Превод от руски: Павел Николов (заглавието е на преводача)
Предисторията на автомобила Фолксваген Бръмбар не е толкова широко известна. Хитлер искал да си спечели популярност за сметка на недостижимата мечта на обикновения немец да има свой автомобил. Той обещал, че всеки немец ще може да си купи „народен автомобил“ – евтина, но издръжлива и надеждна лека кола немско производство. По-добра реклама за нацистите не можела да се измисли. Фюрерът формулирал и основните изисквания: вместимост 5 души, разход на гориво до 8 литра и максимална скорост до 100 км/ч. И най-главното цената: не повече от 1000 марки.
Разработената програма предвиждала всяка седмица всеки работник да отделя в специална сметка по 5 марки. И след 3 години и 8 месеца той ще събере 900 марки, с които ще може да си купи автомобил, наречен KdF-38 („Kraft durch Freude“ – „Сила чрез радост“).
За да се създаде завод за производството на „народния автомобил“, е организирано събиране на средства от обикновените хора. В крайна сметка 336 668 немци предават в Берлинската банка около 110 милиона райхсмарки. Но никой от немците, отделили от своите пари, така и не получил лека кола. Целият проект се оказал финансово несъстоятелен – това изглежда е било ясно от самото начало. А заводът бил преориентиран за производство на военни джипове Kübelwagen.
След войната немците дълго време съдят компанията Volkswagen, но успяват да получат само отстъпка до 600 марки за закупуването на новия автомобил VW (първите „бръмбари“ – 55 на брой - са произведени през декември 1945 година, веднага след войната – бел прев.).
