От новата година в този блог освен мои неща - лични, чужди, преведени от мене, или чужди, обработени от мене - ще публикувам и чужди материали без никаква моя намеса, които са ми направили впечатление и за които съм сметнал, че ще е полезно да ги доведа по този начин до повече читатели.
Първата публикация се нарича „Един голям урок по благородство“, оригиналът е публикуван във фейсбук профила на Toñi Sánchez Verdejo, а преводът от испански е направил Константин Димитрови го е поместил също в своя фейсбук профил.
По време на лекоатлетическото състезание на дълги разстояния в Навара де Бурлада, в Испания, на 2 декември 2012 г. се случва нещо, свидетелстващо за голямото благородство на един млад човек.
Кенийският лекоатлет Абел Мутаи, носител на златен медал на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., е на път да спечели състезанието, когато на последната отсечка се обърква и, мислейки че вече е победил, забавя ход на няколко метра от финала и започва да поздравява насъбралите се зрители.
Бягащият след него Иван Фернандес Аная си дава сметка, че съперникът му се е заблудил и отказва да се възползва от неочакваната възможност да го изпревари. Вместо това, той застава зад кениеца и с жестове му показва къде е финалната линия, и продължава неотклонно да бяга зад него, докато кениецът не я пресича първи.
След като кросът приключва, двадесет и четири годишният Иван Фернандес Аная заявява следното: "Дори в този момент да ми бяха казали, че победата ще ми осигури място в националния отбор за Европейското първенство, пак не бих се възползвал от случая. И мисля, че постъпих добре - много по-добре, отколкото, ако бях спечелил. За мен това е много важно, тъй като, ако човек погледне, колко на зле вървят нещата навсякъде днес - и във футбола, и в обществото, и в политиката - и как честността като че ли вече няма никаква цена, един жест на добра воля е винаги добре дошъл".
И наистина - защо лошите новини се разпространяват като епидемия, а за примери като горния се говори тъй нарядко?
Разкажете за това на вашите деца, тъй като, за съжаление, от ден на ден такива постъпки се наблюдават все по-малко - както в спорта, така и изобщо в живота ни.