Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 552
Роднина на Цветко х. Павлов до автора
Уважаеми г-н Страшимиров,
При последното Ви идване в Ловеч по смъртта на нашия добър съгражданин Дим. Пъшков Вий не пропуснахте случая и дойдохте при мене, за да Ви дам някои сведения за чичо си Цветко х. Павлов. Доколкото знаях от баба си и баща си (и двамата умрели) аз Ви дадох някои сведения и останах длъжен за още някои, за които аз Ви обещах, че ще ги събера от стари хора, жители на с. Владиня, където е бил чифликът на чичо ми Цветка. Разпитах доста стари хора - познати на чичо ми, и от тях извлякох следните истински данни, и то казвам истински затова, защото неколцина говорят едно и също.
Истината е това:
1) Бил е кафтанджия (шиене на антерии). Ходил е за стока по панаирите в Джумаята и Удунжисолу (Добруджа). Вземал е стоки, като е купувал и револвери, които е поставял из денковете и ги е раздавал на нему доверени хора.
2) Лично той, за да не бъде подозрян, е купил чифлик в с. Владиня, Ловешко, в който е наортачил Христо Тюфекчиев и Ан. Хитров, двамата от Ловеч. Първо са работили имота сами, а след това са го давали под наем, като парите от наема е прибирал чичо ми (по споразумение) и ги е предавал на тогавашния Комитет в гр. Ловеч. С чифлика и доходите от него се е разправял само чичо ми, който е прокарал и повечето от времето си в него. Той от време на време е ходил и с Хр. Тюфекчеев в с. Владиня като за другар и е настройвал населението за революция против турската тирания е била голяма (не е техническа грешка, така е в оригинала – бел. П. Н.). И като по-интелигентен от другарите си е писал във вестник „Дунав“, който бил издаван в Румъния, и във вестник „Зорница"издаван в Цариград. Тия дописки той е изпращал вместо стока, като е имал свои знаци (шифър) и изпращани по търговци.
Бил е доста редовен и начетен за времето си човек. Убит е в тавана на Гено Чешнето, заподозрян от пушека на тютюна, който е бил пушил. Напоследък е изпаднал, защото е изгубил и изхабил всички материални средства. Винаги е ходил с по два револвера и бастун, в който е заврян дълъг шиш с две остриета във вид на кама, само че дълъг почти колкото е бил бастуна му.
Уважаеми г-н Страшимиров, събрах сведения, че е събирал видните селяни в близката до селото гора. Под предлог, че пасат добитък, повдигал ги е за бунт. Обаче точно за това никакви сведения сега не бих Ви дал, защото добре не съм осветлен. Нужно е време, с каквото винаги не разполагам, и ходене, за което също се иска време. Във всеки случай аз не ще остана с това, ще се постарая за още някои разкрития само и само да се услужи на делото. Като завършвам настоящето си, което е малко обширничко и с което може би ще Ви отегча, моля Ви, извинете ме за късното даване на тия сведения, като се задоволите сега с тях, при обещанията ми, че ще се постарая и за издирването на онова, за което почертах в трета страница на настоящето ми и др. някои, каквито бих узнал впоследствие.
Ловеч, 2.III.1927г.
Сърдечно Ви поздравявам
З.П.
Чиновник в общината
(Край)