Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

Сега продължавам да публикувам съдържанието на джобното бележниче на Васил Левски.

Публикуването правя по книгата на Димитър Страшимирав „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) – използвайки неговата номерация, неговите бележки под линия и коментарите му над някои от документите, които давам в курсив.

Павел Николов

ДО ТУК: 1, 2, 3.

№ 188.

Знак. [1]

Вълни от полегати, паралелни линии свършващи конусообразно с извивка прилична на буква 3.

За писмо само така [2]

1.Стр. 40.

2.Начертан познатия знак. (Същия цитиран по-рано. Ср. Н. Б. II. Б. п. 102, № 25. Вж. факсимиле в края на тома). Над самия знак личи подпис Л ь в с к i й, но е заличен. Трудно е да се определи значението на тази бележка. Знакът може да е първообраз на оня белег, който знаем като определен за кореспонденция в Букурещ между Левски и Ц. к., додето Апостолът се мае там. Или самата бележка е поспешна и тогаз требва да има по-друго значение. В такъв случай белегът се задържа от Левски за употребление и в вътрешността на България, но само за писма пак за служба по делото, но един вид частни, дето няма да се постави комитетския печат, нито ще носят познатия псевдоним на Апостола.

№ 189.

Лозинка. [1]

Конкретно означен встъпителен разговор за опознаване с комитетски пратеник.

пък за нарочно испратен чiовек с лозинка така добр ден или добр вечер чiорбаджи. отговор: далти Господ добро, от де идиш и каква е работата! Пратеникат ще каже: ас ида от добро място, имам глас! Тогава ако е съищiят чiовек до когото е проводен ще му кажи: ако имаш глас хайдем в къщи. и сядаса вече в разговор.

1.Стр. 40. 

№ 190.

Покупки. [1]

Платно и хасе.

За Ль-кiй

такану платно лахт........7:1/2

платно асе…………......5:1/2

1.Стр. 41.

№ 191.

Сметка. [1]

Сума от две хиляди и петстотин лири по 103 гроша.

........2500

…......103

........--------

........7500

.......2500

......2500

....------------

...282500

1.Погрешно смятане: 2500 Х 103 = 257500, а не 282500.

№ 192.

Адрес. [1]

София, Самоил Юсофаче, Исак Хаин.

от София

Самоил Юсофаче. Мое

Исаак Хаин

пращанити ми

1.Стр. 42.  

№ 193.

Адрес. [1]

Трайкович Меемет ефенди Едирнели х. Мануовия хан

на Трай...

Меемет ефенди едирнели на х. Мануватъ хан.

1.Стр. 42.

№ 194.

Знак. [1]

Парола за пратеника до София да встъпи в разговор

в. Софiя.

имам дума. Знак. [2] пратеникат ще каже || пък на него отговорат || след другити думи ще повдигни и фесатси като чилиго наместя.

1.Стр. 43.

2.Думата Знак зачеркната грижливо.

№ 195.

Имена. [1]

Три имена на известни габровци

Габр. [2]

Христю Петкув Манавов

доси драганов

Колчу дравоту

1.Стр. 45. (Страница 46 е празна).

2.Габрово.

 

№ 196.

Собствен адрес. [1]

Мар. п. Луканов на дядовия Станчов хан в Ловеч. (Условно)

от Тря. [2]

Ас. Дервишооглу кърджялъ чрез Христа книговезицат Ловеч [3] пак чрез Марин Поп Луканов.

Каведжiят на Дядова Станчов хан

1.Стр. 47. (Страница 46 е празна)

2.Трявна. Зачеркнато.

3.Вместо Търново

№ 197.

Адрес. [1]

В Трявна Павли Кънюв дюлгерин (преправено) чрез Христо Никифоров (чужд на Комитета човек).

За Тряв.

За него писмо, Павли Кънюв дюлгар чрез Христя Никифоров.

1.Стр. 48

№ 198.

Имена. [1]

Две имена без означение отгде са и във връзка с що. Навярно лица, които Левски има предвид за работа.

Теохаров

Васил Петров.

1.Стр. 49.

(Следва)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Ще разгледаме живота на Исус, както го описват каноничните Евангелия. Това не означава, че след това няма да използваме други, възмутителни от гледна точка на ортодоксите, източници.

Но сега–засега ще се заемем с някои базови параметри, които съществуват пряко в каноничните Евангелия. Даже фанатично вярващият християнин не ще може да се усъмни в тези събития. Нещо повече – той е длъжен да смята тяхното описание за напълно истинско и боговдъхновено.

И четирите канонични Евангелия съобщават, че Исус Христос е имал някакъв предшественик, когото те наричат Йоан Предтеча.

За всичките четири евангелия е много важно да подчертаят, че Йоан е кръстил Исус. Той е играел някаква важна роля в движението, създало Исус.

Марк описва Йоан като мирен пророк, извънредно уважаван от цар Ирод Антипа. „Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше“ (Марк, 6:20).

Неговата смърт, според Марк, била предизвикана изключително от една интрига на Иродиада, съпругата на Ирод Антипа, която по-рано била омъжена за брат му. Йоан критикувал остро този брак и вбесената Иродиада с помощта на известната танцова интрига измолила от Ирод главата му. Иначе казано, Марк твърди, че причина за наредената от Ирод екзекуция на почитания и влиятелен пророк били изключително частни и семейни разногласия.

Но проповедите на Йоан изглеждат доста войнствени.

„Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, който идва след мен, е по-силен от мен, и на Него не съм достоен да поднеса сандалите. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“ (Матей, 3:11-12).

Те напомнят удивително кумранските текстове.

Нещо повече, те едно към едно напомнят програмното обещание на върналия се от небесата пророк Енох: „Като слама в огън ще изгорят те пред лицето на праведните“ (1 Енох, 8:27).

Това поразително сходство ни кара да се усъмним в това, че единствената причина за враждата между Йоан Кръстител и Антипа е било някакво разногласие по семеен въпрос.

Освен това една от главните кумрански брачни забрани била забраната за женитба с племенница и с жена на брат. Това са именно тези брачни съюзи, които увличали династията на Ирод, и подобна забрана била типичен миленаристки начин за политическа критика под формата на религиозни запрещения.

Всичките четири Евангелия представят учението на Йоан Кръстител така: „Глас на викащия в пустинята: пригответе път за Господа, прави направете пътеките за Него“ (Марк, 1:3; Матей, 3:3; Лука, 3:4; Йоан, 1:23).

Това е пряк цитат от Исая (Исая, 40:3) и едновременно с това едно от ключовите изречения в мирогледа на кумранците [1].

В „Серех а яхад“ това изречение изглежда така: „Прокарайте път в пустинята, изравнете в степта гладък Път за нашия Бог“ (1QS VIII:14). Самите кумранци наричали себе си, освен всякак иначе, избраници на Пътя (1QS IX:18).

Те живеят според „съвършенството на Пътя“ (1QS I:13) и се учат да следват „Пътя на праведноста“ (1QS IV:2), техният съвет е „съвет на вървящите по съвършения Път“ (1QS VIII:21).

Точно така - Съвършени в Пътя - се наричат в кумранския текст „Хабакук Пешер“ последователите на Учителя по Праведност. В „Дамаския документ“ избраните „търсели Пътя“ двадесет години, докато Господ не им изпратил Учителя по Праведност да ги наставлява „за Пътя на сърцето му“ [2]. Предатели са тези, които „са се отклонили от Пътя“ [3]. Господ „не спасява тези, които не следват съвършенството на неговия Път“ (4Q266 fr. 5).

Тези познати думи - следващи Пътя - продължават да се използват като самоназвание на християните и в Новия завет. В „Деяния на апостолите“ това, което наричаме днес „християнство“, се нарича директно „Път“. „По това време се повдигна голямо размирие срещу Пътя (περι της οδοῦ)“ (Деяния, 19:23). „Път“ нарича християнството и Павел (Деяния, 24:14). В „Деянията“ се твърди, че до приемането на християнството Павел гонел „до смърт Следващите Пътя“ (οδον)» (Деяния, 22:4) и поискал от първосвещеника писма до синагогите, за да „намери Следващите Пътя“ (Деяния, 9:2). Даже за прокуратора Феликс в „Деянията“ се казва, че бил „осведомен за Пътя“ (Деян. 24:22). „Път“ се нарича учението на Исус в гностичните „Деяния на Андрей“ [4].

Иначе казано, изразът „пригответе път за Господа, прави направете пътеките за Него“, с който започва Евангелието от Марк, бил един от ключовите идентификационни сигнали на зилотите, а названието „Следващите Пътя“ било едно от техните самоназвания. Това самоназвание е самоназвание и на ранните последователи на Исус, които Павел гонел [5].

За по-нататъшните християни фразата „пригответе пътя за Господа“ изгубила своята идентификационна съставка, но през 70 година за читателите на Марк тя имала същия ефект, какъвто за днешния читател имат фразите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, „Аллаху акбар“ или „Хайл Хитлер“ – те веднага маркират произнасящия ги като носител на напълно определена идеология. Изразът „Пригответе Пътя за Господа“ бил подобен транспондерен сигнал „свой-чужд“.

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisenman. James brother of Jesus, p. 46.

2. The Damascus Document, 1, 7 в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha, Oxford: Clarendon Press, 1913, p. 799–834.

3. The Damascus Document, 1, 8 — там же.

4. The Acts of Andrew, 22; в: M. R. James. The Apocryphal New Testament, Oxford: Clarendon Press, 1924.

5. Robert Eisenman. Указ. соч., p. 225–226.

(Следва)

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За едни той бил известен полярен изследовател и безстрашен морски офицер, а за други – истеричен неудачник и безжалостен диктатор.

Дори по лицето на Александр Колчак се четяло нещо трагично. “Познавах борбата, но не познавах щастието от победата” – казал той преди смъртта си. В действителност имало победи, но някакви странни – водещи в крана сметка до поражение и трагичен финал.

В ТЪРСЕНЕ НА ЗЕМЯТА НА САННИКОВ

Адмирал Колчак бил военен човек до мозъка на костите. Но в началото се прославил на съвсем мирно поприще като полярен изследовател.

През 1900 година Колчак заминал да търси легендарната Земя на Санников в състава на експедицията на барон Едуард Тол. Земята на Санников, разбира се, не намерили, но затова пък баронът заседнал на остров Бенет.

Участници в експедицията на Тол

На Колчак се наложило да организира втора експедиция – този път спасителна. Уви, не успели да спасят Тол. Колчак само констатирал, че баронът е загинал.

Ето я тази борба без победи. Колчак проявил героизъм, направил редица ценни открития, получил най-голямата награда на Руското географско дружество. Но в общи линии двете експедиции се оказали неуспешни: не открили Земята на Санников, не спасили барон Тол.

През 1909 година Колчак се отправил на трета експедиция, планът за която разработил лично. Ледоразбивачите „Вайгач“ и „Таймир“ трябвало да преминат през Северния морски път от Тихия океан в Атлантическия. И преминали. И открили Земята на император Николай II. Но това се случило по-късно и без участието на Колчак. Той подготвил всичко, славата обаче споходила не него, а неговия приятел Борис Вилкицкий.

Колчак на зимен лагер край полуостров Таймир, 1900−1901 г.

ГЕРОЯТ ОТ ПОРТ АРТУР

След втората експедиция Колчак заминал за Порт Артур: започнала Руско-японската война и той, морски офицер, не можел да остане настрани. Командвал миноносец, след това сухопътна артилерийска батарея. Подкосила го болест – ставен ревматизъм, следствие от дългия престой на север. Но Колчак останал до последно в строя. Получил златна сабя за храброст. Към него не може да има никакви претенции, но общата равносметка е предаването на Порт Артур и японски плен. Отново борба без победи.

Войната свършила. Русия трябвало да възстановява флота си, про това на практика от нулата. Значителна роля в случая изиграла една група млади офицери, ръководени от Колчак. Удивително нещо: високопоставеното началство слушало съветите някакви си млади офицери. По тяхно настояване бил създаден Морски генерален щаб, те разработвали и корабостроителни програми.

Последни дни от отбраната на Порт Артур

Колчак имал сложен характер – рязък и безкомпромисен. Два пъти постъпвал на служба в Морския генерален щаб и два пъти напускал, след като не споделял мнението на началството. Първата световна война посрещнал в Балтийсикя флот.

ОТ БАЛТИКА НА ЧЕРНО МОРЕ

„Началото на войната беше един от най-щастливите и най-хубавите дни в моята служба“ – казвал Александр Василевич. Можем да се съмняваме, че войната е чак такова щастливо събитие, но същността е разбираема: Колчак се оказал в своята стихия.

Смущавало го само това, че върховното командване предвиждало за флота строго спомагателна, чисто отбранителна роля. За големи сражения в открито море трябвало да се забрави и да се започне преди всичко изграждането на минни заграждения.

В Балтийския флот Колчак достигнал до длъжността командир на Минната дивизия. Тази длъжност му била напълно достатъчна, но през юни 1916 година, след като получил съвсем наскоро званието контраадмирал, бил произведен във вицеадмирал и назначен за командир на Черноморския флот.

