Ето това е моят домашен любимец, макар че го отглеждам не у дома, а в училището отпреди още десет години. Такъв е обаче изразът - "домашен любимец", няма израз „училищен любимец“...
По същество това е бодлив храст, казва се Euphorbia milii. Еуфорбия е латинският съответник на българското название Млечкови (от същото семейство е и „коледната звезда“ - Euphorbia pulcherrima). Млечкови, защото при нараняваме клоните и листата на представителите на това семейство изпускат бял сок, приличащ на мляко (много лепне обаче!)..
Народните названия на Еуфорбиа милии в различните краища на България са: Христов венец, Исусов венец, Трънен венец - заради легендата, че от нейните бодливи дълги клончета е бил сплетен тръненият венец на Спасителя, което няма как да е вярно, защото храстът, чиято родина е Мадагаскар, е донесен в Средиземноморския район едва в началото на XIX век.
Любимец ми е този храст, защото е сукулент, тоест растение, което изисква рядко поливане, а това е тъкмо работа за мързеливец като мене. Всяка зима листата му окапват и колежките ми викат, че съм го уморил от жажда, но през пролетта бодилът (аз така му казвам!) отново се разлиства, а през лятото вече размахва и дребните си червени цветчета на дълги зелени дръжки...
Когато преди известно време в училище организирахме Парад на домашните любимци, аз също участвах с моя любимец.
Отначало журито викаше, че не може да участвам, защото не ми бил любимецът животно, но аз се опънах, че Парадът не е за домашни животни, а за домашни любимци, така че накрая ми дадоха една грамота... Абе - направо си я изпросих грамотата с мрънкане, но вие не ме издавайте...
