Нещо от Владимир Висоцкий, което никога не е звучало като песен.
Странно, ще каже може би някой, но всъщност няма нищо странно.
Висоцкий не един път е подчертавал приживе, че не е певец, а поет.
Както, между другото, определят себе си Окуджава, Городницкий, Визбор, Кукин, Ким (не Ким Чен Ун, а Юлий Ким) и прочее други руски поети, които не рецитират, а пеят своите стихотворения.
И понеже няма запис, на който Висоцкий не само да пее, но и да рецитира стихотворението си „Трябва някого с някого да скараш…“ („Надо с кем-то рассорить кого-то…“, 23 март 1970 г.), ето го в изпълнение на актьора Сергей Безруков (а после и превод, разбира се).
Надо с кем-то рассорить кого-то -
Только с кем и кого?
Надо сделать трагичное что-то -
Только что? Для чего?
Надо выстрадать, надо забыться -
Только в чём и зачем
Надо как-то однажды напиться -
Только с кем, только с кем?
Надо сделать хорошее что-то -
Для кого, для чего?
Это может быть только работа
Для себя самого!
Ну, а что для других, что для многих?
Что для лучших друзей?
А для них земляные дороги
Души моей!
| |
Трябва някого с някого да скараш.
Но с кого и кого?
Трябва да направиш нещо трагично.
Но какво? За какво?
Трябва да изстрадаш, да се отдадеш.
Но на какво и защо?
Трябва някак някой път да се напиеш.
Но с кого, но с кого?
Трябва да направиш нещо красиво.
За кого, за какво?
Може би това е само усилие
за самия себе си!
А какво остава за другите, за многото?
За най добрите приятели?
За тях са земните пътища
на моята душа!
|