Това назначение било толкова неочаквано, че е трудно да бъде обяснено. Ното заради възрастта си, нито заради опит в командването на сериозно съединение Колчак не можел да претендира за този пост.

Въпреки това бил назначен. И Колчак се проявил в най-добра си светлина. Към края на 1916 година турско-немският надводен флот бил изтласкан от Черно море и затворен в Босфора.

Но пред Колчак стояла и друга задача – да подготви операция за десант и завземане на Черноморските проливи. Цел, да кажем направо, грандиозна. Защото да се овладеят проливите била мечтата на всички тогавашни патриоти.

Босфорската операция можела да стане най-значимото дело в живота на адмирал Колчак. Но не станала, попречила революцията. Само заради това той имал право искрено да я мрази.

САБЯТА В МОРЕТО

Февруарската революция е наречена съвсем неоснователно безкръвна. Достатъчно е да си спомним Балтийския флот, където били убити десетки офицери, включително и командирът на флота адмирал Адриан Непенин.

В Черноморския флот не станало нищо подобно. Колчак веднага осъществил връзка с революционните организации – съветите и комитетите. Но един човек не може да противостои на всеобщата разруха. Авторитетът на Колчак стигнал за два месеца и половина. А в средата на май Севастополският съвет арестувал самолично генерал-интенданта, когото обвинили в разхищения. Колчак подал оставка.

Колчак – командир на Черноморския флот, януари 1917 г.

По същото време към Черно море наминал военноморският министър Арександр Керенский. Уговорил съвета да пусне генерала, а Колчак – да остане на поста си. И си отишъл. И всичко, разбира се, продължило по старому.

Съветът измислил, че офицерите планират контрареволюция. И наредил да разоръжат всички офицери. Колчак направил красив жест: хвърлил в морето златната сабя, получена в Порт Артур. След което сдал командването и заминал за Петроград да се отчита пред Временното правителство.

СКИТАНИЯ ПО СВЕТА

В столицата бившият командир на Черноморския флот се оказал в центъра на вниманието. Американската военна мисия го поканила в Америка. Там готвели своя операция за завземане на проливите и Колчак им бил необходим като консултант.

От друга страна, в Петроград се появили офицерски организации, кроящи планове за установяване на военна диктатура. Те ухажвали всячески Колчак и даже му подарили нова сабя вместо хвърлената в морето. Но в края на краищата набелязали друг кандидат за диктатор – генерал Лавр Корнилов. А Колчак заминал за Америка. И започнали неговите странствания.

Оказало се, че в Америка Колчак не е нужен на никого. Той се върнал в Русия, но научил за Октомврийския преврат. В болшевишка Русия нямало какво да прави. Той искал да воюва с немците и пожелал да служи в британската армия. Изпратили го на Месопотамския фронт.

Колчак в униформа на КИЖЛ, 1917 г.

По пътя Колчак получил друго предложение: да оглави руските войски на Китайско-източната железопътна линия (КИЖЛ). Той заминал за КИЖЛ, но там царяла такава бъркотия, че бързо се прехвърлил в Япония. Оттам се върнал отново в Русия. Колчак искал да се промъкне на юг, при Доброволческата армия. Адмиралът стигнал до Омск и неочаквано станал… министър. Но тук е необходимо малко отстъпление.

ПРЕВРАТЪТ В ОМСК

През май 1918 година болшевиките провокирали метеж в Чехословашкия корпус. Чехите свалили съветската власт на огромна територия – покрай железопътната линия от Волга до Владивосток. Там се образували почти двадесет правителства, водеща роля в които играели есерите.

През есента тези правителства били обединени някак си в Директория, намираща се отначало в Уфа, а след това в Омск. Тя се ръководела от есера Николай Авксентев. Директорита предложила на Колчак поста военноморски министър. За негова беда. Директорията, както някога Временното правителство, не се харесвала на никого – нито на левите, нито на десните. Офицерите и казаците мислели за диктатура. И в нощта на 18 ноември малък казашки отряд арестувал Авксентев и другите есери, влизащи в състава на правителството. Направо казано, извършен бил държавен преврат. Колчак не участвал в него, но именно той получил властта. Станал Върховен управител на Русия.

Колчак веднага заявил: „Няма да тръгна нито по пътя на реакцията, нито по гибелния път на партийността. За главна цел си поставям създаване на боеспособна армия, победа над болшевиките и установяване на законност и ред, за да може народът да избере безпрепятствено начин на управление, какъв той желае, и да осъществи великите идеи на свободата, провъзгласени днес по целия свят“.

За в бъдеще Върховният управител обещал да свика Национално събрание. А на първо време била установена обикновена военна диктатура. Едва ли при тези условия можело да бъде иначе.

“НАОКОЛО ИМА ИЛИ КРАДЦИ, ИЛИ СТРАХЛИВЦИ“

На фронта основните събития се случили от март до юли 1919 година. През март започнало настъпление към Волга. Отначало то било успешно. Но червените прехвърлили основни сили на Източния фронт, като получили там огромно предимство и в хора, и във военна техника. През май те започнали контранастъпление. Колчак оставил Поволжието и изпуснал стратегическата инициатива.

През август армията на Колчак напуснала Урал, но успяла да се задържи за два месеца в района на Тобол. През октомври обаче защитата останала без дъх и червените пробили фронта край Петропавловск. През ноември колчаковците напуснали Омск. Започнала агонията.

Колчак и преди бил нервен човек. Сега изблиците му на гняв станали редовни и довеждали подчинените му до ужас. Той ги замерял с чаши и мастилници. Разговаряйки, режел с нож подлакътника на креслото.

Върховният управител разбирал, че е претърпял поражение. Този път – главното в живота му. „Нещата не опират до законите, а до хората – казвал той съкрушено. – Всичко гние. Поразен съм колко всичко се е разкапало. Какво може да направи човек, ако наоколо му има или крадци, или страхливци, или невежи!“

Последната снимка на Колчак. 1920 г.

Разбира се, Колчак опростявал. Нещата опирали не само до хората, макар всички да отбелязвали, че обкръжението на Върховния управител не става за нищо. „Тук няма нито един, на когото бих доверил управлението и на магазин за дрънкулки“ – написал английският полковник Уърд. Ще отбележим, че полковникът не ценял много и самия Колчак.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ЧЕХИТЕ

Но основният проблем бил в това, че Колчак се оказал слаб Върховен управител. Той мразел най-много безпорядъка, но точно с него не можел да се справи. Казашките атамани и военните власти вършели по места неописуем произвол. Грабежите и насилията над местното население се превърнали в норма. Селяните отговаряли със съпротива: отначало пасивна – дезертирали, а след това и активна – въставали.

На 12 ноември влакът на Колчак излязъл от Овск и се насочил към Иркутск. Когато приближавал Иркутск, властта в града била завзета от есеро-меншевисткия „Политцентър“. А железопътната линия се контролирала от чехите. Те мислели само за това как да стигнат по-скоро до Владивосток. И предоставили Александр Колчак на новата иркутска власт в замяна на обещанието за безпрепятствено преминаване.

Есерите и меншевиките, както обикновено се случвало, отстъпили бързо властта на болшевиките. По това време до Иркутск се добрали остатъците от колчаковските войски и поискали да им върнат адмирала. В отговор на ултиматума болшевиките разстреляли оперативно Колчак.„

Спорен е въпросът дали заповедта за разстрела е идвала от Ленин. Едва ли това има голямо значение. Ясно е, че болшевиките все едно щяха да убият Колчак – малко по-рано или малко по-късно. Адмиралът избрал съзнателно своя път и го извървял до края, без да моли за милост и без да съжалява за нищо.

Остров Колчак на карта, изобразяваща южната част на Таймирсикя залив

До края на 30-те години на миналия век малък остров в Таймирсикя залив носел името на Колчак. През 1939 година по политически съображения той бил преименуван на остров Расторгуев (казак, участвал в експедицията на барон Тол). През 2005 година остров Расторгуев стана отново остров Колчак. А през 2009 година там беше поставен паметен знак.

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

Сега продължавам да публикувам съдържанието на джобното бележниче на Васил Левски.

Публикуването правя по книгата на Димитър Страшимирав „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) – използвайки неговата номерация, неговите бележки под линия и коментарите му над някои от документите, които давам в курсив.

Павел Николов

ДО ТУК: 1, 2, 3, 4.

№ 199.

Смeтки. [1]

Три смeтки: сборна сума от наличност, лично изхарчени и друг сбор от постъпления навярно за които има сведения, че ще се получат.

........235........389........525

......1050..........01........270

.........105..........63........624

........831.........-------........91

........600..........453.....--------

........297..........харч.....1420

.....2300

….---------

......5418

........453

….---------

…..4265

….ачик [2]

1.Стр. 50.

2.Турски израз, означава недостиг, но по смисъл тук трябва да се вземе за оставаща на лице сума.

№ 200.

Имена. [1]

Ръджево, Конаре, Бони, Кою.

ръжову конари || Бони,

Кою

1.Стр. 51.

№ 201.

За оръжие. [1]

Поръчка за 4 револвера от които 3 предплатени.

Прiймам за Левор. З:1/2 лири турски из || Прiймам за два Леворвера 7: Лири Ту. || Пък за един остава да го платат от после. [2] 

1.Стр. 52.

2.Цялата бележка е зачеркната.

№ 202.

Бележка. [1] 

Aнгел Кънчев. Величков хан.

белeшка от Ангела на величкоолу на ханат да го трьса.

1.Стр. 52.

№ 203.

Имена. [1]

Четири имена без място и назначение.

Власи х. Петрув

х. Калчу х. Петрув Димитръ П. Попов Нену Маринув Шипковенски

1.Стр. 52.

№ 204.

Адрес [1]

П. Никифоров. Димо Панков. Молоолу Юсимаа—псевдоним на Левски.

На П. Никифороолу на кафинету за диму Панкув [2] пък той за молоолу Юсимаа

1.Стр. 53.

2.Димо Панков е зачеркнато.

№ 205.

Адрес [1]

Псевдоним

х. Ибраимолу Мехмет Идирнели видинде [2]

1.Стр. 53.

2.Целият този псевдоним е зачеркнат.

№ 206.

Медицинска [1]

Отрова и противоотрова.

chloropor

противно

Amonia

1.Стр. 53.

№ 207.

Знак. [1]

Бистрица, прякор или закачка за знак.

бистрица: за има. има три тополи.

Народе ? ? ? ?

1.Стр. 54.

№ 208.

Адрес [1]

Цвятко Първов от Хичковци до Оряхово.

Патуваiе. близо Ора-то чяс и пол. вр-еш Цвятко Пьрв-ов от хичковци. до.

1.Стр. 55.

№ 209.

Смeтка [1]

Пари внесени от Таню Стоянов.

........162

........194:1/2

........661

......5944

....––––––––––........Таню Стоянов.

.......6961:25  

1.Стр. 55.

№ 210.

Лозинка [1]

Лозинка на Лнгел Кънчев в Пловдив.

Лози. Ан. в пл.

1.Стр. 55.

№ 211.

Адрес. [1]

Разград, Варош маале — 3. Илиев.

разград, варош маале, Зачу Илиев.

1.Стр. 56.

№ 212.

Сметка. [1]

Внесени от Левеки пари в Ловеч.

Придавам на Аалила Силевли пари гр. ....... 2443:1/2

1.Стр. 57.

№ 213.

Сметка [1]

Взел пари от касата в Ловеч.

от Алилаа Силевли зимам от 105 ли. тур. .......б: л.

от 101 наполеона ................................................ 8:

1.Стр. 58.

№ 214.

Смeтки. [1]

Стоян воевода от Тракия назад. Стоян и Димитър от Царацово до Карлово.

28. фев. 72

На Стоян Войвода за разноски когатогу изпратихъ от Тракiя за домаму .......гр. 42

На кираджiята дету закара Стояна и Димитра от Цара.(цово) до Карлово ...=.... 21

1.Стр. 61. Страница 59 и 60 са празни.

№ 215.

Бележка. [1]

За кореспонденция с Орхание.

За Сюлюманооглу Даудовата поща

1.Стр. 62.

№ 216.

Разход. [1]

За донесени закони.

1872 Jя. 30. кога доде пощата с законити от . . . (зачеркнато) докараха я два коня., беха трима души додохим за разноски .….... 162

1.Стр. 62.

№ 217.

Разход. [1]

За В. Йонков.

24. Мар. 1872 на В. Jон. .….... 104

1.Стр. 62.

№ 218.

Сметка. [1]

Димитър му става помощник в работата. Закаран кон въ Троян. Докаран ат в Ловеч и писма занесени в Плeвенъ. От Тракия със Стоян за Тетевен.

1872 Jя. от 16 влиза Димитр в работа || от Сюл. .Дау. оставямго за другар при мене

Негови разноски

17. Jя. кога закара конят в Троян .………….............   .. 20:20

21: Jя. за харч да остави на къщата си .….................... 120

24. Jaн. кога доноси писма на Плевен и да докара

.…....хатат в Ло. [1] минц .….......................................  54

5. фев. за капакiй царвули .…......................................... 18 .….......................................................................

