всичко това, че ние унищожихме самите национални различия — език. култура, нрави и т. н ?“ Означава ли това. бихме запитали и ние от своя страна, че в СССР съществува само една нация?
Очевидно е, че теорията на признаците не трябва да се схваща само теоретически, а исторически — нещо, което забравят мнозина и я осакатяват до безобразие. Идваме значи до заключението, че откъсването, нарушението в признаците на една нация, не дава за резултат моменталното създаване на нова нация. За това са нужни векове. Предвид пък движенията за пълно национално освобождение и обединение на нациите, които се разгарят днес, това е даже невъзможно. Откъсването, при условие, че откъснатата част заживява отделен, самостоятелен живот, създава само нов народ. Понятието народ се различава от понятието нация по това именно, че е част от нея, или пък общност от части на различни нации. Тези две понятия се покриват само в един единствен случай, когато народът, като икономическо и политическо цяло, е съставен само от една нация. В случаите пък, когато се откъсват незначителни части от известна нация и се присъединяват (винаги насилствено, разбира се) към друга, получават се така наречените национални малцинства.
Въпросът за националните малцинства днес е един от най-болните политически въпроси и той не може да бъде разрешен, освен по пътя на самоопределението им и даването пълни политически и културни права. Националният въпрос е покрай другото и малцинствен въпрос.
*) Настоящата глава в по-голямата си част е извадка из „Национал-революционните движения“ - Апис, 1933 год.
**) Днес аншлусът е свършен факт.
(следва)
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.
2.
2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.
3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.