Нищо и никакви двадесет километра.
Но - за да спазя миналогодишната традиция, спуках цели две гуми.
От паяжина ли ги правят, нямам никаква представа, но изобщо не държат.
Като оставим обаче това настрани, денят мина почти идеално, имаше – вярно – едно голямо нанагорнище, но след това – препускам надолу и си пея: „Юрий Гагарин, как си летял, бързо ли хвърка корабът бял?.." (нищо по-свястно не ми дойде за бързо каране в онзи момент).
Минах през едно село, което явно е пълно с левскари, личи им по моста.
А другата страна на моста свидетелства, че освен левскари тези от Дончовци са и истински българи.
Тук пък е друго село, което с името си много добре отговаря на възможността там да бъдат заселени всички министри и депутати.
В Жълтеш пък направих малка почивка.
В Габрово вече се помотах из центъра, направи ми впечатление, че почти нямаше хора.
След това отпраших към Етъра.
Повече снимки – във Фейса, когато се прибера.
Днес пътувам за Дряново…