                                                                                       .–––––– .…..................................................................................

                                                                                         212:20

6. фев. Пращамгу в селото му да си промени тес-

.…....керето, и да земе iоще един другар да-

.…....вамму за разноски

6. фев. даватмуса. .…..........                                .......гр. 64

28. февр. когаги испратих със Стоян войвода от

.…....Тракiя за Те. и пр. .…........................................ . 105

.….................................................................................---------

.….................................................................................. 383:20

1.Стр. 64. Страница 63 е празна.

№ 219.

Особна мисия. [1]

Ангел Кънчев се определя за Разградско.

На 1872 Jян. 22 с Припоръчка от Ц. К. испраща са А. К. за разград и около да състави Ч. К. || даватму са и печятни белети (расписки от Ц. К. съ печята) които ще дава срещу дадените му пари от Ч. К-ти и от други чясни лица, за в Ц. К. броят на расписките комитетски е от пьрвiй до осмiй, а на чясните от, пьрвiй до двадесятiй. Даватмуса и 3. печятни писма, два Бъл. гласа, и две прокла.

1.Стр. 65.

№ 220.

Мисия [1]

Сава Младенов и Васил Йонков се изпращат да заобиколят наколко града по комитетска работа. Размер на разхода.

На С. и В. сметка

1872 Jян. 17.

Съ припоръка испровождам С. М. и В. Jон. [2] по няколко градове с мисiя да земат сметка де квотосам наредил т. е. де в какво са е напреднало а в какво не. давам иим ас за [3] разноски от Лир. Тур. .….... 104: .…....гр. 624

1.Стр. 66.

2.Сава Младенов от Тетевен и Васил Йонков от Гложене.

3.за – прибавено после над реда.

№ 221.

Сметка. [1]

За С. Младенов и В. Йонков. Лира английска и два ямурлука сливенски внасят от местата, дето са били пратени.

Jя. 16: Саву м. [2] за

тиджярет кiядъ [3] .….... 31

12. фев. на С. две лири турски гр. .….... 210

13. фев. давам на В. Jo. от печатнити расписки 2 от брой 14 до 20.

С. М. и В. Jo. от припоръчянити им, места вносят 3 л. т. и 1, ингилишка л. и два юмурлука сливненски.

1.Стр. 66.

2.Писано почти цялото име: Саву Младено и после заличено до инициала.

3.Документ за занятие и печалби.

№ 222.

Сметка. [1]

За Д. Общи. Забравил за какво похарчил дадената му сума.

1871

Димитрова сметка

от 1. ви Дек. до Jян. 10-iй даденимуса 291 || за тiя пари му исках смeтка, а той каза чи забравил за де какво е дал нито е писал.

1.Стр. 67.

(Следва)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС

Исус в Новия завет проповядва постоянно Царството божие. Основното му послание се състои в това, че Царството божие ще настане всеки момент. „Времето се изпълни и Божието царство наближи“ (Марк, 1:15; Лука, 1:15).

На пръв поглед можем да решим, че словосъчетанието „Царство божие“ е лично ноу-хау на Исус Христос. И наистина, словосъчетанието „Царство божие“ липсва в Стария завет. Можете да прочетете цялата Тора и всичките Пророци, но нито в един ред няма да намерите словосъчетание „Царство божие“.

Но си струва да напомним, че Тората и Пророците са написани на староеврейски език. Този език през I в. вече не се използвал. Както вече казахме, по това време евреите били всъщност двуезичен народ. Евреите, живеещи по бившите територии на царствата на Селевкидите и Птоломеите, говорели гръцки език, който се превърнал в lingua francaза елинистичния Близък Изток.

Евреите, живеещи на територията на Палестина и Месопотамия, говорели арамейски език – официалния език на о бозе почившото Вавилонско царство и втора lingua francaна Изтока. Арамейският език бил близък родственик на древноеврейския, но към началото на I век двата езика все пак се различавали, като руския и украинския.

Говорещите гръцки език евреи използвали за богослуженията и церемониите Септуагинта – превод на Библията на гръцки език, осъществен още през III в. пр. н. е.

Що се отнася до евреите в Палестина, те използвали т. н. таргуми. Таргумите се четели по време на богослуженията след древноеврейския текст и съдържали преводи на този текст на арамейски език плюс тълкувания. Първоначално се смятало, че тартумите трябва да бъдат изключително устни, но в края на краищата таргумите през I в. също били записани.

Таргумите не били просто преводи на Библията. Те били теологично подковани преводи, осъществени от хора, които били носители на много по-прогресивна теология от тази, която предлагали авторите на Тората. Затова авторите на таргумите, за да не смущават паството, внасяли в преводите на Библията сериозни, а понякога и радикални промени.

Например авторите на таргумите се срещнали със сериозен теологичен проблем. Те смятали своя Бог за Всевишен, Трансцедентален и Непознаваем. Този Бог не можел да бъде видян. Той даже бил непостижим. Да види бога за смъртния означавало да умре и това се споменавало много пъти в Тората.

Но в същата Тора се срещал и друг бог. Той трудно можел да бъде наречен трансцедентален. Този бог лично се разхождал из Рая (Битие, 3:8), лично затворил вратата на Ноевия ковчег (Битие, 7:16), лично се борил при речния брод с Исаак (Битие, 32:24) и даже лично ял шишчета под Мамврийския дъб с Авраам (Битие,18:7). При което Авраам изобщо не пострадал от тази съвместна трапеза.

От гледна точка на съвременната библеистика това е напълно обяснимо: просто в Тората са обединени заедно редица текстове, някои от които описват Бога на Израил като трансцедентално същество, а други запазват чертите му на обичайно антропоморфно божество. Но евреите през I в. не били учени-библеисти. За тях не само всяка дума, но и всяка буква от Тората била свещена.

Назрявал теологичен скандал с грандиозни размери: получавало се така, че в Тората има не един бог, а цели два! Авторите на таргумите заобиколили този скандал по много прост начин. При всички случаи, когато Бог започвал да прави нещо недопустимо антропоморфно: да яде агнешко или да се боксира при речния брод с Исаак, те превеждали оригинала със словосъчетанието „Сила божия“, „Слава божия“ или, което било много популярно, „Слово божие“.

На гръцки език думата „слово“ звучала като Логос, а на арамейски език тя било Мемра. Именно Словото божие, Мемрата, според авторите на палестинските таргуми от I в., разговаряло от горящия храст с Мойсей и се явило на Авраам под Мамврийския дъб.

Същото е и с Царството божие. При всичките случаи, когато Пророците говорели на древноеврейски език за установяване на Божия властна земята, арамейските таргуми, чувствителни към въпроса за физическото царстване на трансцеденталното Начало, говорели за установяване на Божие царствона земята [1].

Например пророчеството на Второисая, преведено точно от древноеврейски език, гласи: „Господ на Войскитеще се възцари на планината Синай“ (Исая, 24:23).

Арамейските таргуми го превеждат така: „Царството божие ще бъде явено на хълма Сион” (Арам. Исая, 24:23) [2].

„Кажи на Юдовите градове: ето вашия Бог!“ (Исая, 40:9) – четем в оригинала. „Кажи на Юдовите градове: Божието царство се яви” (Арам. Исая, 40:9) – четем в арамейския таргум. „Възцари се твоят Бог!“ (Исая, 52:7) – това е древноеврейският текст. „Яви се Божието царство” – арамейският превод.

„И избавители ще възлязат на хълма Сион, за да съдят Исавовия хълм; и царството ще бъде на Господа“ (Авдий, 1:21) – това е текстът от книгата на малкия пророк Авдий. „И ще дойдат избавители на хълма Сион, за да съдят хълма на Исав, и ще бъде явено Божието царство на всички жители на земята (Арам. Авдий, 1:21) [3].

„И Господ ще бъде Цар над цялата земя“ (Захария, 14:9). И Божието царство ще бъде явено на всички жители на земята (Арам. Захария, 14:9).

„Злата участ дойде върху тебе, жителю на земята!“ (Езекил, 7:7). „Явено ти е Царството, жителю на земята“ (Арам. Езекил, 7:7). „Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът разцъфна, гордостта поникна!“ (Езекил, 7:10). „Ето го денят на възмездието! Ето го иде! Явено е Царството!Жезълът на владетеля разцъфна, нещастието се разрасна (Арам. Езекил, 7:10) [4].

„И Господ ще царува над тях на хълма Сион отсега и до века. И ти, крепост на стадото, укрепление на сионската дъщеря, до тебе ще достигне и ще дойде предишното владичество - царството на ерусалимската дъщеря“ – пророчества Михей (Михей, 4:7–8). „И Божието царство ще им бъде явенона хълма Сион отсега и до века. А ти, Месия на Израил, който беше скрит заради греховете на сионската община, ще дойде царството при тебе и ще се върне предишното владичество на господстващата ерусалимска община“ (Арам. Михей, 4:7–8).

Иначе казано, „Царството божие“ било за слушателите на Исус толкова добре познат термин, колкото „диктатурата на пролетариата“ за болшевиките в Съветска Русия. Това бил технически термин, означаващ строго определено нещо: тотален космическо-политически преврат, в хода на който Господ на Славата – или неговият аватар – започвал да властва физически над света, който е преобразил. Този преврат носел изобилие за света, безсмъртие за праведниците и геена огнена за техните врагове.

„Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона Господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господаря на светостта и славата, вечният Цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта Земята (Енох, 5:28).

Първият човек, който обърнал внимание на този първоначално материален характер на Божието царство, бил Херман Самуил Раймарус. Реймарус забелязал, че когато Исус праща своите ученици в Галилея да проповядват Божието царство, никъде не обяснява какво е Божие царство. Това означава, заявява Раймарус още през XVIII в., че неговите ученици и самият той разбират Царството божие точна така, както го разбират всички юдеи около тях. А всички юдеи около тях разбирали под Царство божие това, което разбира ИДИЛ под световен халифат.

„Целта му сигурно е била да настрои евреите към очакване на бързо светско избавление, защото използвал пратеници, които не са знаели никаква друга вяра, и затова не са можели да проповядват нищо друго“ – пише Раймарус [5]. Тази бележка била още по-забележителна поради факта, че Реймарус не е чел евреиските таргуми от I век.

И наистина – учениците на Исус не се съмнявали, че идването на Исус е началото на Божието царство, иначе казано – на физическото идване в света на Господа на Славата, на Великия Цар.

„Защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви“ (Лука, 19:11). Идването на Исус било „връщане на Царството на Израил“ (Деяния, 1:6). Учениците на Исус се надявали, че „той е този, който трябва да избави Израел“ (Лука, 24:21).

Исус всячески поддържал в тях тази увереност.

„Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила“ (Марк, 9:1). „Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“ (Марк, 13:30). „Истина ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израел, преди да дойде Човешкият Син (Матей, 10:23).

Увереността на Исус в това, че той е Месията, който трябва да дойде с войска от ангели върху облаци, за да установи Божието царство, била толкова голяма, че, вързан, унизен и арестуван, той повторил това твърдение в лицето на първосвещеника Каяфа.

Отговаряйки на въпроса на Каяфа „Ти ли си Месията?", Исус цитирал дословно „Свитъка за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци“ (Марк, 14:62).

Отговорът на Исус бил забележителен с това, че не бил предназначен за читателите, за потомството; той бил предназначен за първосвещеника Каяфа и за Синедриона. Те, още докато са живи, трябвало да видят Исус, идващ, подобно на Господ, върху облаците: „Наклони небесата и слезе“ (2 Царе, 22:10). Каяфа трябвало да легне в праха в подножието на трона на Месията, установен там от дланите на Бога.

Ако съдим по този отговор, Исус все още не знаел, че Божието царство не е от този свят, че то се намира вътре в нас.

БЕЛЕЖКИ

1. From Jesus to Church, ch. 2; в: George R. Beasley-Murray. Jesus and the Kingdom of God, Grand Rapids, Eerdmans, p. 3–51; Bruce D. Chilton. The Kingdom of God in Recent Discussion; в: Chilton and Evans. Studying the Historical Jesus, p. 255–280; Rudolf Schnackenburg. Gottes Herrschaft und Reich, Eine Biblische-Theologische Studie, 1959.

2. Bruce D. Chilton. The Isaiah Targum, Arbib11 Wilmington DE, Michael Glazier, 1987.

3. Kevin J. Cathcart, Robin J. Gordon. The Targum of the Minor Prophets, Arbib14 Wilmington DE, Michael Glazier, 1987, pp. 102, 120, 224.

4. Samson H. Levey. The Targum of Ezekiel, Arbib13 Wilmington DE, Michael Glazier, 1987, p. 32.

5. Hermann Samuel Reimarus. Fragments from Reimarus: Consisting of Brief Critical Remarks on the Object of Jesus, Williams and Norgate, London, 1879 p. 12.

(Следва)

Алън Лойд Ходжкин (Alan Lloyd Hodgkin)

5 февруари 1914 г. - 20 декември 2098 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (Андрю Хъксли и Джон Екълс)

(За откритията му, свързани с йонните механизми, участващи във възбуждането и задържането в периферните и централните части на мембраната на нервните клетки.)

