В Остия живееха много имигранти одесити. Одеситите са влюбени в своя град Одеса и самия факт, че са родени в него, възприемат като висока правителствена награда, като белег за изключителна привилегированост. Писателят Аркадий Лвов, в едно предаване на руската телевизия, заяви: "Валентин Катаев казваше, че баба му е била одеситка, а аз ще ви кажа, че не баба ми, а аз съм кореняк одесит" - с което, както би трябвало да разбираме, дискредитира до известна степен творчеството на Катаев и постави нещата на мястото им - кой какъв е. Веднъж пътувах в Одеса с трамвай и започнах да се възхищавам гръмко от града. Около мене веднага се събра порядъчна, напълно съгласна с мене аудитория. Някой съжали, че съм пропуснал цъфтенето на кестените, друг ме посъветва да се разходя по крайбрежната улица вечерта и т. н. Благодарих, продължих да се възхищавам на красотите на града и накрая произнесох мечтателно: "Да, няма какво да се говори, Одеса... А ако имаше и един Днепър..."
- К`во, к`во, к`во? - чу се от всички страни.
- Днепър?! Какъв Днепър, тази локва ли?! Защо ѝ трябва на Одеса Днепър като имаме Черно море?
- Да, но все пак Днепър е нещо поетично. Рядко птица ще долети до средата на Днепър. [1]
- Че защо ще лети тази курва до средата, какво е забравила там? И що за приказки, Одеса е курорт, защо ѝ трябва блато, когато има море?
Оставих се постепенно да ме убедят, страстите утихнаха, аз се съгласих:
- Да, изобщо, разбира се, Черно море е Черно море, с него нищо не може да се сравни - и за един курорт е незаменимо... - а след пауза:
- Но ако го имаше и Днепър - и докато никой не успя да реагира, скочих на спирката, като викнах в движение:
- С Днепър Одеса нямаше да бъде по-лоша от Харков!
В Остин имигрантите, включително одеситите, се събираха около пощата. Приближих се и започнах да се възмущавам:
- Идвам от Рим, получих в ХИАС [2] парична помощ и разбрах, че московчаните и ленинградците ще вземат няколко процента повече от бившите жители на другите съветски градове: Одеса, Кишинев, Харков и т. н.
- Как?! Какво?! - чуха се възмутени гласове.
- И аз не мога да разбера. Казват, значи, че жителите на малките провинциални градове, такива, например, като Одеса, имат съответно по-малко потребности от столичаните - московчани и ленинградци.
- Малки?! Провинциални?! Ние ли имаме малки потребности?!!
- Напълно съм съгласен! Аз съм от Москва, това не ме засяга, но какви са тези работи - ние всички сме имигранти, всички сме в равно положение, а те казват, че не може да се сравнява високото културно равнище на московчаните и ленинградците с примитивността на жителите от отдалечените места, от дълбоката провинция, като одеската.
Това ги довърши, заминахме за Рим и възмутената ни тълпа нахлу с викове в ХИАС. Въздухът се изпълни гъсто с руски, еврейски и наскоро научени италиански псувни. Изплашеното момиче, работещо в ХИАС, говореше само на английски и извика преводач, също наш имигрант.
Преводачът, човек с чувство за хумор, беше отначало в пълно недоумение, но след това ме видя в тълпата и в очите му припламна догадлива искрица.
- Господа - обърна се той към тълпата. - Разбирам вашето възмущение, но хайде да не викаме всички заедно; да изберем един представител, например Борис Сичкин, като московчанин и неутрално лице, и да се обадим в Ню Йорк, за да решим въпроса непосредствено с централната власт.
Всички се съгласиха, отидохме с преводача в кабинета му, разказахме си няколко вица, аз излязох и обявих, че всичко е наред - въпросът е уреден и на всички ще плащат по равно.
След това Остия се вълнуваше още няколко седмици и всички бяха благодарни на Сичкин, който беше успял да предотврати чудовищната несправедливост.
БЕЛЕЖКИ
1. Цитат от "Вечери в хутора край Диканка"на Гогол - "Редкая птица долетит до середины Днепра!".
2. Hebrew Immigrant Aid Society (Дружество за помощ на еврейските имигранти) - американска благотворителна организация, създадена през 1881 година и съществуваща до днес.
(Слeдва)