И тук – половината път изкачване, за да дойде чак тогава мечтаното спускане.
Правя чести, но кратки почивки, защото духа отвратително студен вятър, от който чак козината ми настръхва.
За първи път минах с колелото през тунел.
И – на Дряновския манастир.
Тук почивам на парапета на един мост, отдолу е река Янтра.
Паметникът на поп Харитон.
В Дряново не се задържах, няма нищо чак толкова интересно за гледане, чакам на гарата влака за Бяла.
От Бяла да село (8 километра) също въртях педалите, но там няма нищо за снимане и за разправяне, освен че спуках и сменях гума в Ценово, а от Ценово до Пиперково духна такъв силен насрещен вятър, че ми стопи лагерите…