Английският биофизик Алън Лойд Ходжкин е роден в Банбъри (Оксфордшир). След смъртта на баща му Джордж Л. Ходжкин в Багдад по време на Първата световна война Ходжкин и по-малките им братя-близнаци се възпитават от майка им Мери (Уилсън) Ходжкин. Алън ходи на училище в Малвърн и Холт до постъпването си през 1932 г. в колежа „Тринити“ към Кеймбриджкия университет. От ранна възраст го увлича историята на естествознанието, особено орнитологията, но в Кеймбридж Ходжкин започва да се интересува от физиологията, особено от деленето на нервните клетки.

Електрическият произход на нервните импулси е установен при експериментите на Луиджи Галвани в края на XVIII в. В началото на ХХ в. в Германия физиологът Юлиус Бернщайн предполага, че нестимулираните нервни клетки са галванични елементи с потенциал на покой (разликата между електрическите потенциали между външната и вътрешната повърхност на клетките е в покой), което се определя от нееднаквото разпределение на йоните (заредените частици) в мембраната. Бернщайн изказва хипотезата, че нервният импулс е потенциал на действие – като проницаемостта на мембраната временно се променя – и йоните от двете страни осъществяват връзка помежду си и неутрализират потенциала на покой; когато мембраната възстановява изходното си състояние, се възстановява и изходният потенциал на покой. „Централен момент в теорията – казва по-късно Ходжкин – е това, че разпространението на импюлса от една точка до друга се осъществява с помощта на електрически токове, които текат между областите, намиращи се в покой, и активните области. Потенциалът на действие не е просто електрическа следа на импулса, а причина за неговото разпространение“.

По време на обучението в „Тринити“ Ходжкин се занимава с предварителни изследвания на електрическите свойства на нервите. Един от неговите учители, физиологът Едгар Д. Ейдриън, му предлага да използва относително големите и здрави аксони (нервни влакна) на морския рак Carcinus maenas. Ходжкин следва този съвет и открива, че единичните влакна могат да се изолират лесно за опити. През 1936 г. той става стипендиант на колежа „Тринити“, като работи под ръководството на Арчибалд В. Хил, който изпраща копие от дисертацията му на Хърбърт Х. Гасер. Гасер кани Ходжкин през 1937-1938 г. в института „Рокфелер“ (днес – университета „Рокфелер“) в Ню Йорк. По това време Ходжкин посещава Океанографския институт в Масачузетс, където се среща с Кенет С. Коле и Н. Д. Къртис, които използват за експериментите си отделни нервни влакна, изолирани от калмари. Аксоните на калмара са най-големите от познатите по това време и достигат 1 мм в диаметър, докато аксоните на морските раци не са по-големи в диаметъра си от 0,3 мм, а аксоните на млекопитаещите имат даже по-малък диаметър. „Коле и Къртис бяха разработили метод, позволяващ да се измени електрическата проводимост на мембраната по време на протичането на импулса – пише по-късно Ходжкин – и при анализ техните експерименти доказаха, че в мембраната настъпва значително увеличаване на проводимостта, което съвпада по време с електрическите изменения“. Тези резултати предизвикват особения интерес на Ходжкин, защото свидетелстват за наличието на проницаемост на мембраната за йоните. Ако това се потвърди, може да се намери причината за потенциала на покой.

Ходжкин се връща в Кеймбридж през 1938 г. и започва да работи с Андрю Хъксли, талантлив студент последна година. Те използват методите, разработени от Ходжкин в САЩ при експериментите с аксони на Carcinus. „За наше учудване открихме, че потенциалът на действие често се оказва значително по-голям от потенциала на покой“ – съобщава по късно Ходжкин. Учените установяват, че – за разлика от предсказанията на Бернщайн - потенциалът на действие не само неутрализира (или деполяризира) потенциала на покой, но и значително го превишава.

Ходжкин и Хъсли започват да използват по-късно за експериментите си аксони от калмар, които са достатъчно големи и могат да позволят пълно вкарване на микроелектроди в техните мембрани. Тези изследвания потвърждават резултатите от опитите с аксоните на рак, като доказват, че вътрешната повърхност на мембраната на нервната клетка е заредена отрицателно по отношение на външната. Когато възниква потенциал на действие, вместо очакваната разлика в потенциалите от 60 миливолта Ходжкин и Хъксли регистрират разлика в потенциалите от 90 миливолта и повече, което показва временна поява на по-голям положителен заряд върху вътрешната повърхност на аксонната мембрана по отношение на външната.

Втората световна война спъва Ходжкин да завърши своите изследвания. През по-голямата част от военните години той работи за радиолокационните системи на ВВС.

Като се връща в Кеймбридж след войната, Ходжкин работи във физиологическата лаборатория и през 1954 г. той и Хъксли публикуват резултатите от своята предвоенна работа. Техните разработки за йонните механизми в живите организми привличат вниманието на други кеймбриджки учени и скоро е сформирала малка група за продължаване на изследванията в това направление. Ейдриън ги подкрепя, като намалява педагогическия им товар и осигурява субсидия от фонда „Рокфелер“.

Потенциалът на покой възниква благодарение на проницаемостта на мембраната само за някои йони, което довежда до нееднаква концентрация на различни йони от двете страни на мембраната. Концентрацията на положително заредени натриеви йони отдолу на мембранната повърхност е по-ниска в сравнение с концентрацията върху външната повърхност; за положително заредените калиеви йони положението е противоположно. Много големи органични молекули вътре в клетката са заредени отрицателно и макар че порите в мембраната позволяват на калиевите йони да се движат в двете посоки, натриевите йони и органичните йони, които са значително по-големи, не могат да минават през мембраната. В резултат от това възниква потенциал на покой, защото положително заредените калиеви йони се преместват от клетките (където се намират във висока концентрация) навън (където концентрацията им е по-ниска). Предвоенните изследвания на Ходжкин и Хъксли показват, че причина за възникването на потенциала на действие не може да бъде само преместването на калиевите йони; за да се превиши определения от калиевите йони потенциал на покой и да се предизвика потенциал на действие, е необходимо участието на друг йон и най-подходящият йон, според тях, може да бъде йонът на натрия.

Според натриевата хипотеза отначало клетъчната мембрана става по-проницателна за йоните на натрия, отколкото за йоните на калия, което се постига с отваряне на натриеви канали, или врати. Натриевите йони нахлуват в клетката, правейки вътрешната повърхност на аксонната мембрана временно положително заредена, както предполагат Ходжкин и Хъксли. Ходжкин заедно с Бърнард Кац прави първите опити за проверка на това предположение и през 1947 г. доказва, че потенциалът на действие – но не и потенциалът на покой – се променя в зависимост от концентрацията на натриевите йони в извънклетъчното пространство.

Ходжкин, Хъксли и Кац започват серия от експерименти за проверка на проницаемостта на аксонната мембрана по отношение на различните йони при различни равнища на електрическо напрежение. През 1952 г. те представят математическа теория, чиито детайли са разработени от Хъксли; в съответствие с тази теория потенциалът на действие се обяснява като придвижване на натриевите йони в клетката с последващо преместване на калиевите йони от клетката за възстановяване на потенциала на покой. През същата година Ходжкин става професор към Кралското дружество. Теорията, предложена от Ходжкин и Хъксли, предлага пълно биофизическо описание на потенциала на действие, макар че методите за изследване на молекулярните механизми на нервния импулс (мембранните структури, контролиращи преместването на йоните) стават достъпни едва през 80–те години.

От 1970 до 1981 г. Ходжкин е професор по биофизика. От 1978 г. до 1984 г. е ръководител на колежа „Тринити“. От 1966 до 1976 г. е президент на Морската биологична асоциация, а от 1959 до 1963 г. е член на Медицинското изследователско дружество.

По време на първото си посещение в САЩ ходжкин среща в института „Рокфелер“ Кей Роус, дъщеря на Пейтън Раус. Те се женят през 1944 г., когато Ходжкин отива в САЩ по военни дела. Семейството има син и три дъщери.

Освен с Нобелова награда Ходжкин е награден с Кралския медал (1958 г.) и с медала Коплина Лондонското кралско дружество (1965 г.). Притежава многобройни почетни степени, член е на Кралското дружество и на Кралската академия на науките на Дания, чуждестранен член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Националната академия на Индия, на Академията на науките на СССР и на Кралската академия на Ирландия.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/hodgkin.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Мумиите на чачапоя – цивилизация, покорена от инките през XV век – разтърсват зрителя: гримаси на ужас, неестествени пози, вдигнати в опит за защита ръце.

УЛОВЪТ НА „НЕЛЕГАЛНИТЕ АРХЕОЛОЗИ“

„Безмълвният“ вик на мумия от цивилизацията чачапоя направил неизгладимо впечатление на Едвард Мунк. Според една от версиите именно този артефакт вдъхновил художника да създаде най-известната си картина. Отчаяние и безмерна тревога – художникът живеел във властта на страховете и се лекувал в психиатрична клиника. Викащата човешка фигура Мунк рисувал отново и отново. Изследователите предполагат, че е видял перуанската мумия по време на Световното изложение през 1889 година в Париж. Как се е озовала там?

Мумията принадлежала на чачапоя – така се наричала древната цивилизация, съществуваща в Перу до средата на XV век и покорена от инките. Испанският свещеник и географ Педро Сиеза де Леон обръща внимание на необикновената външност на чачапойците: „Това са най-светлокожите и най-красивите от всички индианци, които съм виждал. Жените им са така прекрасни, че инките са взели много от тях за жени“. Чачапойците живеели високо в планините, заради което инките ги нарекли „облачни вóйни“, и обработвали земята върху стъпаловидни тераси. Първите им постройки са от IX век. В планините на височина три хиляди метра над морското равнище се криела крепостта на чачапойците Куелап. Към нея водела тясна пътечка, оградена със стени. Представителите на древната цивилизация заемали територия с площ около тридесет хиляди квадратни километра. Да се противопоставят на стремително растящата империя на инките с редовна армия, те не можели. Чачапойците преуспели повече в обработването на земята, отколкото във военния занаят. Инките унищожавали старателно традициите, битуващи сред съседите им. Те превзели чачапойците само няколко месеца преди своето превземане от испанците. Инките се отнесли жестоко с покорения народ, а пленените млади жени принасяли в жертва на боговете. За да умилостивят боговете, те убивали и децата на подчинените племена. Преди страшния обред им давали кока и алкохол. На жертвите изтръгвали сърцата, прерязвали им гърлата, оставяли ги да умрат на студа или ги погребвали живи, поставяйки наоколо дарове за боговете. Подобни ритуали и жестоката експлоатация на чачапоя, разбира се, правели невъзможни мирните отношения с инките. Освен това, според вече утвърдената традиция, инките подложили покорените племена на насилствено преселване. Много от чачапойците застанали на страната на европейските завоеватели, предполагайки наивно, че в такъв случай ги очаква по-добра участ. Те сформирали въоръжени отряди и се борели с империята.

Представителите на древната цивилизация така и не се покорили на инките. Учените стигнали до този извод, опирайки се на ДНК анализи. „Геномите на жителите на провинция Чачапояс имат в себе си големи съставки от ДНК на древните индианци. Нещо повече, тяхната структура се отличавала радикално от структурата на гените на жителите на Централно и Южно Перу, където се е намирал центърът на империята на инките и където геномите на всички народи са били равномерно „премесени“ с техните“ – заявява за резултатите от изследванията Киара Барбиери, сътрудничка на Института за проучване на човешката история в Йена.

За запазените мумии от цивилизацията чачапоя са характерни неестествените пози. Много са замрели в позата на ембрион, прикривайки очите си с ръце, сякаш в опит да се защитят. Това навело археолозите на мисълта, че инките са изгаряли селищата на чачапоя заедно с техните жители. Вероятно същата съдба е имала и мумията, която поразила Мунк и се намира днес в парижкия Музей на човека. Тя попълнила музейната колекция в края на XIX век. От Перу я изнесъл „нелегален археолог“, чиито следи по-нататък се губят.

ЕКЗОТИКА ЗА ПАРИЖКИЯ ЕЛИТ

Артефактът направил незабравимо впечатление на представителите на творческата интелигенция. Скици на експоната, от който замръзва кръвта в жилите, направил Пол Гоген. Художникът, чиито картини днес се оценяват на няколко милиони долара, се увличал от всичко пъстро и екзотично. До седмата си годишнина той живеел със семейството си в Перу. Тропическата природа била забулена от парижката сивота и Гоген търсел вдъхновение в пътешествията. Той творял в сламени колиби и не тъгувал за плодовете на цивилизацията. Градският живот за Гоген бил лишен от всякаква прелест.

На много негови картини има тотеми и идоли. Гоген не един път заявявал, че иска да вижда „само туземци“. Перуанската мумия, символизираща първобитния ужас, поразила художника. Според една от версиите тя е намерила отражение в картината „Откъде сме дошли? Кои сме? Къде отиваме?“, в която са шифровани множество символи. Изследователите смятат, че видяното от художника е фиксирано във фигурата на старицата отляво. Образите, подобни на застиналата в ужас чачапойска мумия, привличали Гоген. Той казва: „Керамиката придава усещането за огън и затова изваяната фигура сякаш се извива в адски пламък. Мисля, че благодарение на това фигурата става по-експресивна“.

