АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1.
3.
Григорий пише завещание, според което земята, но която Аксиния пече тухли, се дава на Никифор (невръстния син на Липа - бел. П. Н.). Аксиния е бясна.
"Ей, Степан! - извика тя глухия. - Да вървим веднага у дома! При моя баща, при майка ми да вървим, не искам да живея със затворници! Приготвяй се!
Вън на опънати въжета висеше бельо; тя дърпаше своите поли и ризи и ги хвърляше в ръцете на глухия. След това, разярена, се мяташе по двора около бельото, дърпаше всичко, и това, което не беше нейно, хвърляше го на земята и го тъпчеше.
- Ой, милички, успокойте я! - стенеше Варвара. - Какви ги върши? Дайте ѝ Бутьокино, дайте ѝ го, за Бога!"
След това идва кулминацията.
"Аксиния изтича в кухнята, където по това време перяха. Переше само Липа, а готвачката беше отишла на реката да изплакне бельото. От коритото и котела до печката се вдигаше пара и в кухнята беше задушно и мрачно от мъглата. На пода имаше все още купчина непрано бельо и до него на пейката, вирейки червените си крачка, лежеше Никифор, така, че ако падне, да не се удари. Точно когато Аксиния влезе, Липа вдигна от купчината една нейна риза, сложи я в коритото и вече беше протегнала ръка към голямото ведро с вряла вода, което стоеше на масата...
- Дай я тук - каза Аксиния, като я гледаше с омраза, и дръпна от коритото ризата. - Не е твоя работа да ми пипаш бельото! Ти си жена на затворник и трябва да си знаеш мястото, коя си!
Липа я гледаше смаяна и не разбираше, но изведнъж улови погледа, който Аксиния хвърли върху детето, разбра и се вцепени цялата...
- Ти ми взе земята, ето ти и на тебе!
Като каза това, Аксиния грабна ведрото с врялата вода и го плисна върху Никифор. След това се чу вик, какъвто никога дотогава не бяха чували в Уклеево, и не беше за вярване, че едно малко, слабо същество като Липа може да вика така. И изведнъж на двора настъпи тишина. Аксиния влезе в къщата безмълвна, със своята предишна наивна усмивка... Глухият все ходеше по двора, като държеше в ръцете си бельото, след това започва да го закача отново, мълчаливо, без да бърза. И докато не се върна готвачката от реката, никой не се реши да влезе в кухнята и да погледне какво става там."
Врагът е унищожен, Аксиния се усмихва отново, земята автоматично е станала нейна. Глухият, който закача бельото, е гениален щрих на Чехов.
(Следва)
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:
БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА