Мислех и аз да напиша нещо за изпитите.
Нали, както се казва, съм от кухнята.
Да напиша и за пълната неоснователност да има изпити по „външно оценяване“ (което изобщо не е външно) за четвърти клас, и за вопиющата безсмисленост на изпита за седми клас да се явяват хора, които няма да кандидатстват след седми клас (някои от които не могат и името си да напишат – разправяше ми една колежка, която била квестор в едно училище), и за безумията около държавните зрелостни изпити, които избиха накрая в абсурдна полицейщина, вместо да се реформира (ама истински, не както го правят сега: ще махнем два-три урока и Атанас Далчев и „ура“, реформирахме се!) зубрашката образователна система, която е основната причина за преписвацията, за да се реши веднъж завинаги проблемът, но се отказах, защото това сигурно вече съм го писал, не помня, пък и да не съм го писал, кой ли не го е казвал и не го знае (освен капацитетите от просветното министерство, разбира се).
Плюс това намерих един много кратък, но изключително силен текст на Нери Терзиева и ми се иска него да представя тук, вместо да разтягам познати или полупознати локуми, защото – освен всичко друго – текстът надхвърля пределите на класните стаи и училищните сгради и засяга проблем вече от доста по-широк и по-сериозен мащаб.
Ето го текстът.