Немският режисьор Вернер Херцог, заснел повече от триста документални филма, имал намерение да снима мумията във филм на ужасите, но след това намерил подходящ експонат в Музея на мумиите в Гуанахуато. Най-ранните тамошни експонати са от 1833 година, когато в Гуанахуато свирепствала холера.

Мумиите и артефактите, намерени от учените, хвърлили светлина върху погребалните обреди на чачапоя. Чачапойците вадели вътрешностите на труповете и запълвали тяхното място с треви. Както инките, така и те оставяли тялото на мъртвия в седнало положение, обвивайки го с плат.

Перуанската мумия в Музея на човека в Париж вече дълги години остава експонат, неизменно привличащ вниманието на посетителите.

Става въпрос всъщност за малко по-свободен преразказ на "Пепеляшка"по варианта на Шарл Перо ("Cendrillon ou la Petite Pantoufle de verre"), а не на Якоб и Вилхелм Грим ("Aschenputtel"), защото в края Пепеляшка прощава на сестрите си, както е при Перо, докато братята германци не са ги удостоили с тази чест в своя вариант на популярната европейска приказка (между другото – със старогръцки корени).

Книжката обаче е интересна с друго: първата и последната ѝ страница са от хартия, но останалите са от лен.

Такава книга – ленена – не съм срещал, а предполагам и повечето от вас (ако не и всички).

Илюстрациите (този път не от Либико Марайа, с които са свикнали редица поколения деца) също са много интересни.

Ето я книжката в поредица от снимки: можете и да я гледате, можете и да я прочетете, за да си опресните английския език (тези като мене, които го знаете на равнище детски приказки):

Page 1

Page 2

Page 3

Page 4

Page 5

Page 6

Page 7

Page 8

Page 9

Page 10

Page 11

Page 12

Page 13

Page 14

Page 15

Page 16

Скоро не е имало на блога снимки с песен.

Затова днес ще има.

Снимките са на Едит Пиаф и са правени през 30-те и 40-те години на миналия век.

А песента е “Акордеонистът”, песен, която разказва тъжната история на едно “момиче, носещо радост” (“la fille de joie”, синоним на проститутка), чиито надежди са светли бъдни дни са покосени жестоко и необратимо от войната – изобщо, това е най-антивоенната песен, която познавам.

Изключителен е също така нарастващият драматизъм в песента, а финалът: “Arrêtez! Arrêtez la musique!” (“Спрете! Спрете музиката!) е направо покъртителен като артистично изпълнение.

И няма как да не е, защото все пак изпълнителката се казва Едит Пиаф, а не Лили Иванова.

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

Сега продължавам да публикувам съдържанието на джобното бележниче на Васил Левски.

Публикуването правя по книгата на Димитър Страшимирав „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) – използвайки неговата номерация, неговите бележки под линия и коментарите му над някои от документите, които давам в курсив.

Павел Николов

ДО ТУК: 1, 2, 3, 4, 5.

№ 223.

Специално назначение. [1]

Д. Общи се назначава в Орханийско. Инструкции. Дадена за разходи сума.

1872 Jян. 12

определява се Д. Общiй да обикаля местата по [2] и околностите им, за всичко по налогат им от законат (Ц. Ко.), да носи сметка отъ време на време, по предначьртанитему, за горнити места работа: де какво става и зима и дава.

испращаса с гр. 282

1.Стр. 68.

2.Писано с молив и зачеркнато после с мастило.

№ 224.

Административно-финансова бележка. [2]

От кога точно започва да води приходно-разходна книга.

1871.

от Ноемврiй 25-й захващам да вода точна сметка от дека какво зимам, и за какво ги давам.

1.Стр. 68

№ 225.

Сметка. [1]

Ангел Кънчев касиер през време на пътуване. Какви пари вземал от него; колко останали у касиера.

.………….....Зимам. .…………..... [останалити пари в него.] [2]

Месец.

.………….....на Ное. 25 от Ангела в Ло [3] коги да отиди в Влашко 235 и други по пьрви се от него || щотогу бехми нарекли касиерин, и да харчи в патуванiетони един.

1.Стр. 68.

2.Отбелязано в ъгъла на страницата срещу земаното в Лом и отделено с ъглова линия. Предназначени пари да се внесат в Ц. к., но не внесени.

3.Лом писано с молив, както целият текст на бележката, но заличено подир с мастило и оставено само „Ло"— пак с мастило. Почти всички последующи страници писани с молив, а коригирани подир с мастило.

№ 226.

Маршрут. [1]

Пътуване из Тракия заедно с Ангел Кънчев. От Ловеч и обратно през Пловдив, Сливен, Търново и пр.

По сичкити тiя места каквото сае зело и давало той е отговорен като касiерин. [2]

Патуванiетоние било из Ловеч, в троян, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдивъ, Чярпанъ, ески заара, Сливен, Тьрново, Трявна, Севлиево, и пак в Ловеч.

1.Стр. 68. Това пътуване не трябва да се смесва с другия маршрут. - Сметка отд. II № 162, стр. 262, когато Левски пътува сам.

2.Бележка с вертикални към текста редове върху свободното поле на страницата от дясно.

№ 227.

Сметка. [1]

Сметка за пътуването от по-преди.

........в растоянiето на това обикалянiе зимам.

З и м а м................................Д а в а м

...........................лллл.....От Анге.

въ пл. [2]] ........гр.........15:........давам за башлък........15

на хататъ (зоб...........................за испро [3] .................2

б. р.) в Царацову...........2:........за испр..........................3

в заара............................3: ......за ичмикъ ...................16

в трявна.......................54: .......и друго за три обяда

в Севлiев ................................и 8 кавета ...................10

.................................................и за една обувка с

.................................................подкови 31

.................................................за каяр на конят с

.................................................харч на конят и ас .....27:1/2

................................------ ........................................... ---------

Ангела .....................74............................................. 104:1/2

1.Стр. 68-69.

2.Пловдив. До края заличено съ мастило.

3.Изпроводяк. Когато гостенин отпcтува, той раздава, както е обичай, по някоя пара на децата на семейството, при което е гостувал. 

№ 228.

Сметка [1]

В Троян и Карлово. Тук е осигурена и втора къща.

в Троян за асмътъ подплата || на хатат потшив за коланити ........ 10:

в Карлово, за конят и за едене в къщътъ дето са прибирам .......... 5

защото са бедни ............................................................................... 50

и за усигоряванiе друга една къщъ годишна кирiя в Карлово .. 260:1/2

..............................................................................................…....––––––––––

..........................................................................................................440:1/2

1.Стр. 69

№ 229.

Лични и пътни. [1]

За плат. И по път за София през Ташъ-кесенъ и др. ханове.

........Приведени щото харчъ ............................................................ 440:1/2

Купих шяяк за панталони за Димитра и мене .………………....... 204

за шев ...……………………………………...........………………... 130

въ Л. [2] веднъш за ичмик ....……………………………………….. 20:1/2

и за сино и слама и пак за ичмик се в Ловеч .…………………....... 45:1/2

за кон и харч ..……………………………..……………………...... 210

в Бучукооглу на хана ...……………………………………………... 30

На васил [3] едно и друго, с трима iоше негови другари

повикани за наша работа давам му за харч ..…………………...... 210

в Софiя ..……………………………………………………………... 10

в Ташъ-Кесенъ на отвеждани и врьщани за София .…………….... 27

между София и ташъ-кесенъ на хановити ..…………………..…..... 4:30

...……………………………………………………………………––––––––

……………………………………………….………..………........ 1437:10 

1.Стр. 70.

2.Ловеч.

3.В. Йонков.

№ 230.

Отбелязан разход. [1]

Дадени за личен разход на Димитра пари.

.……………………......Приведе.

.……………………......щото харча ... 1437:10

въ те. [2] на Дими. .…………………......21

1.Стр. 71.

2.Тетевен.

(Следва)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Евангелистите са запазили за нас прозвищата на Исусовите ученици. На един от учениците на Исус казвали Симон Зилот (Лука, 6:15; Деяния, 1:13), на друг Юда Искариот, с други думи – Юда Сикарий.

Обръщайки се към Петър, Исус го нарича Симон Бариона (Βαριωνᾶ) (Матей, 16:18; Йоан,1:42), което може да означава, разбира се, „син на Йона“, но може и да означава Симон Бирйона, иначе казано – Симон Екстремист или Симон Терорист [1].

В най-старите манускрипти на Евангелието от Марк вместо името на апостол Тадей стои името Юда Зилот (Марк, 3:18) [2].

Още двама ученици, Яков и Йоан, синовете на Зеведей, носят прозвището Воанергес, което ще рече „отмъстители“ [3].

Марк бил добре осведомен за тревожните конотации на тези прозвища. В гръцкия текст той нарича Симон Зилот „Симон Кананит“, оставяйки неприятното прозвище без превод, а прозвищата на Яков и Йоан бърза да преведе като „Синове на гръмотевицата“ (Марк, 3:17–18).

Може, разбира се, да се възрази, че ако в обкръжението на Исус е имало хора с прозвище „зилот“, това не означава, че всички са били „зилоти“. За съжаление този аргумент не действа поради една много проста причина. Лесно е да забележим, че апостолите на Исус получават допълнителни прозвища, когато имат еднакви имена. Затова в обкръжението на Исус имало Юда Зилот и Юда Сикарий, Симон Зилот и Симон Терорист. Апостолите Филип и Андрей са само в един екземпляр и затова не подлежали на уточняване.

Учениците на Исус били въоръжени. „Продайте дрехата си и си купете меч“ – казва им Исус (Лука, 22:36). Те извадили мечовете в момента, когато арестуват Исус, и - което е още по-важно, от описанието на сцената на ареста се вежда, че са носели оръжието си скрито като сикариите.

Исус говори направо, че им предстои да употребят оръжието си. „От дните на Йоан Кръстител до днес Небесното царство се превзема със сила (βιάζεται) и тези, които полагат усилие (βιασται), го вземат“ (Матей, 11:12–13), - казва той.

„Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч, защото дойдох да разделя човека от баща му, дъщерята от майка ѝ и снахата от свекърва ѝ“ (Матей, 10:34-35).

Всичките тези изказвания обаче не означават, че на учениците на Исус ще им се наложи да воюват с обичайни мечове. На тяхно разположение, освен мечове, ще има и магическо оръжие за масово поразяване.

„Дойдох да хвърля огън на земята“ (Лука, 12:49) – казва Исус у Лука. Това е именно картината, която наблюдаваме в кумранските текстове; при появата на Месията планините „ще се стопят като пчелен мед от пламъка“ (1 Енох, 1:6). „В яркия му пламък всичките синове на безчестието ще бъдат погълнати“ (1QH, XIV).

БЕЛЕЖКИ

1. Robert Eisler. Jesus Messiah, p. 253.

2. S. G. F. Brandon. Jesus and the Zealots, Charles Scribner’s Sons, New York, 1967, p. 243.

3. S. G. F. Brandon. Указ. соч., p. 203.

(Следва)

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 30 януари 1703 година четиридесет и седем бивши самураи нападат имението на човек, заради когото загинал техният господар. Тази история породила много филми и текстове.

Ронините са бивши самураи, които не са могли да опазят от гибел своя покровител, сюзерен. Така станало и със самураите на господаря Асано Наганори. Той участвал в така наречения „инцидент Ако“. По време на инцидента Асано нападнал с меч Кира Йошинака в замъка Едо, но не го убил, а само го ранил. Асано бил арестуван веднага и осъден от шòгуна (Цунайоши Токугава – бел. П. Н.) да извърши ритуално самоубийство – харакири. Всичките му самураи изгубили господаря си.

Причина за постъпката на Асано били публични оскърбления и издевателства от страна на Кира, когото назначили за съветник на Асано по въпросите, свързани с подготовката на набелязано посещение на представители на японския император. Кира искал пари и подаръци за своите услуги, но получил отказ. След нападението на Асано в деня на визитата на императорските посланици Кира Йошинака не бил осъден. За ронините, останали без покровител, това станало повод за отмъщение. Те се заклели да отмъстят за смъртта със смърт, знаейки, че после ще последва смъртна присъда.

На 30 януари 1703 година настъпил денят за реализиране на плана, който бил подготвян около две години. За да не разбере никой намеренията им, бившите самураи се смесили с местните жители. Кира, който очаквал отмъщение от самураите на своя враг, в край на краищата отслабил охраната. А през това време ронините се готвели за нападението: доставяли в Едо оръжие, изучавали плана на имението и движението на Кира.

Има предположение, че властите в град Едо са получавали не един път предупреждения за готвеното нападение, но не били предприети никакви мерки за спиране на васалите. В културата на самураите отмъщението за господаря било свещен дълг, което обяснявало известната симпатия към преданите ронини.

