Лекции по руска литература – брой 70

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2.

АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1.

2.

Едно нещо е истинският художник като Чехов и съвсем друго е някакъв моралист като Горкий, от тези наивни и неуморими руски интелигенти, които смятали, че е достатъчно да се прояви по отношение на нещастния, полудив и загадъчен мужик поне малко доброта и търпение, за да се преобрази светът. Като пример можем да вземем разказа на Чехов "Новата вила". Богат инженер построява за себе си и за жена си къща с градина, фонтан, огледална топка, но без орна земя - необходими са им чист въздух и отдих. Кочияшът отвежда при ковача два коня - разкошни, сити, гладки, бели като сняг и поразително сходни. "Същински лебеди" - говори той, като ги гледа с благоговение. Приближава се стар мужик.

- Само дето са бели - казва мужикът с хитра и насмешлива усмивка, - иначе какво? Храни и моите с овес, ще бъдат също гладки. А ако ги впрегнеш тези в ралото и с камшика..."

В нравоучителен разказ с благи идеи и намерения това изречение би прозвучало с гласа на самата мъдрост, а старият мужик, така задълбочено и просто изразил идеята за съразмерния с битието начин на живот, щеше да бъде представен по-късно като забележителен старик, символ на селячеството, осъзнаващо се като възходяща класа и т. н. А какво прави Чехов? По-скоро просто не забелязва, че е вложил в устата на стария селянин свещена за тогавашните радикали истина. За него е важно тези думи да са верни на живота, да са верни на човешкия характер, а не на символа - героят е язвителен, не защото е мъдър, а защото обича да говори на хората гадости, да им разваля настроението. Той изпитва омраза към белите коне и сития красив кочияш; самият той е самотен човек, вдовец: "живееше скучно (да работи му пречеше някаква болест, която наричаше ту херния, ту глисти), пари за прехрана получаваше от сина си, който работеше в Харков в сладкарница, и от сутрин до вечер бродеше без работа, а ако видеше, че някой мужик кара дънер или лови риба, казваше: "Този дънер е гнил отвътре"или "В такова време няма да кълве".

С една дума, вместо да направи от героя си средство за поучение и да се стреми към това, което на Горкий или на всеки съветски писател би му се сторило, че е обществена правда, иначе казано - вместо да го представи като образец за добродетелност (както в някой тривиален буржоазен разказ, в който героят не може да бъде лош човек, ако обича майка си или кучето си), вместо всичко това Чехов изобразява жив човек, без да се ръководи от политическата назидателност и от литературните традиции. Между другото, можем да отбележим, че неговите мъдреци са обикновено досадници от типа на Полоний.

Основната мисъл, която внушават на читателя чеховите герои - от най-милите до най-противните, се състои явно в това: докато в Русия не съществува истинска нравствена, духовна и физическа култура, усилията на благородните интелигенти, които строят мостове и училища редом с вечните кръчми, ще бъдат напразни. Чехов стигнал до извода, че чистото изкуство, чистата наука и чистото знание, дори да не достигнат до масите, ще донесат в края на краищата повече полза от тромавата и безсмислена благодетелност. Впрочем, самият Чехов бил типичен чеховски интелигент.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В: