Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма, написани до Васил Левски, които представям съобразно с книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му, също и бележките под черта според него.
Павел Николов
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Част 1; Част 2; Част 3; Част 4; Част 5, Част 6, Част 7, Част 8, Част 9, Част 10, Част 11, Част 12, Част 13, Част 14, Част 15, Част 16.
№ 321
Врачанци до Левски
Българско
За г-н Аслан Дервишоглу Кърджалъ
След братските ни поздравления писмото ви от 17-ти, същия [месец], с окръжното писмо, с уставите и с разписките приехме и се възблагодарихме много. Пишете, че или сами, или упълномощен някой от страната ви за шест-седем дена ще дойде. Срокът дойде и замина, [а] вас ви няма. Затова молим ви по-скоро да дойдете, защото ви причакваме с голямо нетърпение.
С настоящето ще ви явим защо в нашия Балкан от двайсет дена се маят около 35 души злодейци. Едни ги казват да са арнаути, други - сърби. А най-после на 21-ви, същия [месец], пратиха на нашия каймакамин писмо, в което се описват имената, и го канят да излезе и да ги улови. Но като не можахме да научим на всички имената, научихме, че войводата им бил някой си Васил.
Затова седнахме да ви явим да имате известия. И нашият каймакамин, който мислим да ви е познат на име Русчуклу Неджип, като е ходил отнапред къръ-ага, затова го и поставиха сега на Видинския санджак и харсъс мехмуру.
В името на Всевишния, работата ни отива напред и от дохождането на уставите и пр. сме спечелили 5 души, та станахме 15 души. Защо премислихме до вашето дохождане да работим полека, доде ни дадете нужните наставления.
Печатът ни не е още втасал по причина, дека нямаме още сред работниците си златар, но ще бъде както е подписано отдолу.
И като няма засега друго що да ви пишем, оставяме в надежда, Ваши братя.
Бълг. своб, ЧБРК
2 юли 1872 г.
В Аврамачо Юсуфиков [1]
Н.Б.II.А., п. 60, № 8064
(Следва)
1.Бележка на Левски към писмото: Аврамачо Юсификов №9.