В определения ден групата васали от четиридесет и седем души се разделила на два отряда. По сигнал, даден с барабан, те щурмували имението от две страни. Ронините търсели Кира из цялата къща, отваряли всяка стая. След като оскърбителят на техния господар бил намерен, те му отсекли главата. Освен Кира, били убити още шестнадесет души. Главата на убития Кира ронините отнесли на гроба на своя господар Асано.

За извършеното нападение и убийствата шòгунът осъдил ронините на смърт. Позволено им било да напуснат живота както подобава на истински самураи – като си направят харакири. Четиридесет и шестте предани васали (един бил изпратен като вестител за случилото се в Ако, имението на Асано Наганори, поради което не се самоубива – бел. П. Н.) били погребани до своя господар.

Тази история легнала в основата на множество произведения на изкуствата. За четиридесет и седемте ронини са снимани десетки филми, а пиесите (в театрите кабуки и бунраку – бел. П. Н.), посветени на отмъщението за господаря, и до днес са много популярни в Япония.

Добавка на Павел Николов:Историята на четиридесет и седемте ронини е по-скоро легенда, отколкото основателно документирана истина.

Ето и кадри от филма „47 ронини“ („47 Ronin“, 2013 г.) с Киану Рийвс, пълна фантасмагория и голямо разочарование за мене специално:

Джон Екълс (John Eccles)

27 януари 1903 г. – 2 май 1997 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Андрю Хъкслии Алън Ходжкин)

(За откритията му, свързани с йонните механизми, участващи във възбуждането и задържането в периферните и централните части на мембраната на нервните клетки.)

Австралийският физиолог Джон Керю Екълс е роден в Мелбърн. Майка му, Мери (Керю) Екълс, и баща му, Уилям Джеймс Екълс, са учители. Джон е по-голямото от двете деца в семейството. Три години той учи в училище в Уорнамбул (щат Виктория), а след това се връща в Мелбърн, където през 1919 г. завършва ученическите си години. След това постъпва в Мелбърнския университет, за да получи медицинско образование. Силно го привлича също така философията, особено „природата на мисленето и съзнанието и взаимната им връзка с мозъчната дейност“. Още тогава той си поставя за цел да стане сътрудник на известния неврофизиолог Чарлз Шерингтън. През 1925 г. Екълс получава диплома по медицина с отличие и званието бакалавър по медицина в Мелбърнския университет. След това продължава образованието си в колежа „Модлин“ в Оксфорд, две години по-късно получава диплома с отличие и започва да работи с Шерингтън като младши научен сътрудник.

По това време Шерингтън е вече добре познат със своите прецизни и всестранни изследвания за съвместното функциониране на мускулите и нервните структури при рефлексите. На основата на свои данни и на изследванията на основателя на невроанатомията Сантяго Рамон и Кахал той формулира понятието за синапса, иначе казано – за структурата, в която електрическият нервен импулс (потенциалът на действие) се предава от една нервна клетка (неврон) на друга. Освен това Шерингтън открива, че макар основна особеност на нервните клетки да е електрическата им възбудимост, не всички нервни клетки възбуждат другите. Оказва се, че задържането е също толкова важно свойство на нервните връзки като възбуждането. Но по това време не е известно как се разпространява възбуждането по отделните нерви и синапсите и по какво се различава задържащите импулси от възбуждащите.

Опитите, направени от Ото Льови и Хенри Дейл в края на 20-те и началото на 30-те години, свидетелстват, че нервните сигнали се предават чрез синапсите с помощта на химически медиатори (невротрансмитери) като ацетилхолина. Подобно поведение се отличава съществено от електрическото разпространение на потенциала на действие в нервите. Екълс не е съгласен с тази хипотеза. Той смята, че скоростта на предаване чрез синапсите е прекалено висока и затова подобно поведение не може да се дължи на химическа дифузия. Така че той е привърженик на електрическата хипотеза за предаване чрез синапсите.

През 1929 г. Екълс е удостоен с магистърска и докторска степен. През 1935 г. заема длъжността преподавател по физиология в колежа „Модлин“. През тези години в Европа се чувства наближаването на войната и през 1937 г. Екълс се връща в Австралия, като получава поста директор на Института по патология към болницата в Сидни. Там той създава изследователска лаборатория и скоро привлича редица известни учени, включително Бернард Кац и Стефан Кафлер.

Екълс, Кац и Кафлер изследват влиянието на химическите вещества върху предаването на възбуждането от нервните клетки към мускулните влакна (подобни изследвания, проведени от Даниел Бове, довеждат до откриването на съвременните миорелаксанти и анестетици). По-късно Екълс пише: „Данните за влиянието на антихолиностеразните средства [вещества, инхибиращи действието на определени ферменти], което се проявява в увеличаване на интензивността и продължителността на възбуждането в нервно-мускулните синапси, ме накара да направя през 1942 г. окончателното заключение, че медиатор за нервното възбуждане е ацетилхолина“. Този извод кара Екълс да се откаже от хипотезата за електрическото предаване, поне що се отнася до нервно-мускулните синапси.

След началото на Втората световна война Екълс е принуден да прекъсне своите изследвания и със задача от комисията към австралийските въоръжени сили работи от 1941 до 1943 г. над проблеми, засягащи зрението и „въздушната (морската) болест“.

През 1944 г. Екълс се мести в Нова Зеландия, където получава поста професор по физиология в медицинския колеж към университета в Отаго. Там той се запознава с Карл Попър – един от най-големите философи на ХХ в., занимаващ се с проблемите на науката. Попър смята, че главна роля в научния прогрес играе опровергаването на хипотезите. Неговите идеи въодушевяват Екълс, който е загрижен за съдбата на хипотезата за електрическото предаване чрез синапсите. Попър успява да убеди Екълс да се опита да опровергае собствената си хипотеза, като го уверява, че това няма да е по-малко важно от намирането на доводи в нейна полза.

Вдъхновен от съветите на Попър, Екълс разработва методика за дразнене и регистриране на активността на невроните в гръбначния мозък на котки. За целта тай въвежда в невроните тънки електроди. За да записва електрическата активност на няколко неврона, участващи съвместно при един или друг рефлекс, той използва специално устройство – така нареченият блок за електрическа стимулация и регистрация, разработен от Джек Кумбс, един от неговите сътрудници. Рефлекторна дъга се нарича пътят, по който преминават нервните импулси от чувствителните нервни окончания, възприемащи един или друг дразнител, през нервния център и нататък към мускула или жлезата, които отговарят на дразнението.

При състоянието на покой в нервните клетки вътрешната повърхност на мембраната има по отношение на външната повърхност отрицателен заряд от около 60 миливолта. Тази разлика в потенциалите се нарича потенциал на покой. А при възбуждане вътрешната повърхност на мембраната придобива положителен заряд по отношение на външната, след което бързо се възстановява първоначалният потенциал на покой. Това явление е открито и обяснено през 40-те и началото на 50-те години от Алън Ходжкин и Андрю Хъксли. Изследвайки синаптично свързаните помежду си неврони, Екълс доказва, че възбуждането на „дразнещия“ (пресинаптичния) неврон предизвиква в „дразнения“ (постсинаптичния) неврон възбуждащ постсинаптичен потенциал (ВПСП).

В типичните случаи на ВПСП мембранният потенциал се отклонява от равнището на покой (– 60 миливолта) до около – 50 миливолта. При това постсинаптичната клетка се доближава до такова състояние, при което възниква потенциал на действие; но потенциалът на действие се появява, когато потенциалът на постсинаптичния неврон достигне така нареченото прагово равнище (около – 40 миливолта), а един ВСПС не е достатъчен за това. Екълс и неговите сътрудници доказват, че потенциалът на действие се появява в резултат от сбора на няколко ВПСП.

При изучаването на нервните вериги Екълс открива, че някои от тези вериги не са възбуждащи, а задържащ. В тези случаи възбуждането на пресинаптичния неврон предизвиква така нареченият задържащ постсинаптичен потенциал (ЗПСП), повишаващ потенциала на покой на около 15 миливолта. През 1951 г. Екълс съобщава за своето откритие, като го нарича смъртоносен удар върху хипотезата за електрическото предаване в синапсите, защото от позициите на тази хипотеза не може да се обясни как „положителният“ потенциал на действие от пресинаптичната клетка може да се превърне в синапса на отрицателен ЗПСП в постсинаптичната клетка.

През същата година Екълс напуска Нова Зеландия, защото прекалено голямата педагогическа натовареност пречи на научните му изследвания. В продължение на една година той чете лекции в колежа „Модлин“, а след това занимава за Канбера и започва да работи в току-що създадения Австралийски национален университет. В Камбера се мести и Джек Кумбс и двамата продължават своята съвместна работа, засягаща изучаването на процесите на възбуждане и задържане. При което откриват, че разрядът на неврона зависи от аритметичната сума на възникващите в него ЗПСП и ВПСП. Освен това те доказват, че всеки неврон може да оказва или задържащо, или възбуждащо действие, но не и двете едновременно. Това означава, че невронът отделя медиатор само от един вид. По-нататък Екълс изучава движението на различните йони във възбуждащите или задържащите синапси (йоните са атоми или групи от атоми, носещи положителен или отрицателен електрически заряд).

По времето, когато получава Нобеловата награда, Екълс се заема с изучаване на дейността на малкия мозък – раздел от главния мозък, контролиращ координацията на мускулните движения. Основните клетки на малкия мозък са описани от Рамон и Кахал още в началото на века. Екълс анализира взаимните им връзки и достига до извода, че в малкия мозък задържането играе особено важна роля. Когато достига възрастта да задължително пенсиониране, Екълс напуска Австралийския национален университет, но – желаейки да продължи своите изследвания, се мести през 1966 г. в Чикаго и заема поста директор на Института за биомедицински изследвания към Американската медицинска асоциация. Заради лични и административни конфликти той е принуден да напусне през 1968 г. Чикаго и да заеме поста почетен професор по физиология и медицина в университета на щата Ню Йорк в Бъфало. Там Екълс продължава своите изследвания за дейността на малкия мозък до 1975 г., когато се пенсионира и се мести в Швейцария, където най-сетне получава възможността да се заеме с философските проблеми, които го интересуват от млади години.

През 1928 г. Екълс се жени за Айрин Франсис Милър. Семейството има четирима синове и пет дъщери. През 1968 г. съпрузите се развеждат и през същата година Екълс се жени за Хелена Таборикова, медик и учен от Чехословакия. Таборикова участва в много по-следващи изследвания на Екълс.

Екълс е чуждестранен член на Американската академия на науките и изкуствата и на Италианската национална академия на науките. Освен тона е член на Папската академия, на Американското философско дружество, на американската Национална академия на науките, на Индийската kационална академия на науките и на Белгийската кралска академия на науките. Присъдени са му Кралският медална Лондонското кралско дружество (1962 г.) и медала Котениусна Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/eccles.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотекана едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Досега съм представил следното (по реда на публикуването):

1. НОВ ВАЖЕН ДОКУМЕНТ ОКОЛО ПРЕДАВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

2. ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ РАЗПИТИТЕ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ

3. РАЗПИСКА, ДАДЕНА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ

4. СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

5. ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА" - 28 ЯНУАРИ 1871 ГОДИНА

6. ПИСМА

7. ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

8. СМЕТКИ, БЕЛЕЖКИ И ДРУГИ ОТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

Сега продължавам да публикувам съдържанието на джобното бележниче на Васил Левски.

Публикуването правя по книгата на Димитър Страшимирав „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929 г.) – използвайки неговата номерация, неговите бележки под линия и коментарите му над някои от документите, които давам в курсив.

Павел Николов

ДО ТУК: 1, 2, 3, 4, 5, 6.

№ 231.

Подробна сметка на път. [1]

Враждебна, Панега, Гложене, Червен бряг, Телиш, Плевен. Ат в София. Милостиня на сирота жена.

в София за Дими.................................................................42

в враждебна Софийско........................................................7

на Димитра кога да върниши хатат в София.................126

на Панега на ханатеееееееееееееееееееееееееееееееееее13

въ Гл. [2] два конакаеееееееееееееееееееееееееееееееее10:30'

в Червени бряк по Коледа за два вечераеееееееееееееее12:

в телишееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее3:

за хататеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее3150

на Савата [3] за харчеееееееееееееееееееееееееееееееее21

в Плевен испроводяк кафе и други дребниеееееееееееее5

за фзес за менеееееееееееееееееееееееееееееееееееееее21

по Св. васил додоха да ми Чиститат народни децаееееее8

на сирота жена при която намирам прибежище в

зъл случай пък сирота няма от деееееееееееееееееееее105

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее----------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее4982

1.Стр. 71

2.Гложене.

3.Младенов.

№ 232.

Бележка за пратеници. [1]

Троица верни хора изпратени за Влашко.

Димитър и Сава с още едиъ другар испращаме ги в Влашко с конете заедно за харчееееееее586 1/2 [2]

1.Стр. 72.

2.Тази бележка, писана с молив, е зачеркната пак с молив от Апостола. Сумата 586 1/2 е била придадена към пренесената 4982, получен сбор 5558:1/2, и после махната.

