Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 50. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8036. Арх. т. I., № 26, стр. 53.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА - 29 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 29 януари Брой 2

Братя членове на ЧРК!

В Орханието

Писмата ви от 6 и от 15 януари получихме и твърде добре разбрахме съдържанието им, и срещу дадените ви от закона [права], пращаме ви и разписката, за която ще ни съобщите дали сте получили. А законът още не е дошъл до нас.

Пишете ни, че сте като оногоз, дето е заровил таланта [си] и нататък, пак ни давате надежда. [1]

Вижте следващото от нас [2] и дано не бъдете вече като оногоз, дето заровил таланта, но хора! [3] ето: не е ли жално вече да бъдем таквиз! Кой не знае теглилата на бедното ни отечество и кой българин вече не вижда живиничната си рана от тиранина, която се вкопава от ден на ден! [4] Всеки знае и всеки българин вижда, но какво е! [5] / / един му и кокалите захванала да му прояжда тая проклета живиница, и за него е [ясно, че трябва] час по-скоро да умре с пушката в ръка [готов за революция]! Той не иска насърчение на думи, а други, като още не усеща болките на тая живиница, която го е заяла с цел да дояде него, че после да захване [и] децата му, и тъй нататък. [6] Но ще ли гледаме ние, страдащите [7], такива хладнокръвни и мними родолюбци, които не жалят нито децата си! [8] Не! Не! Ни час! И вече е казано: „Свобода чиста или смърт.“

Ние насърчавахме всички чле[нове] и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат най-напред пред очи и рекат: „По-добре смърт честна, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянства докрай, за него е неописуема радост с големи дарове [9] от българския народ. И ето, че часът е сега [10], което да спечели всеки [11]. Още като някой си [12]: „Ама ако умра!“ То ние му казваме, че [13] неговото име завинаги остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели тоя свят дар и от Бога венецът, трябва по-напред да се жертва всичко, па и себе си, а и всеки трябва да даде поне най-малко десятък от имуществото си! Това е данъкът, за който ви писах - който е според състоянието ти. Защото ако се разбере после, че някой крие или отрече помощта си, ще дойде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отърве [14] от нашия нож, който скоро [15] ще започне да изпълнява длъжностите си срещу опаките [мними родолюбци, които обещават за когато чак видят] и [които] предлагат всякакви извинения като че уж му било представлявало не знам какво си, и не прилягало му да вземе участие; пари не дава, да не би да узнаело турското правителство. Или пък готови пари нямал. И така нататък. На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореспоменатата ни слава от българския народ и венец от Бога. Иначе от това [16] той не е българин, не е християнин, не е човек! Следователно за него смърт, смърт и смърт.

След 30-40 дни ще изпратим лицето Аслан Дервишооглу с още някои и други във Влашко, където ще стане скупщина от чисто народни българи, от разни места, живеещи извън Българско. Там ще се дава мнение върху всичките ни народни работи, според обстоятелствата и общото положение в Европа. Това тяхно вишегласно мнение ще се даде тук, в Централния комитет, а ние пък ще разпратим [на] всички ч[астни] комитети, да свикаме представителите и по вишегласие ще правим всичко.

Хората ни, които ще се изпратят от Централния комитет във Влашко, се изпращат с мисия да вършат и други работи, които след това ще ви съобщим. Следователно ще трябват повечко пари, затова ще гледате колкото е възможно повечко да съберете и да ни ги внесете 10—15 дни по-рано, до пътуването на хората ни, защото ще гледаме колкото е възможно по-скоро да отидат и да се върнат, докато не са ни протръгнали вапорите (параходите - бел. П. Н.), защото преименуването им по-нататък и насам е твърде опасно, пък и времето не ни чака - ха!!!...

Докато се върне лицето, чрез което се разбираме с вас и вие с нас [17], вие все със същите бележки ще оправяте писмата си, и с надписа пак Аслан Дервишооглу Кърджала.

---------------------------

1. Нямат пари на ръка, но ще имат. Не притежаваме самото писмо на орханийци, за да приведем текстуално признанието им. А сравнението е според библейската притча за таланта (старинна монета): притежателят му го заровил нейде в земята, забравил къде. И сега нито може да му се радва, че го притежава, нито може с него да зарадва другиго.

2. Вижте какво имаме да ви кажем от наша страна

3. Но бъдете изпълнителни и достойни членове на комитета. На това същото място след‘хора’ Левски собственоръчно поставил звездичка за знак на бележка под страницата. А долу под страницата стои пак звездичка и срещу нея бележка: „Това точно както си е, така и ще да стане, но за другите села се захваща от звездата за всяко.“ От което трябва да съдим, че: 1. настоящият текст на писмото до орханийци е само чернова; 2. то е чернова за всички села в Орханийско, в които има Ч. Р. комитети и до които Левски вероятно е изпратил същото писмо; 3. писмото до орханийци ще бъде точно копие от черновата ѝ 4. всички други писма до селата няма да съдържат не само първите два кратки пасажи от черновата, но и обръщението тук с двете начални мисли до самата звезда. Следователно до всяко село ще започва просто: „ето: не е ли“ и пр.

4. Раната става от ден на ден все по-дълбока.

5. Всеки българин вижда тази горчива истина, но какво излиза в действителност?

6. Остава си съчувственик уж по народното дело, ама на думи и насърчения само.

7. Настраданите.

8. Които не жалят нито децата си!

9. Признателност.

10. Е ударил.

11. Всеки да спечели това високо дарение на народа си.

12. И още, както казват някои.

13. То ние това му и казваме, че... - целият този пасаж от писмото и по стил, и по тон е проповед от Свещеното писание.

14. Отървеше.

15. Според датата на настоящето писмо - 29.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. На кого от двамата е принадлежало авторството на плана за терористичния начин на изнудване - за това нямаме по-точни фактически указания.

16. Не постъпи ли, не чувства ли така.

17. Левски още е в Букурещ.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година