Автор: Васил Бикау (Васил Биков)
Превод от беларуски: Павел Николов
Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56.
(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)
57. ПОМОЩНИЧКАТА. РУМЪНИЯ
Продължавах да работя в редакцията, но забелязвах как отношението към мене става все по-кисело. На поста отговорен редактор дойде нов човек, ветеран от войната, бившият летец Георгий Лисов. Той разговаря с мене, от разговора разбрах, че обкомът няма да ме търпи дълго, и Георгий Степанович ме посъветва да пиша малко по-сдържано. "Да вървят по дяволите органите! По-добре е да не ги закачаш, по себе си зная..."Мислех си: кой от нас не го знае? Но все мълчим. Може би и аз трябва да замълча. Вече бях готов да замълча. И вероятно щях да го направя, ако не бяха следващите събития...
Жена ми през цялото време работеше в училището, у дома растяха две момчета и тя търсеше помощница. Някоя от преподавателките в педагогическия институт препоръча една добра жена, самотна, която можеше да идва два пъти в седмицата и да чисти жилището. Скоро тя се появи у нас - добродушна, прилежна жена. Наистина живееше сама, макар че имаше син, и вече беше лежала в лагер. Наистина, не беше много ясно за какво. А и аз не любопитствах. Обикновено, когато идваше да чисти, аз и синовете ми се измитахме на двора или някъде на друго място - за да не пречим. Чистеше добре, старателно. Жена ми беше доволна.
Но един път се зарових в шкафа за една необходима ми книга - "Юни 41 година"на Некрич (книгата всъщност се казва "22 юни 1941 година", в нея авторът представя своя разминаваща се с официалната, концепция за началото на войната между СССР и Германия - бел. прев.), която току-що бяха разгромили в пресата, а книгата я нямаше. Помнех добре: тези дни я бях оставил на определено място в шкафа, а сега не беше там. Книгата беше изчезнала. Преди това в продължение на дълго време бях получавал от Малмьо от една емигрантка дълги писма с описание на личните ѝ приключения в Менск по време на окупацията. Написани с дребен почерк на много тънка хартия, те бяха много интересни, защото съдържаха много подробности, фамилии и дати. Събирах ги в папка (бяха се събрали може би двадесет писма) и също ги слагах вътре в шкафа. След книгата изчезнаха и писмата. На кого биха могли да потрябват? Ясно е на кого. Ако се съди по всичко, когато стопаните излизаха от жилището, там идваха гости.
Че е точно така, ме убеди скоро и следващата случка.
Веднъж късно през есента ме уговориха от чуждестранната комисия на СП да отида в Румъния. Не ми се искаше много да ходя там, нямах познати. Наистина, в Букурещ излязоха няколко мои книги и жената от чуждестранната комисия ме убеждаваше доста: ето, румънците ви четат, обичат ви и много молят. Това пътуване ми донесе малко радост, заболя ме зъб, наложи се да го извадят, за което дадох едва ли не всичките си командировъчни. Приемаха ме обаче добре, като - наистина - отначало любопитстваха какво пиша - стихотворения или проза. Това ми говореше много. Но там все пак имах няколко интересни запознанства с литератори и един от тях, автор на монография за руската литература, ми даде своята визитка с фамилия Утан. (Такава фамилия имаше по това време генералният секретар на ООН.) У дома при мене в кабинета дойде на приказка Барис Клейн, поговорихме, разказах за пътуването и показах визитката. Барис искрено се учуди: срещнал си се с У Тан? Да, казвам, срещнах се, а той дори е писал за мене в книгата си. Гостът разбра всичко, посмяхме се и се разделихме.
След някой ден в Горадня се вдигна тайнствен шум за У Тан. Познат лекар се интересува с кого съм се срещал в Румъния. А какво, и генералният секретар на ООН ли беше там? - Ама не, казвам, какво да прави там? Звъни ми директорът на библиотеката: не можете ли да ми кажете какви книги е написал У Тан? Търсят ги тук, а не можем да ги намерим. Питам кой ги търси. - Това не е за телефона... Но е ясно кой. Записали са думите на Клейн, а визитката, разбира се, не са виждали и са помислили, че става дума за нелегално донесена книга на У Тан. Значи някъде под канапето ми има бръмбар.