№ 233.

Сметка. [1]

Купен револвер. 7 януари в Троянския манастир. В Троян. В къщата на Христо Латинеца в Дръстени.

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееПриведе, що харчя - 4982

купих леворвер заееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее210

Jян. 7 в троен. ма. с гоидата [2] на едноееееееееееееееееееeeееееее4

каяр, и церих конят от настинка и за зъбицаеееееееееееееееееееее10

синджирлiя юлареееееееееееееееееееееееееееееееееееееееeeeеееее5

на Троян на ханеееееееееееееееееееееееееeeeеееееееееееееееееее18:20

за 4-ри гащи платно американееееееееееееееееееееeeeeeееееееее27

и шъв за гащитиееееееееееееееееееееееееeeееееееееееееееееееее24

у ристюви в дрьстини изгубих еднъ жълтица ве-

черьта на другiят ден питах намериналiе

казаха чи нинамерилиеееееееееееееееееееееееееееееeееееееееее54

ееееееееееееееееееееееееееееееееееeeeeeeeeeeeeeeeeeееееееее---------

еееееееееееееееееееееееееееееееeeeeeeeeeeeeeeeеееееееееееее5335:20

1.Стр. 72.

2.говедата.

№ 234.

Смeтка. [1]

Купили шишане. За Христо Латинеца тескере. За троица викани от Извор до Ловеч.

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееПриведе, що харчя [2]ееееееее5335:25

купих едно шишинееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее200

на Христа, в дрьстини за тескерееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее9 1/2

на Христа за ичимикеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее24

за такъм на хатат билянъ гююслюк [3] и гем на вехту [4]еееееееееееееееее54

за разноски на троица Сюлюман Дауд два пати ги

виками от Сюлюман Извор до Л.(овеч) [5]еееееееееееееееееееееееееееееее65

На василя гл.(оженец)еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее210

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-----------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее5898:

1.Стр. 73.

2.Преведените суми са отбелязани горе в десния ъгъл на всяка нова страница.

3.Метален нагръдник.

4."На Атанаса плевналията" - заличено грижливо с мастило.

5.Зачеркнато с мастило до края и оставено само Л. Зачеркнато всичко, след като е било писано везнъж "от Извор до..."

№ 235.

Сметка. [1]

За чорапи на Димитра. Небет шекер против кашлица, салеп и др.

За пушката цици 4-риеееееееееееееееееееееееее4

За чурапи на Димитра и за мениееееееееееееее12

за пастарма на Плевенеееееееееееееееееееееееее9 1/2

испроводякеееееееееееееееееееееееееееееееееее2

за небет шикер за кашлицаееееееееееееееееееее2 1/2

Салеп пих почерпах и къшнити хораееееееееее2:10

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее5930:10

1.Стр. 73. Продължение на горната сметка без пренос. Но прекъснато веднъж и продължено отново, само че в друго време. Тези сметки трябва да разглеждаме като откъси от приходоразходен дневник. Само че правят впечатление да са водени с прекъсвани, без редовни дати и често по памет.

№ 236.

Сметка. [1]

За баня, пастърма и свещи в Ловеч. Игли за шев.

ееееееееееееееепреведе, що харчяееееееее5930:10

на В. Гл.ееееееееееееееееееееееееееееееееее45:20

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-----------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее5,975:30

За баня с един iоще др.ееееееееееееееееееееее2:20

за пастърма и свешти в Л.(овеч) [2]ееееееееее9:20

игли за шъвееееееееееееееееееееееееееееееееее:20

за книги пера иглиееееееееееееееееееееееееее5

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее5993:10

1.Стр. 74.

2.Записано в мастило.

№ 237.

Бележка. [1]

На Сава Младенов 16. I. 1872, в Ловеч.

1872 Jaн. 16 давам на Сава Младенов за Тиджарет кiядъ в Ловечееееееее31

1.Цялата бележка е зачеркната с мастило.

№ 238.

Бележка. [1]

Спаднат разход за В. Йонков

ееееееееееееееееееееееееепривед. що харчя 5993:10

Отъ В. Jo-та сметка изваждамеееееееееееееее210

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее6103:10

1.Стр. 75.

№ 239.

Бележка.

Кой закарал коня в Троян.

на изворскiят юнак който коня закара и остави в Троян [1] 

1.Стр. 75. Грижливо зачеркнато с молив и мастило и трудно отгадаемо.

№ 240.

Сметка [1]

Боза, вълна за чорапи, копчета за риза и др.

за 3: оки вълна за чiорапи и една риза от

такано платно и друга хасяваеееееееееееееееее103 1/2

за сингер и клуч на пушкаееееееееееееееееееееее4:25

за бузаееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее:0

за чивте копчета на ризаееееееееееееееееееееееее4

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее6216:15

1.Стр. 76.

№ 241.

Лични разходи. [1]

В Ловеч на скривалище у поп Лукан 22-28 януари 1872 г.

еееееееееееееееееееееееееепривед. що хар.ееее6216:15

22 jя. у Мар. [2] за пастармаееееееееееееееееееееее3

за книги на Ваняееееееееееееееееееееееееееееееее10

на В. за пликовеееееееееееееееееееееееееееееееееее3

28. jя. у П. Лу. [3] дето живея за шикеря.еееееееееее4

за яйцаеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее4 1/2

28: книги за писаниеееееееееееееееееееееееееееееее6

на Ангела шяяк за панталони и джилеткаеееееееее49

На кожихарат за балтонатмиеееееееееееееееееееее10

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-----------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее6305:25

1.Стр. 76.

2.Марин п. Луканов.

3.Поп Лукан.

№ 242.

Сметка. [1]

На Латинеца за ечемик. 8 февруари за домашни разходи.

в Л.(овеч) за ичмик фев. 7 на Христаееееееее50

фев. 8 въ Л. на къщътъ за шикер и каавеееееее5

куршуми и сачмиеееееееееееееееееееееееееее13

една антерiя и една фланела шяячеваееееееее78

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-----------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее6451:25

1.Стр. 76.

№ 243.

Сметка. [1]

Три дни до Троян. Шаяк за шуба.

ееееееееееееееееееееееПриведе. щото харчяееее6451:25

За една ока Барут [2]

полвина ока и седемдесет и пет драма Барутееееее18 1/2

шяяк за шуба и панталони лахти 19 1/2: гр.еееееее83:30

две конски торбиеееееееееееееееееееееееееееееееее7

8 фев. ходих в тро. [3] с (двама — заличено)

iоще един другар за три дни — разноскиеееееееее18:10

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее6583:5

1.Стр. 77.

2.Заличено с молив.

3.Троян.

№ 244.

Сметка. [1]

Разноски у поп Луканови и в Дръстени.

на 10 фев. на къщътъ в Л. у П. Л. за шикерееееееееее2

10. Ло. у П. Л. за пастармаееееееееееееееееееееееее10

13 в дрьс. [2] на къщътъ за шикер гр.еееееееееееееее2

Плащам за двата коня ичимик гр. 40 (заличено)

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее----------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее6597:5

1.Личи неточност в обозначение на дните. Предидущата сметка 3 дни до Троян от 8-10 включително.

2.Махала Дръстени в Ловеч.

№ 245.

Сметка. [1]

Разходи от 16—20 февруари в Ловеч.

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееприведеееее6597:5

на тайна къщъ за мен за впротивен случай,

там дрьжа и народни работи сиротинска къщае

16 фев. давам гр.ееееееееееееееееееееееееееееееееееее91

19 фев. половин годишна кирiя за кcща въ Ловечеееее60

19: такъм за кон седло, гем зингiй с каишити гр.еееее130

19 фев. за шъв на една моя шуба, и панталони и

за подплата с кожиееееееееееееееееееееееееееееееееее56 1/2

слама и сино

20 фев. в Ло.(веч)еееееееееееееееееееееееееееееееееее65

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее----------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее7053:50

1.Стр. 78.

№ 246.

Сметка. [1]

От 22-23 февр. до Троян. За скрития кон. Харч троица.

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее7053:5

Терза (мерилка за Барут)ееееееееееееееееееееееееее15

за книгиеееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее2

три язика волски за попът едениееееееееееееееееееее9

фев. в Троян за кованееееееее10

фев. за коъ който беше оставен да го !! [2] в

Тр. за 35: дниееееееееееееееееееееееее.еееееееееее105

23 разноскиееееееееееееееееееееееееееееееееееееее12

от Л. до Т. [3] по кулити за кааве с троицаниееееееее5

за кованееееееееееееееееееее.ееееееееееееееееееееее6

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее-------------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее7217:5

1.Стр. 79.

2.крият.

3.Заличено с мастило: "Троян".

№ 247.

Сметка. [1]

В Карлово два дни — 25 февр. В Дудене и Каратопрак.

25, два дни в Карловоееееееееееееееее60

в Дудиниеееееееееееееееееееееееееееее1 1/2

26, в Карато (прак)еееееееееееееееееее17

за и лимониеееееееееееееееееее.еееееее1

(заличено) на общата Тракийска

ееееееееееееееееееееееееееееееееее-----------

еееееееееееееееееееееее.еееееееееее7296:25

1.Стр. 79.

№ 248.

Сметка. [1]

В Пазарджик (29 февр.), през Цалапица и обратно пак през Цалапица. В Пловдив три дни. Път през Черпелии (2 март).

29. в Пазарджик с iоще един конникеееееееееееееее.ееееееее18

Гребен за менееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее2 1/2

маслини и рапонеееееееееееееееееееееееее.еееееее.ееееееееее3

на Пощаджiята тракiйска Ивана за разноски в къщатамуеее125

в Цалапица на отвождани, и врьщани от Пазарджикееее.еееее7

в Пловдив 3 дни исплатих на ханат и дребни

разноскиеееееееееееееееееееееееееееееееееееее.еееееееееееее8

2 Мар. на Чарпалiй с iоще един конник

за една вечереееееееееееееееееееееееее.ееееееееееееееееееее13:30

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее.еееее.ееее7463:35

1.Стр. 80.

№ 249.

Сметка [1]

През Карлово. Посетени села. В Чирпан през Абрашларе. От 3-9 март.

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее7463:35

3, м. в Чукурлiйееееееееееееееееееееееееееееееееееееее3

5, м. в Карлово двe вечериеееееееееееееееееееееееееее19

5, м. в Маджери испроводяк една котiя с огледалоеее.еее:30

7, м. в амзалариеееееееееееееееееееееееееееееееееееее10:

7: м. в албашовуееееееееееееееееееееееееееееееееееееее2:

7: м. в абрашлари за каве и за конетеееееееееееееее.ееее1

за Ябалкиееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее1: 1/2

9, м. в Чарпан за дребни разноски двадниеее.ееееееееее3

брьснатиееееееееееееееееееееееееееееееееееее.ееееееее2

за тескерееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее11

масрафеееееееееееееееееееееееееееееее.ееееееееееееее34:30

1.Стр. 81.

№ 250.

Бележка. [1]

Кога и с колко гроша в джоба пристига Д. Общи от Влашко Обуща на вересия.

от 1870 год. дълг в Карлово за обувкиееееееее70

доде Д. Общiй из влашко с 30: гр. земал

бях назаем и не му сам ги давалееееее.ееееее296

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее7919:15

1.Стр. 81.

№ 251.

Сметка. [1]

Разноски в Сливен, Хаинето, Казанлък. От Шипка до Трявна. В бичкиджийницата на Николча. В Габрово.

15, м. в Сливен масрав.еееееееееееееееееееееееее12

пак тук оставям печятни писма 13, и рас-

писки чясни 24 отъ брой 50-73.

15, м. за поправяне убувкитемиеееееееее.ее.еееее12

16 м.еееееееееееееееееееееееееееееееееее.ееееееее8

17. м. въ Хаинитуеееееееееееееееееееее.еееееееее10:5

кованеееееееееееееееееееееееееееееееееееее.ееееее9

18 м. в Кжзжнлъкееееееееееееееееееееееееееееееее7:1/2

19, м. в шипка с iоще един другареееееее.ееееееее16: 1/2

за по път маслини хляб ябълкиеееееееееее.ееееееее3

от шипка до трявна по биклиметата

кааве парасъ на четри мястаеееееееееееееее.еееееее3 1/2

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее.еееее8005:20

за пране [2]еееееееееееееееееее.еееееееееееееееееее4

21. м. на бичкиджiйницатаееееееееееееееееееееееее9

ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее------------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее.еее8018:20

на Николчя за да стегни одаичкатаееее.ееееееееее104

22 м. в Габрово хляб маслини ябалкиееее.ееееееееее2

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее----------

еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее8024:20

1.Стр. 81.

2.Стр. 83.

(Следва)

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ

Божието царство, което проповядвал Исус, съдържало възвеличаване на праведниците и наказване на грешниците. „Праведниците (иначе казано, цадиким - обърнете внимание на кумранската терминология) ще възсияят като слънце“, а злите хора ще бъдат „хвърлени в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане на заби“ (Матей, 13:42).

