Автор: Борис Акунин
Превод от руски: Павел Николов
Извинете, че ще пиша азбучни истини, но сега е такова време, когато се налага да се връщаме към тях. А и търпението не е безгранично.
Знаете ли защо всички лъжци и крадци, които вредят на своята страна, днес се смятат у нас за „патриоти“, а тези, които се опитват да направят Русия по-добра, с други думи – истинските патриоти, се обявяват публично за „национални предатели“ и „пета колона“?
Защото истинският патриотизъм, като истинската любов, не търпи празни приказки и гръмки декларации. Да викаш с пълно гърло: „АЗ ОБИЧАМ РОДИНАТА СИ! АЗ СЪМ ПАТРИОТ!!!“ е също толкова пошло, колкото да викаш насред улицата: „Аз обичам жена си! Аз съм най-добрият съпруг на света!!!“ Ако видите такъм мъж, дами, не му вярвайте. По всяка вероятност не му е чиста работата. Шляе се по чужди жени, крие от заплатата си, в къщата му е разхвърляно и запуснато, жена му ходи раздърпана, децата му са сополиви. Затова никой не вика по-силно от него за любовта.
Аз съм патриот!
А ако за своя велик патриотизъм започват да разглаголстват усърдно много големи началници – относно този феномен се е изказал изчерпателно още Салтиков-Шчедрин: „На патриотизма започнаха да наблягат. Явно са пооткраднали нещо“.
Повече за славата и истинското величие на страната си правят не политиците, а хората на културата и науката. Най-доброто, което светът е получил от Русия и за което ѝ е благодарен, са Толстой, Достоевски, Чехов, Чайковски, Рахманинов, Менделеев. Доколкото ми е известно, никой от тях не е крещял с пълно гърло за любовта си към Русия и правителството.
Училищен, христоматиен пример за истински патриотизъм е капитан Тушин на Толстой (в романа „Война и мир“ – бел. прев.), който спокойно и без патетични разсъждения за любимата Родина прави това, което е необходимо, не чака за това награда от началството, а и не е я получава.
Толстой даже залита в противоположната посока. Той смята, че изобщо всеки патриотизъм е вреден и опасен: „Патриотизмът, като чувство за изключителна любов към своя народ и като учение за доблестта да жертваш своето спокойствие, имущество и даже живот за защита на слабите от унищожението и насилието на враговете, е бил висша идея на времето, когато всеки народ е смятал за възможно и справедливо, заради своето благо и могъщество, да унищожава и граби хората от друг народ; но вече близо отпреди 2000 години висшите представители на човешката мъдрост са започнали да осъзнават висшата идея за братство между хората и тази идея все повече и повече прониквайки в съзнанието, е получила в наше време най-разнообразни реализации“. (Точно това не ми харесва в толстоизма: че всички трябва да бъдат обичани еднакво – както далечните, така и близките. Но на кого, по дяволите, му е необходима такава любов? Искате ли вашата жена да обича човечеството толкова силно, колкото и вас? Аз – не. Същото се отнася и за Родината. Едва ли тя иска да я обичате по същия начин, както, да допуснем, Горна Волта или Нова Зеландия. А когато цялата Земя стане една страна и патриотизмът стане общопланетен, тогава ще се съглася с граф Толстой. Преди това – едва ли.)
Лошият, крещящият, натруфеният „патриотизъм“ е отвратителен. Чехов, повестта „Степ“: „Нашата майчица Русия на целия свят е на-че-ло!– запя изведнъж с див глас Кирюха, задави се и млъкна. Степната ехо подхвана гласа му, понесе го и като че ли по степта затрополи с тежки колелета самата глупост“.
Добре, няма да хабя думи за бичуване на лошия „патриотизъм“ (употребявам го само в кавички). Жителите на Русия му се любуват всеки ден по телевизора. Ето ви няколко снимки от интернет, enjoy – и стига толкова.
А на патриотизма без кавички да се спрем по-подробно.
Не всеки достоен човек е патриот (Не изглежда майка Тереза да е била шумна патриотка на родната си Македония; апостол Павел не е правил разлика между юдей и елин; за Л. Толстой вижте по-горе).
Но всеки истински патриот е достоен човек. Защото иска да направи по-достойна своята страна. Ето този патриотизъм и само този трябва да се има предвид, когато се преценява кой е патриот и кой не е.
Остава само да се определи какво е „достойна страна“.
Предлагам следните критерии, по които може да се измери достойнството на една страна: колкото повече точки получи, толкова то е по-голямо.
1. Всички жители без изключение имат максимално равни стартови възможности за самореализация.
2. Тези, които не могат да се грижат за себе си сами или се нуждаят от помощ, я получават от държавата.
3. На гражданите е по-изгодно да живеят честно, според законите и собствения си труд, отколкото да мамят, да хитруват и да паразитират.
4. Страната е обичана и затова уважавана по света (точно така, а не „предизвикваща страх и затова уважавана“). С други думи – уважават я заради науката, културата и великодушието, а не заради атомната бомба.
Който работи за повишаването на дори и един от тези показатели, той е патриот. Даже и да не може да търпи думата „патриотизъм“ и от нелюбов към патоса да нарича Русия „тази страна“.
