Старозагорци развели бунтовното знаме и запели: „Боят настана!“.
Тази високопатриотична проява се изразила обаче не в друго, а в люта борба с топонимията: де що има местни названия с турско-арабски лексикален произход били побългарени.
Ще подминем коментара за този пълна простотия, защото колкото и да се коментира простотията, тя си остава простотия - няма нужда от хабене на думи.
Ще хвърлим обаче око на патриотите.
Имало е несъмнено патриоти през Възраждането, защото времето е било време за патриоти и за тях, грубо казано, е имало работа: освобождението на Отечеството от чуждото иго.
Не са били много обаче, да не се заблуждаваме.
Един поглед - не литературен, а обективен - към Априлското въстание ни убеждава в това, че от целокупното българско население възстава само една нищожна шепа хора, останалите са си гледали гечинмека, както казва бай Захарий в своите „Записки“.
Старозагорци също не въстават!, макар че в града и в околните села има основани революционни комитети, които по дефиниция би трябвало да вдигнат хората за борба.
Предпочели са старозагорци да си гледат гечинмека вместо „да стават курбан“ (Вазов) за българщината.
Днес обаче там явно гъмжи от патриоти и прелива от патриотизъм.
Както и в цяла България, между другото - и хладилника да отвориш, и там патриот ще намериш.
Патриоти в мирно и спокойно време - дал Господ.
Но има една спънка - в мирно и спокойно време за патриотите няма работа, защото истинският патриотизъм - като този на Раковски, Левски и Ботьов - вирее само на размирна почва.
И какво им остава на завалиите, днешните патриоти, да направят, освен да измислят някоя простотия.
И ги измислят простотиите, та пушек се вдига.
Като тази, старозагорската.
И ред е сега, като справедливо отбеляза моят приятел Виктор Лилов, великите български днешни патриоти Джамбазки, Каракачанов, Сидеров и Контрера да си сменят небългарските фамилии с български.
Защото наистина няма никаква логика да посегнеш патриотично на топонимията, а да подминеш непатриотично ономастиката...