Това е същата картина, която обещават „Книгата на Стражите“, „Дамаският документ“ и „Серех а яхад“. „За избраните ще настъпи светлина и радост, и мир, и те ще наследят земята; а за вас, нечестивите, ще настъпи проклятие“ (1 Енох, 1:20).

Възнаграждението, очакващо праведниците, било напълно материално. Исус обещал на своите последователи, „сега, в това време, след гонения, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви“ (Марк, 10:30). Той им обещал, че „последните ще станат първи“.

Пасажите за материално възнаграждение във вид на „сто пъти повече ниви“ създават на съвременните коментатори много проблеми. Като цяло, от времето на блажения Августин, който постановил, че смущаващото читателя на Евангелието трябва да се разглежда алегорично, коментарите към тези места се свеждат до това, че под материално възнаграждение Спасителя е разбирал духовна награда, а под физическо унищожаване на враговете – отлъчването им от Божието царство.

Това е много странно. Исус говори на обикновените хора, които го заобикалят, обикновени и разбираеми неща. Той не им казва, че „сто пъти повече ниви и къщи“ ги чакат на небето. Той казва, че сто пъти повече ниви и къщи ги чакат на земята, „сега, в това време“. Трудно е да разберем как това може да се изтълкува като обещание за духовни блага. Представете си, че сключвате договор с банка, която ви обещава процент за влог, а когато дойде времето да бъде изплатен процентът, ви обяснява, че е имала предвид „духовен процент“. Вие справедливо ще сметнете подобна банка за мошеническа.

Най-сериозното основание да се смятат тези изказвания за автентични, се състои, между другото, в това, че в тях Исус проповядва неща, които след това християнството не е проповядвало. Това не са изказвания, които биха могли да бъдат вписани в един текст след триста, сто и даже след тридесет години от смъртта на Исус. Всички следващи поколения християни биха платили скъпо Исус да не ги е казвал. Както току-що отбелязахме, на блаженият Августин даже му се наложило да изобрети цяла система от интерпретации, превръщаща ги в тяхната противоположност.

Новозеландските туземци, смятащи, че Бог е заселил Адам и Ева в Рай, изпълнен с карго, са били много по-близко до истината от блажения Августин.

Един от най-ранните наши източници за изказванията на Исус, освен четирите канонични Евангелия, е Папий от Йерапол, чието произведение "Обяснение на беседите на Господ"и написано на границата II век.

У Папий Исус описва Божието царство така: „Ще дойдат дни, когато ще растат лозови храсти и на всеки храст ще бъдат по десет хиляди лози, на всяка лоза по сто хиляди клонки, на всяка клонка по десет хиляди разклонения, на всяко разклонение по десет хиляди грозда и на всеки грозд по десет хиляди зърна и всяко изстискано зърно ще дава по двадесет и пет метрети вино. И когато някой от светцитехване някой грозд, друг (грозд) ще извика: „аз съм по-добър грозд, вземи мене“ [1].

Още в канона на II век Ириней Лионски възпроизвеждал с одобрение историята за десетте хиляди лози и дори изобличавал по този повод Юда, който се осмелил да се усъмни в селекционните възможности на Господ: „Предателят Юда не повярвал на това и попитал по какъв начин Господ ще създаде такова изобилие от кълнове“ [2].

Материалното изобилие, характеризиращо Божието царство, отново ни напомня буквално книгата на Енох: „И от всяко семе, което бъде посято, една мера ще даде десет хиляди и една мера маслини ще даде десет преси зехтин“ (1 Енох, 2:49).

Същата картина на материално процъфтяване в Божието царство намираме в сирийския „Апокалипсис на Барух“: „На всяка лоза ще има хиляди клонки, на всяка клонка – хиляди гроздове, във всеки грозд – хиляди зърна, и от всяко зърно ще се получи корвино [3].

БЕЛЕЖКИ

1.Ириней Лионский. Против ересей, V: 33.3–4.

2.Пак там.

3. Baruch, 29, 5; в: R. H. Charles. Посоч. съч., 2:481–524.

(Следва)

ИЗТОЧНИК: Егор Воробьов, DISGUSTING MEN

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Единственият роман на Андрей Платонов е грубовато четиво, описващо бруталния хаос в младата Съветска Русия и в главите на гражданите.

Да съветваме някого да чете Андрей Платонов за развлечение е доста странно. Както например да препоръчваме като вариант за отпуска седмичен поход през гъстата тайга – достойно прекарване на свободното време, но явно не за всички и изискващо специална подготовка. Затова пък любителите на екстремалното ще бъдат във възторг.

Прозата на Платонов е именно литературна екстремалност. Когато я четете, чувствате, наистина чувствате, че се промъквате през труднопроходима гора: спъвате се о вековни корени, клоните ви шибат през лицето, върви се трудно – искате да захвърлите всичко и да паднете на земята. Но някак си напредвате по-нататък, от инат и от желание да стигнете до края.

В този смисъл „Червенгур“ е най-тежко изпитание. Това е доста дълъг роман – единственият завършен роман на Платонов. Той има много разкази, няколко повести, от които най-знаменита е „Изкопът“, включена в училищната програма, но „Чевенгур“ стои някак си по-встрани. Макар че това съвсем не е най-късното произведение на Платонов (написано е през 1928 г., когато авторът няма и тридесет години), като че ли именно то е квинтесенция на неговото творчество. Романът е много страшен, мрачен, абсурден, на някои места смешен и откровено странен, и е изцяло посветен на строителството на комунизма. Но в такъв вид, че на Маркс и Ленин биха им изхвръкнали очите.

КАК И ЗА КАКВО ПИШЕ ПЛАТОНОВ?

Не бива да говорим за „Чевенгур“, а и за всяка книга на Платонов, без да споменем начина му на писане. Той е, меко казано, странен: авторът е изобретил свой собствен, съвършено непоносим и при това много ярък стил. Всяко изречение на Платонов е усукано, пренаситено с повторения, акценти, бюрократизми и троши костите на обичайния руски език. Понякога е много трудно да се чете:

„…по внушение на Чепурни Прокофий беше дал на труда специално тълкувание, с което трудът веднъж завинаги се обявяваше за преживелица от алчността и експлоатационно-животинско сладострастие, защото трудът спомага да се появи имущество, а имуществото е потискане; но самото слънце отпуска на хората за живот напълно достатъчни нормални дажби и всяко тяхно увеличение — за сметка на определена човешка работа — подклажда огъня на класовата война, защото се създават излишни вредни предмети“.

А понякога, напротив, тежкият му маниер позволява да се въплътят върху хартията тънки, пронизващи чувства, обземащи героите, по-ярко, отколкото на конвенционален литературен език:

„Той надничаше през прозореца след минувача и си представяше за него каквото можеше. Минувачът се скриваше в пущинака на тъмнината, шумолейки пътем с камъчетата по тротоара, по-безименни и от него. Далечни кучета лаеха страшно и настървено, а от небето сегиз-тогиз падаха уморени звезди. Може би в дълбоката нощ сред прохладното поле вървяха сега нанякъде скитници и в тях, както и в Саша, тишината и умиращите звезди се превръщаха в настроение на личния им живот“.

Този грапав, нарочно неправилен стил Платонов е използвал съзнателно – неговата мисия се състояла в това да описва небивалите до тогава, невероятните събития, ставащи в Русия преди сто години: на власт дошли странни хора, които провъзгласили движение към невероятно щастие и, с ръце до лактите в кръв, младите съветски граждани изграждали комунизма така, както умеели. С езика на Пушкин това не може да бъде описано.

И ВСЕ ПАК ЗА КАКВО Е „ЧЕВЕНГУР“?

Това е дълъг роман, който обхваща около десет години: преди и след революцията през 1917 г., героите в него са множество, те се появяват и изчезват доста неочаквано (някои изплуват отново, но не всички), което създава усещането за пълен хаос. Но ако се опитаме да систематизираме някак си същността на романа, ще се получи долу-горе следното:

Чевенгур е измислен град някъде в степите, където, докато останалата Русия се измъква тихичко от хаоса на Гражданската война, а болшевиките в Москва са разбрали, че световната революция засега няма да се случи, и са провъзгласили непа, гражданите решават да учредят по свой начин комунизма – ето така, лесно и просто, без всякакви теории, които и така никой не разбирал.

За тази цел в Чевенгур избили набързо всички богаташи („буржоа“ и „полубуржоа“), забранили всякакъв труд и всякакво производство, а своята работа възложили на слънцето – хранели се с каквото израсте, нямали собственост и дори сменяли жилищата си в града. Всичко това не е по Маркс, но каква е разликата, ако никой не го е чел.

„Чепурни взе в ръце съчинението на Карл Маркс и с уважение прелисти гъсто напечатаните страници: писал, писал човекът, съжали го Чепурни, а ние всичко направихме, а след това го прочетохме — по-добре да не е писал!

И за да не бъде книгата напразно четена, Чепурни остави върху нея писмена следа напреки на заглавието: „Изпълнено в Чевенгур, включително с евакуация на класата на остатъчната паплач. За тях у Маркс не се е намерила глава за съчинението, а опасността от тях е неизбежна в бъдеще. Но ние приехме собствени мерки.“

Чевенгурският комунизъм е много руска история. Комунизъм, разбираем за малограмотните хора като край на света в християнския смисъл: ще настъпи Божието царство на земята, само че без Бог. Всичко е провъзгласено за общо и поради това ненужно: червенгурци не работят, а „просто живеят“, доволни от своята обществена организация. Платонов, който е живял дълго време сред селяните от Воронежката губерния, знаел, че за голям брой хора в Русия всичките сложни идеи, които вещаели болшевиките, изглеждали именно така. Комунизмът провъзгласява всеобщо щастие, а това е толкова магично и невъзможно нещо, че е направо край на света. Още в първата половина на романа, дълго преди да спомене Чевенгур, Платонов формулира изчерпателно как народът е тръгнал след болшевиките:

„- Какво искаш? — попита той Захар Павлович.

- Искаме да се запишем двамата заедно. Скоро ли ще настъпи краят на всичко?

- Социализмът ли? — не разбра човекът. — След година. Днес само заемаме учрежденията.

- Тогава пиши ни — зарадва се Захар Павлович“.

Но ако партията строи социализма от реалистични позиции, по научен път, народът, нетърпелив и уморен от мъчителния живот, се потапя в пълно безумие. Още до споменаването на Чевенгур в романа се появява село, където жителите решили да си сменят имената с имената на велики хора от миналото, за да им съответстват, и там вече живеел не един Фьодор Достоевский и не един Христофор Колумб. На друго място един върл комунист, стегнат в доспехи, защитава революцията от губернските власти, смятайки ги за предатели на комунизма. А един от героите, съветски Дон Кихот, е влюбен платонично и безумно в немската комунистка Роза Люксембург (екзекутирана през 1919 г.) и лелее мечтата да препусне с кон до гроба ѝ в Германия, като унищожи по пътя си всички буржоа. Всеки влага в митичния комунизъм нещо свое, главно и велико, и, препъвайки се, върви към него. Но не достига.

Един от основните мотиви в „Чевенгур“ е възкресяването на мъртвите, което трябва да настъпи след края на света, иначе казано – при комунизма. Гибелта на всичко живо напира плътно към читателя от най-първите страници, описващи живота преди революцията. Деца умират от глад, удавя се в езерото, за да види „какво има там“, бащата на главния герой в романа Саша Дванов; самият Дванов си копае предварително гроб, за да е по-близо до баща си. А комунизмът, вярват чевенгурци, ще реши завинаги целия неприятен въпрос с умирането – „там по всяка вероятност изобщо не ще има смърт“, както ще пее значително по-късно Егор Летов. Крушението на Червенгур ще започне именно от момента, когато в града умира детето на една жена, дошла там, за да поживее в условията на комунизма. Нещо не е както трябва, ако въпреки всичко умират деца. По-късно Платонов ще развие тази идея в безнадеждно мрачната повест „Изкопът“.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ „ЧЕВЕНГУР“?

Да се чете този роман е почти толкова трудно, колкото да се четат книгите на Уилям Бъроуз, само че вместо поток от наркотици и секс имаме чист комунизъм. Романът е написан по платоновски плътно и грапаво, така, че да се плъзга лесно погледът по страниците не става, трябва да се вчитаме във всяко изречение, или, когато вече съвсем нямаме сили, да прескачаме абзаците по диагонал, но от това не ни става по-леко – в главата ни шуми от всичките фрази като „слънцето се опираше в земята сухо и твърдо“ и „растеж на всякакво знание“.

Запознанството с „Чевенгур“ на Платонов е изобщо непосилна задача. Съветвам ви да започнете с неговите разкази и приказки, много поетични: „В зората на мъгливото юношество“, „В прекрасния и яростен свят“, „Фро“, а след това да преминете към „Изкопът“ и ако успеете да ги преодолеете, чак тогава да започнете да четете „Чевенгур“. През тези храсталаци промъкването е наистина трудно, но ако се промъкнете, ще излезете на светло малко по-други, разбирайки много неща за революцията, за руския народ и за весело-страшните събития отпреди сто години.